Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Инфекциозни и паразитни болести Инфекции, предавани предимно по полов път Шанкроид

Шанкроид МКБ A57

Шанкроид МКБ A57 - изображение

Мекият шанкър, познат още с наименованията Ulcus venericum и шанкроид е остро протичащо заболяване, предаващо се по полов път и характеризиращо се с меки улцерации.

Честотата на заболяването значително е намаляла през последните години, но все още се срещат не малко болни в Африка, Северна Америка, по-рядко в Западна Европа.

Причинител на шанкароида е Haemophilus ducreyi - открит от Ferrari и Петерсен и подробно изучен от Ducrey. Представлява стрептобацил с форма на къса пръчица със закръглени краища и леко стестенена централна част. Разполага се поединично, но в отделеното гнойно съдържимо се установява най-често във вид на успоредно разположени една спрямо друга вериги. При култивиране показва подчертан полиморфизъм.

В началния период на заболяването стрептобацилите се разполагат предимно извънклетъчно, а в по-късните стадии - вътреклетъчно. За да настъпи заразяване е необходимо да е налице известно нарушаване на целостта на роговия слой на кожата или покривния епител на лигавицата.

След преболедуване от мек шанкър не се получава имунитет. При жените може да се наблюдава бацилоносителство, поради което могат да предават инфекцията.

Инкубационният период е между 3 и 7 дни, но са наблюдавани случаи и до 35 дни.

По правило болестните изменения се локализират по външните гениталии на мъжете (вътрешния лист на препуциума, сулкуса и френулума) и жените (лабии, клитор), перианално и в ингвиналните области. Много рядко първите изяви се наблюдават в областта на маточната шийка, цервикалния канал, влагалището.

На мястото на инокулирането на стрептобацила се получава еритемо-едемна макула, която много скоро се превръща в малък нодулус, а след това в пустула. На третия-четвъртия ден пустулата се разкъсва и се образува малка улцерация, която бързо увеличава размерите си в ширина и дълбочина.

Типичната язва на мекия шанкър има следните характеристики:

  • големина колкото малка монета
  • кръгловата форма или с неправилни очертания
  • краищата са подкопани
  • дъното е неравно и покрито с гноен налеп
  • периферията на язвата представлява островъзпалителна ареола
  • основата на язвата палпаторно е мека, при допир е болезнена (при мъжете по-силно)

Язвата отделя обилно гноен или гнойно-кръвенист секрет, като понякога имат склонност към кървене. При попадане на гнойта в околните тъкани се получава автоинокулация на инфекцията - един от характерните признаци на заболяването. По този начин се образуват множество "дъщерни" улцерации, които в повечето случаи обкръжават основната язва. След 3-4 седмици настъпва очистване на гнойта, дъното се покрива с гранулации и постепенно след 1-2 месеца настъпва оздравяване с образуване на неголеми цикатрикси.

Клиничните форми на мекия шанкър включват:

  • Ulcus molle follicularis - възниква в окосмената област на гениталиите и се характеризира със значително плътен инфилтрат на по-дълбоките поражения
  • Ulcus molle herpetiformis - измененията са подобни на тези при herpes simplex, поради което се допуска коинфекция с вируса
  • Ulcus molle impetiginosum - характеризира се с ексудация, образуване на крусти, както при impetigo. Допуска се смесена инфекция със стрептококи
  • Ulcus molle serpiginosum - бавно разпространяваща се форма на мекия шанкър, при която разязвяване има в единия край на язвата с едновременно заздравяване в другия й край, а улкусите могат да достигнат големи размери и да се запазят месеци, дори години
  • Ulcus molle gangrenosum - при суперинфекция се получава бързо разпадане на съседните тъкани в периферия и дълбочина, при мъжете може да се получи разрушаване на препуциума, гланса или кавернозните тела и да възникнат тежки кръвоизливи
  • Ulcus mixtum - смесен мек шанкър, който възниква при едновременно или последователно инфектиране със стрептобацили и бледи трепонеми, в началото се образува типичната язва на мекия шанкър, която след 3-4 седмици започва да се уплътнява

За поставяне на диагнозата мек шанкър се търсят стрептобацили в язвените поражения, отделените гнойни материи и в лимфните възли. Нативните препарати се оцветяват в метиленово синьо, по Giemsa или по Gramm (стрептобацилите са Грам-отрицателни). Обикновено централната част на бацилите се оцветява по-слабо, а краищата по-интензивно. Култивирането става на кръвни хранителни среди и в кокоши ембриони. Експериментален мек шанкър е получен при маймуни.

Диференциална диагноза на мекия шанкър се прави с първичен сифилис (ulcus durum), генитален херпес, донованоза, спиноцелуларен карцином и др.

Терапията на шанкроид се състои в прилагане на широкоспектърни антибиотици и преди всичко Erythromycin и Tetracycline в дневна доза 4 пъти по 500 mg за 10-14 дни. Препоръчва се и употребата на други антибиотици като Streptomycin, Kanamycin, Gentamycin (80-160 mg на ден в продължение на 8-10 дни). Прилагат се също и сулфонамидни препарати в продължение на 2 седмици. Локалното лечение се състои в провеждане на бани с калиев хиперманганат, намазване с анилинови бои и локално прилагане на широкоспектърни антибиотици.

2.8, 11 гласа

СИМПТОМИ И ПРИЗНАЦИ ПРИ Шанкроид МКБ A57

ВСИЧКИ

ЛЕЧЕНИЕ НА Шанкроид МКБ A57

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО