Кисти на щитовидната жлеза

› Въведение

› Какво представляват кистите на щитовидната жлеза?

› Причини и рискови фактори

› Симптоми

› Усложнения

› Диагноза и изследвания

› Лечение

› Прогноза

Въведение

Кистите на щитовидната жлеза представляват кухинни образувания, изпълнени с течност или колоид, които се развиват в тъканта на жлезата. Най-често те са доброкачествени и се откриват случайно при образни изследвания в областта на шията. В повечето случаи протичат без симптоми, но при по-големи размери могат да предизвикат дискомфорт, усещане за натиск или затруднено преглъщане. Диагнозата се поставя основно чрез ехографско изследване, а при необходимост се извършва фина иглена аспирация. Лечението зависи от размера, симптомите и характеристиките на образуванието и може да включва наблюдение, аспирация или хирургична намеса.

Какво представляват кистите на щитовидната жлеза?

Кистите на щитовидната жлеза представляват кухинни образувания в тъканта на жлезата, изпълнени с течност или колоидно съдържимо. Те се разглеждат като разновидност на възлите на щитовидната жлеза, при които кухината е частично или изцяло изпълнена с течност. В клиничната практика се срещат чисто кистични образувания, както и смесени (кистично-солидни) възли.

Щитовидната жлеза е изградена от множество фоликули, представляващи малки структури, изпълнени с колоид, съдържащ тиреоидни хормони и техните прекурсори. Когато се наруши нормалният дренаж на колоида или настъпят дегенеративни промени във фоликулите, може да се образува кухина, която постепенно се изпълва с течност и се оформя като киста.

Повечето кисти на щитовидната жлеза са доброкачествени и често се откриват случайно при профилактичен преглед или образно изследване на шията. Размерите им могат да варират от няколко милиметра до няколко сантиметра. Малките кисти обикновено не предизвикват оплаквания, докато по-големите могат да доведат до усещане за натиск или дискомфорт в областта на шията.

Причини и рискови фактори

Кистите на щитовидната жлеза могат да възникнат поради различни процеси, свързани със структурни или функционални промени в тъканта на жлезата. Най-често те се развиват в резултат на дегенеративни изменения в съществуващи тиреоидни възли.

Сред основните причини и рискови фактори, допринасящи за формирането на кисти в щитовидната жлеза, се включват:

• дегенерация на тиреоидни възли: най-честата причина за формиране на кисти е втечняването на съдържанието на доброкачествен тиреоиден възел. С течение на времето част от клетките във възела могат да дегенерират, което води до образуване на кухина, изпълнена с течност или колоид
• нарушения в оттичането на колоида: фоликулите на щитовидната жлеза съдържат колоид, който служи като резерв за синтеза на тиреоидни хормони. Когато се наруши нормалното оттичане или се увеличи натрупването на колоид, фоликулите могат да се разширят и постепенно да се превърнат в кистични структури
• недостиг на йод: йодният дефицит е един от основните фактори, свързани с развитието на различни структурни промени в щитовидната жлеза, включително възли и кисти
• кръвоизливи в тиреоиден възел: кисти могат да се образуват вследствие на кръвоизлив в съществуващ възел
• възпалителни процеси: някои възпалителни заболявания на щитовидната жлеза могат да предизвикат структурни промени в тъканта и да доведат до формиране на кистични образувания

Кистите на щитовидната жлеза се срещат по-често при жени и честотата им нараства с възрастта, като наличието на тиреоидни заболявания в семейството може да увеличи вероятността от развитие на структурни изменения на жлезата, включително възли и кисти.

Симптоми

В повечето случаи кистите на щитовидната жлеза протичат безсимптомно и се откриват случайно при профилактичен преглед или при образно изследване на шията по друг повод. Малките кисти обикновено не предизвикват оплаквания и не оказват влияние върху функцията на жлезата.

Когато кистата нарасне до по-големи размери, могат да се появят различни локални симптоми, свързани с притискане на съседните структури в областта на шията. Най-честите оплаквания включват подуване или поява на бучка в предната част на шията, усещане за натиск или стягане в областта на шията, затруднено преглъщане, усещане за чуждо тяло в гърлото, дрезгав глас, кашлица или дискомфорт при дишане.

Понякога симптомите могат да се появят внезапно. Това обикновено се дължи на кръвоизлив в кистата, който води до бързо увеличаване на нейния размер и до болка или напрежение в областта на шията.

В повечето случаи кистите не нарушават хормоналната функция на щитовидната жлеза. Затова симптоми на хипотиреоидизъм или хипертиреоидизъм се наблюдават рядко и обикновено са свързани с друго съпътстващо заболяване на жлезата.

