Екстраинтестинална иерсиниоза МКБ A28.2

› Въведение

› Причинител и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Иерсиниозата представлява остра бактериална инфекция, протичаща типично със стомашно-чревни симптоми, склонност към генерализация, органна локализация и токсоалергични прояви. В редки случаи заболяването протича под формата на екстраинтестинална иерсиниоза.

Причинител и особености

Екстраинтестинална иерсиниоза представлява относително рядко срещана в клиничната практика форма на инфекцията, като типично за болестния процес е следното:

• причинител: причинител на заболяването е Yersinia enterocolitica, представляваща Грам-отрицателна къса пръчка. Не образува спори и капсули, отделя ендотоксин. Устойчива е на ниски температури, но е чувствителна на дезинфекционни разтвори и високи температури
• заразяване: заразяването с Yersinia enterocolitica обикновено се осъществява по алиментарен (с контаминирани хранителни продукти или вода) или контактен път, като при екстраинтестиналните форми контактният път е по-силно застъпен. Директен или индиректен контакт с контаминирани предмети и повърхности, особено при наличие на нарушена цялост на кожата, създава предпоставки за развитие на инфекцията
• патогенеза: извънчревните прояви на иерсиниозата са свързани с алергизацията и защитните механизми на организма, както и с патогенетичните свойства на конкретния щам
• особености: бактериемията е по-честа при пациенти, лекувани с железни препарати или с хелатори на желязото. Вирулентните щамове имат рецептор върху външната си мембрана, който се проявява в условията на много ниски концентрации на желязо
• рискови фактори: изложени на по-висок риск от тази форма на иерсиниоза са лица с имунен дефицит, пациенти с хронична форма на интестинална иерсиниоза, лица с тежки подлежащи заболявания със системен характер, след агресивна антибиотична или онкологична терапия

Симптоми

Екстраинтестиналната иерсиниоза е рядка форма на инфекцията. Обикновено причинителят води до развитие на характерни стомашно-чревни оплаквания или чума, но в редки случаи може да стане причини за развитие на различни по вид и тежест извънчревни прояви.

Такива например са пораженията върху опорно-двигателния апарат и полиорганните увреждания.
Проява на екстраинтестинална иерсиниоза е реактивният полиартрит, който започва остро след предистория за фебрилитет и диария.

Засягат се предимно коленните, интерфалангеалните стави и китките. Те са болезнени, оточни за около две седмици. В синовията се откриват възпалителни елементи. Симптомите могат да персистират няколко месеца с тенденция за хронифициране.

Предразполагащ фактор за развитие на реактивната артропатия се счита наличието на човешкия антиген В27 (в 80 процента от пациентите). При тези болни артритните симптоми са особено тежки.

Други извънчревни форми на инфекцията с Yersinia enterocolitica са синдром на Reiter, миокардити и гломерулонефрити.

Макар и рядко, след чревна инфекция и последваща септицемия, могат да се наблюдават метастатични разсейки на причинителя в различни органи, включително огнищни абсцеси в черния дроб, бъбреците, слезката, белите дробове, кожни прояви (целулит, абсцеси), полиомиозит, пустули и булозни лезии, пневмония, менингит, панофталмит, остемиелит и други, като обикновено се считат за редки, а честотата им е изключително ниска.

Диагноза

Диагнозата при екстраинтестинална иерсиниоза се поставя въз основа на клиничната картина, клинико-лабараторните показатели и епидемиологичните данни:

• разпит и преглед: необходимо е уточняване на налични известни подлежащи заболявания, имунен дефицит, прием на лекарства, данни за нанасяне на травми и установяване на пътя на заразяване, контакт с болни хора, ухапване или одраскване от животни и други. Необходим е обстоен, подробен физикален преглед с оценка на общото състояние, установяване на налични промени по кожата, регионалните лимфни възли и други
• лабораторни промени: клинико-лабараторните изследвания показват левкоцитоза с неутрофилия и олевяване, а при алергични прояви е възможна и еозинофилия. СУЕ (скорост на утаяване на еритроцитите) е умерено повишена, като са възможни промени и в другите маркери на възпалението
• образни изследвания: при диагностични затруднения може да се наложи извършване на ехография, рентгенография, по-рядко компютърна томография
• доказване на причинителя: при възможност с важно информативно значение е доказването на причинителя от различни секрети и телесни течности

Диференциалната диагноза изисква различаване от някои идентично протичащи в различните етапи от своята еволюция заболявания с бактериална (най-често), вирусна, гъбична, протозойна или друг вид етиология.

Лечение

Терапевтичният подход при екстраинтестинална иерсиниоза е строго индивидуален, комплексен, целенасочен и съобразен с конкретния случай. Така например при локалните форми на инфекцията не се провежда антибактериална терапия, докато наличието на усложнения и значителни органни поражения налага назначаването на подходящо антибиотично лечение:

• антибиотици: извънчревните форми, като например септицемията, се нуждаят от системни антибиотици. По принцип всички антибиотици, активни срещу грам-негативните бактерии, се използват в лечението на екстраинтестинална иерсениоза. Огнищните екстраинтестинални заболявания на черния дроб, костите, ставите и централната нервна система изискват продължителна терапия над три седмици. Често използвани групи са тетрациклините, аминогликозидите, квинолоните, амфениколите, сулфонамидите и други, като е необходимо съобразяване и с резултатите от антибиограмата
• симптоматично лечение: съобразно локализацията на промените, тежестта им и редица други фактори се назначават лекарства от различни фармакологични групи с цел облекчаване на симптомите и подобряване на комфорта. Често се използват различни аналгетици, противовъзпалителни средства, антипиретици, електролитни разтвори, при нужда кортикостероиди и други

Прогнозата при екстраинтестинална иерсиниоза се определя строго индивидуално, съобразно конкретния случай и съответно варира в изключително широки граници от пълно и бързо излекуване без последици до фатален изход в резултат от полиорганни увреждания.

Изображения: freepik.com