Стрептобацилоза МКБ A25.1

› Въведение

› Причинител и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Стрептобацилозата (Хейвърхилска треска) представлява остро инфекциозно заболяване, протичащо със ставен синдром, изразен токсикоинфекциозен синдром и риск от развитие на различни по вид и тежест усложнения при неглижиране на болестта и липса на подходяща терапия.

Причинител и особености

Стрептобацилозата показва повсеместно разпространение, но по-висока честота се регистрира в някои райони на САЩ и Европа. Характерно за болестния процес от епидемиологична гледна точка е следното:

• специфичен причинител: причинител на стрептобацилозате е Streptobacillus moniliformis. Той е Грам-отрицателен бактерий, неподвижен, не образува спори или капсули
• източник и резервоар на инфекцията: източник на стрептобацилозата са диви животни и гризачи, котки и кучета, като най-често в ролята на преносители влизат различните видове плъхове. Важна особеност е, че преносителите рядко показват признаци на инфекцията и видими белези на заболяване, но служат като източник на заразяване и могат да причинят инфекция у хората
• заразяване: механизмът на заразяване е през кожа или лигавици с нарушена цялост, много рядко чрез консумация на замърсени хранителни продукти. При ухапване от заразен плъх се развива стрептобациларна треска при ухапване от плъх. Бактериите се съдържат основно в слюнката, но заразяване е възможно и при контакт със секрети, изпражнения на заразени плъхове
• входна врата: входна врата на Хейвърхилската треска е кожата, но тук на мястото на ухапване не се развива възпалителен процес. Възпалителният процес се локализира в ставите, като се развиват характерни промени
• рискови групи: изложени на по-висок риск са лицата с потисната имунна система, бременните жени, малките деца, но също и упражняващите определени професии, влизащи в тесен контакт с гризачи и плъхове, живеещите в ендемични райони, както и при наличие на ниска битова хигиена и разрастване на популациите на плъховете

Симптоми

Клиничното протичане при стрептобацилоза показва някои характерни особености, които могат да подпомогнат последващото поставяне на диагнозата:

• инкубационен период: инкубационният период (времето от заразяването до появата на първите оплаквания) е средно 10 дни, но може да варира от един до над двадесет дни. При липсата на ухапване от плъх е много трудно да бъде определен с точност инкубационният период
• общи оплаквания: характерно е наличието на висока температура, умора, слабост, главоболие, втрисане, безапетитие, главоболие, повръщане, болки в мускулите и други неспецифични, общи оплаквания
• характерни симптоми: началото на заболяването е остро с характерно оплаквания от страна на опорно-двигателния апарат, като засегнати са много стави, предимно големите. Най-засегнати са коленните стави. Развива се мигрираща полиартралгия или септичен артрит, като ставите се засягат асиметрично. Развива се епидемичен артритен еритем (макулопапуларен или петехиален обрив), тъй като се наблюдава и обрив, който преминава с излющване. Регионалните лимфни възли не са засегнати или са въвлечени слабо в процеса
• усложнения: сред възможните усложнения при липса на лечение на стрептобацилозата се включват развитието на ендокардит, пневмония, мозъчен абсцес, тежък септичен артрит, чернодробни, белодробни или бъбречни увреждания с различна тежест

Диагноза

Поставянето на диагнозата при стрептобацилоза изисква комплексен, целенасочен и строго индивидуализиран подход с цел потвърждаване на инфекцията, установяване на налични развили се усложнения и при възможност оптимизация на терапията. Това се постига най-често с някои от следните изследвания:

• разпит и преглед: данни за ухапване от плъх или друг дребен гризач, упражняване на рискова професия, наличие на потвърден имунен дефицит, пребиваване в райони с висока честота на инфекцията, както и данни за началото на оплакванията, тяхна давност, особености, тежест. Необходим е обстоен клиничен преглед, оглед и палпация на лимфните възли, оглед при налична ранева повърхност след ухапване от плъх и други
• лабораторни изследвания: назначават се подробни лабораторни изследвания, като обикновено се установяват промени в белия кръвен ред и повишение на някои от маркерите на възпалението. За установяване на налични усложнения често се назначават и допълнителни, разширени изследвания, включително чернодробни ензими, урея, креатинин, някои хормони и други
• микробиологични изследвания: от изследванията важни са микробиологичното изследване за доказване на причинителя и серологичното изследване за откриване на чужди антигени и антитела. Използват се различни методики и техники за доказване на причинителя, като това поставя диагнозата

Диференциална диагноза на стрептобацилоза се прави с морбили, содоку, полиартрит, петнист тиф, някои форми на малария, бруцелоза и много други заболявания с инфекциозна или неинфекциозна етиология.

Лечение

Подобно на другите видове бактериални инфекции стрептобацилозата подлежи на ефективно етиологично лечение (насочено към конкретния бактериален причинител) с помощта на подходящи антибиотици.

Терапията се назначава от специалист след хоспитализация на пациентите с цел интензивно наблюдение и промени в терапията при необходимост. Най-често се назначават:

• антибиотична терапия: сред едни от най-често използваните антибиотични средства са представителите от групата на пеницилините, приложени парентерално в първата една седмица, често в комбинация с тетрациклини (често се предпочита дълго действащият представител доксициклин). Антибиотичната терапия при възможност следва да бъде съобразена с резултатите от антибиограмата с цел оптимизация на антибиотични курс и намаляване риска от развитие на антибиотична резистентност
• симптоматично лечение: за облекчаване на оплакванията се прилагат препарати от различни фармакологични групи, включително антипиретици (срещу високата температура), аналгетици (срещу болката), противовъзпалителни средства (за овладяване на възпалителния процес) и други

Прогнозата се определя строго индивидуално, съобразно тежестта на протичане, наличието на развили се усложнения, отговора към приложените терапевтични мерки и редица други особености. Липсата на лечение, неподходящото или непълно лечение, както и неглижирането на оплакванията значително влошават прогнозата.

Изображения: freepik.com