Усложнения

В повечето случаи кистите на щитовидната жлеза са доброкачествени и протичат без значими проблеми, но при определени обстоятелства могат да възникнат усложнения:

• бързо увеличаване на размера: едно от по-честите усложнения е внезапното нарастване на кистата, което може да се дължи на кръвоизлив в кухината или на натрупване на течност. Това може да доведе до болка, напрежение в областта на шията и поява на компресивни симптоми
• компресия на съседни структури: по-големите кисти могат да притискат съседни анатомични структури като трахеята, хранопровода или нервите в областта на шията, в резултат на което могат да се появят затруднено преглъщане, задух или промени в гласа
• рецидивиране на кистата: след аспирация или дрениране част от кистите могат да се образуват отново, тъй като кухината постепенно се изпълва повторно с течност
• инфекция: макар и рядко, кистите на щитовидната жлеза могат да се инфектират. В тези случаи се появяват симптоми като болка, зачервяване на кожата в областта на шията, повишена температура, общо неразположение

Повечето кистични образувания са доброкачествени, въпреки което при кистично-солидни възли съществува риск от злокачествено израждане.

Диагноза и изследвания

Диагностицирането на кистите на щитовидната жлеза обикновено включва комбинация от клиничен преглед, образни изследвания и при необходимост хистологична оценка, като целта е да се установят характеристиките на образуванието и да се изключи наличие на злокачествен процес:

• клиничен преглед: диагностичният процес започва обикновено с обстойна анамнеза и физикален преглед. При палпация може да се установи наличие на възел или еластично образувание в областта на щитовидната жлеза. По време на прегледа се оценяват също размерът на жлезата, подвижността на образуванието при преглъщане и наличието на увеличени шийни лимфни възли
• лабораторни изследвания: при пациенти със структурни промени на щитовидната жлеза често се изследват нивата на тиреоидни хормони и тиреостимулиращ хормон, за да се оцени функцията на жлезата. В повечето случаи кистите не са свързани с хормонални нарушения и резултатите са в нормални граници
• ехография: ултразвуковото изследване (ехография) е основният метод за диагностика на структурни изменения в щитовидната жлеза, като позволява да се определят размерът и точната локализация на образуванието, дали възелът е кистичен, солиден или смесен, наличието на вътрешни прегради или солидни компоненти, особености на стените на кистата, кръвоснабдяването на образуванието
• фина иглена аспирационна биопсия: при определени случаи се извършва фина иглена аспирационна биопсия, като процедурата включва аспирация на съдържимото на кистата с тънка игла и полученият материал се изследва цитологично. Освен диагностична, процедурата може да има и терапевтичен ефект, тъй като аспирирането на течността води до намаляване на размера на кистата

При установяване на кистично образувание в щитовидната жлеза е важно да се разграничат други състояния, които могат да имитират или да имат сходна ехографска картина. Диференциалната диагноза включва колоидни възли с дегенеративни промени, кистично променени тиреоидни аденоми, тиреоиден карцином с кистична дегенерация, възпалителни промени при тиреоидити и други.

Лечение

Лечението при кистите на щитовидната жлеза зависи от техния размер, симптомите, които предизвикват, както и от наличието на подозрителни характеристики. Най-често терапевтичният подход може да включва:

• наблюдение: малките по размери, безсимптомни кисти с доброкачествени ехографски характеристики обикновено не изискват активно лечение. В тези случаи се препоръчва периодично проследяване с ултразвуково изследване
• аспирация на кистата: при по-големи кисти или при наличие на симптоми може да се извърши аспирация на съдържимото чрез фина игла. Това води до намаляване на размера на образуванието и облекчаване на оплакванията
• склеротерапия: при рецидивиращи кисти може да се приложи склеротерапия. След аспирация на течността в кухината се въвежда малко количество специална течност, която предизвиква слепване на стените и намалява вероятността от повторно образуване на кистата
• хирургично лечение: оперативно лечение се налага сравнително рядко и може да бъде препоръчано при големи по размери кисти, причиняващи компресивни симптоми, рецидивиращи образувания, наличие на съмнителни или злокачествени клетки при цитологично изследване, значителни структурни промени в щитовидната жлеза

Изборът на терапия се определя строго индивидуално, съобразно особеностите на кистата, общото здравословно състояние на пациента и редица други фактори.

Прогноза

Прогнозата при кистите на щитовидната жлеза обикновено е много добра, тъй като повечето от тях са доброкачествени и не засягат функцията на жлезата. Малките и безсимптомни кисти често остават стабилни с течение на времето и изискват само периодично проследяване. При по-големи или рецидивиращи образувания лечението обикновено води до добро повлияване на симптомите.

Изображения: freepik.com