Други форми на чума МКБ A20.8

› Въведение

› Причинител и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Чумата е трансмисивна зооантропоноза. Болестта се отнася към особено опасните инфекции и крие потенциален риск от използване за целите на военните действия като биологично оръжие. Считана от мнозина за изкоренена инфекция, чумата все още се среща в някои райони на света.

Трите най-типични форми на заболяването са бубонна (засягат се лимфните възли), пневмонична (засяга се белият дроб) и септична чума (бактериите проникват в системната циркулация), като макар и рядко е възможно инфекцията да протече като други форми на чума, включително абортивна и асимптомна.

Причинител и особености

Чумата показва честота от порядъка на няколко хиляди новозаразени лица всяка година, значителен процент от които завършват летално. Ендемичен характер се описва в някои райони на Китай, Перу, Мадагаскар, Колорадо и други.

Специфичен етиологичен причинител на чумата е Yersinia (pasteurella) pestis, от семейство Enterobacteriaceae.

Източник на заразата са различни видове гризачи от род Marmotae, лалугери, белки, плъхове, мишевидни гризачи и болните от чума хора. Плъховите бълхи, осигуряват пренасянето на заразата от гризач на гризач и на човек.

Заразяването на хората се осъществява по различни механизми, като водещите са по трансмисивен път (при ухапване от заразени бълхи), по въздушно-капков път (при инхалиране на контаминирани частици), по алиментарен път (при консумация на недобре термично обработено контаминирано месо) и по контактен път (при директен или индиректен контакт с болни хора или животни).

Основните рискови фактори, улесняващи заразяването, включват пребиваване в ендемичен район, извършване на дейности на открито с контакт с дребни гризачи и почва, липса на предпазни мерки срещу гризачи, липса на репеленти срещу бълхи, наличие на домашни любимци, които могат да бъдат преносители на бълхите и много други.

Симптоми

Чумата се характеризира с типично остро начало, агресивно протичане и риск от развитие на многобройни усложнения. Характерен за нея е тежък токсоинфекциозен синдром с екстремно увеличение на телесната температура, слабост, умора, болки в мускулите, липса на апетит, с бързо влошаване на общото състояние и поява на симптоми от съответната локализация на първичното огнище.

В рубриката други форми на чума са разгледани три относително по-рядко срещани форми на инфекцията, чиято честота трудно може да бъде определена, тъй като пациентите обикновено не търсят медицинска помощ:

• абортивна форма: при тази форма на чума клиничното протичане е леко, няма съществена и тежка симптоматика, може да протече със субфебрилитет. След преболедуване в серума се откриват антитела
• безсимптомна форма: болният няма никакви специфични оплаквания или оплаквания като цяло. В серума след време могат да бъдат открити антитела срещу причинителя
• малка чума (Pestis minor): протича със сравнително лека симптоматика, не дава усложнения и при антибиотично лечение бързо се овладява симптоматиката

Трудно може да се предвиди ходът на чумната инфекция и под каква форма ще протече при отделните пациенти, като се предполага, че по време на големите пандемии в миналото, оцелелите са прекарали инфекцията значително по-леко с минимални поражения и последици.

Диагноза

Поставянето на диагнозата при други форми на чума в някои случаи е значително затруднено, като са необходими многобройни изследвания и целенасочен подход за потвърждаване на състоянието и оптимизация на последващата терапия. За целта най-често се назначават:

• епидемиологична анамнеза: подробен разпит за пребиваване, посещение или престой в ендемичен за чума район, контакт с болни хора или животни, упражняване на рискова професия, къмпингуване в рисков регион, консумация на сурово месо от гризачи
• обстоен физикален преглед: подробна оценка на общото състояние с оглед на кожа и видими лигавици, палпация на лимфни възли, аускултация на бял дроб, измерване на кръвно налягане и пулс, оценка на неврологичния статус и други
• лабораторни и микробиологични изследвания: пълни кръвни изследвания с проследяване показателите от червения и белия кръвен ред, маркерите на възпалението (скорост на утаяване на еритроцитите, фибриноген, С-реактивен протеин), чернодробните ензими, а в някои случаи за подпомагане на диференциалната диагноза може да се наложи проследяване нивата на кръвната захар, урея, креатинин, щитовидни хормони и други
• образна диагностика: за оценка на общото състояние при съмнения за засягане на вътрешните органи може да се наложи извършване на коремна ехография, белодробна рентгенография, компютърна томография и други

Диференциалната диагноза е широка и налага различаване от редица други инфекциозни и с неинфекциозна етиология заболявания, показващи в даден етап от своята еволюция идентични клинични и лабораторни находки.

Лечение

Терапевтичният подход при различните форми на чума се определя строго индивидуално, съобразно общото състояние на засегнатите, наличието на усложнения, тежестта на протичане на инфекцията и редица други фактори.

Обикновено се назначават:

• антибиотична терапия: ранното стартиране на лечение с антибиотици, още в първите 24 часа от появата на първите симптоми на инфекцията, се асоциира с по-добра прогноза. Предпочитат се средства с широк спектър и продължителен ефект, каквито са например дълго действащите тетрациклини (доксициклин), някои аминогликозиди (стрептомицин, гентамицин), квинолони (левофлоксацин, ципрофлоксацин), някои амфениколи, сулфонамиди и други в достатъчно високи дози и за достатъчно продължителен период от време
• симптоматично лечение: съобразно общото състояние на засегнатите се назначават водно-солеви разтвори, глюкозни вливания, витамини, обезболяващи, противовъзпалителни средства, общи реанимационни мерки и други
• строга изолация и постелен режим: за ограничаване на епидемиологичния риск се налага строга изолация, без допускане на външни лица и използване на специални защитни костюми от медицинските работници в комбинация с постелен режим до пълно възстановяване на засегнатите лица

Прогнозата се определя за всеки конкретен случай, като влияние оказват формата и тежестта на инфекцията, ранното започване на антибиотична терапия, наличието на усложнения и общото състояние на болните.

Профилактиката се състои в строга санитарна охрана на сухопътните, въздушните и морските граници на страната и съответното епидемично огнище. Извършват се щателна дезинфекция и дератизация.

Изображения: freepik.com