Спирилоза МКБ A25.0

› Въведение

› Причинител и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Спирилозата, наречена още содоку е инфекциозно заболяване, възникващо след ухапване от плъх.

Заболяването протича с промени на мястото на ухапване, характерни клинични оплаквания, като своевременната диагностика и лечение подобряват прогнозата и намаляват рисковете от възникване на усложнения при отделните пациенти.

Причинител и особености

Спиролозата представлява едно от познатите на човек инфекциозни заболявания, известни като треска, предизвикана от плъх. Независимо от подвеждащото наименование, заболяването се причинява от определени бактерии, а плъховете, някои видове гризачи, както и кучета и котки, са в ролята само на преносители на инфекцията.

Характерно за болестния процес е следното:

• етиологичен причинител: причинител на спирилозата е Spirillum minor (известна в литературата още и като Spirillum minus), Грам-отрицателна пръчица, която е подвижна. Тя е патогенна за мишки, плъхове и морски свинчета
• източник на инфекцията: източник и резервоар на спирилозата са единствено сивият и черен плъх. В някои случаи в ролята на преносители могат да влязат различни видове дребни гризачи, както също и домашни кучета и котки, които пренасят заболяването, без да боледуват, но представляват риск за хората от епидемиологична гледна точка
• честота и разпространение: инфекцията не е с особено висока честота в световен мащаб, но показва значително разпространение в определени географски ширини. Заболяването се среща особено често в страни като Япония, Индия и в много пристанищни градове. Определени щамове се срещат с относително ниска честота в различни региони и области на САЩ, Европа, Австралия, Африка
• механизъм на предаване: бактериите се съдържат в устата на плъховете и посредством слюнката предизвикват заразяване. Хората се заразяват най-често след ухапване от плъх, попадане на слюнка, изпражнения или секрети от плъховете в микролезии на кожата или отворени раневи повърхности и изключително рядко по алиментарен път чрез консумация на замърсена храна. Входна врата е кожата, като на това място се развива хеморагично-некротично възпаление. Засягат се и регионалните лимфни възли. Настъпва бактериемия, като се засягат основно белия дроб, бъбреците и черния дроб
• рискови групи: изложени на по-висок риск са упражняващите определени професии, включително лабораторни работници, научни работници, ветеринари и други, както и лица с отслабена имунна защита, бременни жени, малки деца

Симптоми

Клиничното протичане при спирилоза показва някои характерни особености.

Инкубационният период (времето от заразяването до появата на първите оплаквания) най-често е в рамките на 2 седмици, но може да варира от 7 до 28 дни. Трудно може да се определи продължителността му при липса на ухапване от плъх.

Характерно за болестния процес е следното:

• токсиинфекциозен синдром: началото е остро с изразен токсикоинфекционен синдром. Телесната температура се повишава значително, пациентите са отпаднали, уморени, оплакват се от болки по мускулите, липса на апетит, изразена сънливост, усещане за общо неразположение, тежко главоболие
• локални промени: на мястото на ухапването се развива папула, която след време некротизира и се появява язва, която е болезнена. От мястото на ухапване постепенно по цялата кожа се развива обрив, като той е най-изразен около мястото на ухапване. Засягат се и регионалните лимфни възли
• тенденция към рецидиви: след една седмица от началото на инфекцията температурата започва да се нормализира, но след няколко дена отново се повишава и заболяването може да продължи с този рецидивиращ ход в продължение на месеци, дори година, водейки до различни по вид и тежест увреждания
• усложнения: най-честото усложнение на содоку е развитието на ендокардит, по-рядко хепатит, епидидимит, плеврит, миокардит и серозен менингит

Диагноза

Поставянето на диагнозата при спирилоза често е затруднено (особено в случаите при липса на данни за ухапване от плъх) във връзка с особеностите в клиничното протичане и трудностите при изолиране и доказване на причинителя:

• разпит и преглед: диагнозата се базира на данни от анамнезата за ухапване от плъх, както и клиничните признаци, характерни за болестта. При липса на данни за ухапване от плъх важно значение имат данни за пребиваване в район с висока честота на инфекцията, упражняване на рискова професия, както и информация за хода на процеса до този момент. Извършва се обстоен клиничен преглед, като при наличие на рана от ухапване от плъх важно значение има нейното състояние, като при спирилоза раната обикновено показва тенденция към трудно заздравяване, нагнояване и усложнения
• лабораторни изследвания: наблюдават се характерни промени в белия кръвен ред, при развитие на усложнения и полиорганни увреждания настъпват промени и в други показатели (чернодробни ензими, урея, креатинин), маркерите на възпалението често са повишени в различна степен
• микробиологични изследвания: микробиологичните изследвания изискват прилагането на различни техники и методи за доказване и изолиране на причинителя от различни секрети и кръв. Важно е проследяването и на титрите на антителата, които могат да бъдат маркер за инфекцията

Диференциална диагноза се прави с малария, бруцелоза, някои форми на сифилис, възвратен тиф и много други.

Лечение

Пациентите се хоспитализират и настаняват в съответните инфекциозни отделения на болничните звена. Тъй като по същество заболяването представлява бактериална инфекция, лечението етиологично (насочено към причинителя) и включва приложението на подходящи антибиотици.

Сред най-често използваните средства са различни представители на пеницилините (пеницилин G, амоксицилин, ампицилин, комбинирани пеницилини), някои цефалоспорини, както и тетрациклини с дълго действие (например доксициклин).

Важна особеност за ефективността на терапията е необходимостта от първоначално парентерално приложение на антибиотиците за период от около 7 до 10 дни, като впоследствие се преминава към перорална терапия до пълно оздравяване.

Успоредно с антибиотичната терапия се прилагат и подходящи симптоматични средства, съобразни с оплакванията при всеки конкретен пациент.

При наличие на активна рана от ухапване от плъх е необходимо извършване на съответната обработка за намаляване рисковете от локални усложнения.

Прогнозата се определя строго индивидуално, като липсата на лечение крие риск от развитие на различни по вид и тежест усложнения. Леталитетът варира в широки граници и обикновено се дължи на полиорганни усложнения, асоциирани с инфекцията.

Профилактиката срещу спирилоза е неспецифична и включва предимно мерки, насочени към ограничаване популациите и разпространението на плъховете, поддържане на висока битова хигиена, използване на предпазни средства при упражняване на рискови професии.

Изображения: freepik.com