Треска при ухапване от плъх, неуточнена МКБ A25.9

› Въведение

› Причинител и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Треска при ухапване от плъх, неуточнена, е рядко инфекциозно заболяване, което се разпространява чрез заразени гризачи, най-често плъхове. Обикновено самите преносители рядко показват признаци на инфекция и при тях състоянието преминава безсимптомно, но представляват риск за хората и могат да разпространяват заразата.

Причинител и особености

Треска при ухапване от плъх, неуточнена, се среща по-рядко в клиничната практика, тъй като обикновено състоянието се уточнява след съответните диагностични подходи. В някои случаи диагнозата е първоначална и временна до доуточняване, макар при някои трудно да може да бъде доказан съответният причинител.

Характерно за заболяването е следното:

• причинител: заболяването може да бъде причинено от две различни бактерии, а именно Streptobacillus moniliformis и Spirillum minus, които се откриват в устната кухина на гризачите
• честота и разпространение: треската при ухапване от плъх се среща най-често в Азия, Европа, Северна Америка, като спирилозата е особено разпространена в Япония, докато стрептобацилозата е по-разпространена в Европа и някои части на САЩ
• заразяване: заразяването на хората обикновено става при контакт с урина или секрети от устата, очите или носа на заразено животно. По-голямата част от случаите се дължат на ухапване от заразени гризачи, най-често плъхове, като източници на инфекцията обикновено са плъхове, катерици, невестулки, но е възможно кучета и котки също да бъдат преносители
• рискови групи: изложени на по-висок риск от заразяване са малките деца, бременните жени, лицата с компрометирана имунна система (вследствие тежко хронично заболяване, агресивно онкологично лечение и други), както и определени професии, влизащи в тесен контакт с гризачите и/или техните секрети

Симптоми

Клиничното протичане на предизвиканата от плъховете треска показва някои характерни особености:

• инкубационен период: инкубационният период или времето от заразяването на човек до появата на първите белези на инфекцията обикновено е 1 до 28 дни, средно 10 дни
• токсикоинфекциозен синдром: характерно е повишението на телесната температура до значителни стойности, наличие на умора, слабост, отпадналост, миалгия (болки в мускулите), главоболие, повръщане, липса на апетит, втрисане и други
• други симптоми: характерни са промените в регионалните лимфни възли, засягане на големите стави и наличие на оплаквания, наподобяващи артрит, характерни промени по кожата с развитие на макулозен, петехиален или друг вид обрив. При наличие на ухапване от плъх раната може да покаже наченки на зарастване, но може и да нагнои, да провокира развитието на локални промени и усложнения
• усложнения: сред едни от най-честите усложнения се включват развитието на ендокардит, инфекция на сърдечните клапи, абсцеси на мозъка или меките тъкани, възпаление на паротидната жлеза (паротит), възпаление на сухожилията (тендосиновит), чернодробни или бъбречни увреждания, по-рядко се развиват неврологични усложнения

Диагноза

Поставянето на диагнозата при треска при ухапване от плъх, неуточнена, може да бъде значително затруднено при липса на данни за ухапване от плъх, както и в райони с ниска честота на инфекцията.

Диагнозата изисква комплексен подход и целенасочени изследвания:

• анамнеза и физикални находки: данни за ухапване от плъх, пребиваване в ендемични райони, упражняване на рискова професия, поддържане на ниска битова хигиена, данни за потисната имунна защита, информация за давността и особеностите на оплакванията в комбинация с обстоен физикален преглед, оглед на кожата, оглед и палпация на лимфните възли, оценка за налични усложнения
• лабораторни изследвания: назначават се подробни кръвни изследвания, като обикновено се установяват характерните за бактериалните инфекции промени в белия кръвен ред и в маркерите на възпалението. Наличието на промени в други показатели може да насочи към установяването на развили се подлежащи усложнения
• микробиологични изследвания: заболяването се диагностицира чрез откриване на бактериите в кожата, кръвта, ставната течност или лимфните възли. Могат да се използват кръвни тестове и полимеразно верижна реакция (PCR)

Диференциална диагноза на треска при ухапване от плъх се прави с морбили, содоку, полиартрит, петнист тиф, бруцелоза и редица други инфекциозни или възпалителни заболявания.

Лечение

Терапевтичният подход при треска при ухапване от плъх, неуточнена, се определя строго индивидуално, съобразно наличните оплаквания, клинични находки, данни за усложнения.

Лечението при неуточнената форма често емпирично, като се назначава подходяща антибиотична комбинация с цел постигане на по-добри резултати и намаляване риска от развитие на лекарствена резистентност.

Сред най-често предпочитаните антибиотици се включват групата на пеницилините (най-често се прилага бензилпеницилин, известен още като пеницилин G) и тетрациклините (предпочита се техният най-популярен, широкоспектърен и продължително действащ представител доксициклин).

Прилагат се парентерално (интравенозно или интрамускулно) първите седем до десет дни, след което се преминава към перорална терапия. Продължителността на антибиотичното лечение се определя строго индивидуално, в зависимост от терапевтичния отговор.

Допълнително се прилагат подходящи симптоматични средства с цел подобряване комфорта на пациентите, облекчаване на оплакванията и подпомагане възстановяването.

Превенцията се състои в избягване контакта с плъхове или други гризачи. Пероралният прием на антибиотици след ухапване от плъх може да предотврати възникването на заболяване.

Прогнозата при липса на лечение остава сериозна, с висок леталитет във връзка с тежки полиорганни увреждания. При навременна диагностика и лечение пациентите обикновено се повлияват добре.

Изображения: freepik.com