Ентеропатогенна инфекция, предизвикана от Escherichia coli МКБ A04.0

Колиентеритите са остри чревни инфекциозни заболявания, предизвикани от патогенни видове Eshcerihia coli и протичащи с диария, подчертана интоксикация и нарушения във водно-електролитния баланс на организма.

Причини

За пръв път бактериални видове E.coli са разпознати като причинители на ентерит от В.Адам през 1927г. Въпреки че са нормални обитатели на стомашно-чревния тракт, някои представители на рода са патогенни за човека и причиняват заболявания означени под общото название ешерихиози.

Коли бактериите принадлежат към семейство Enterobacteriaceae, род Escherichia, те са Грам-отрицателни подвижни пръчици, притежават пили и голяма част от представителите образуват капсули. Антигенната им структура включва:

• Соматичен О-антиген - част от клетъчната стена и индентичен с бактериалния ендотоксин;
• Н-антиген с белтъчна природа;
• F-антиген, свързан с адхезивните пили на бактериите;
• К-антиген - капсулен антиген.

Патогенните Ешерихия коли продуцират ендотоксин, освобождаващ се при лизиране на бактериалните клетки и ентеротоксини, а E.Coli 0157:H7 продуцира т.нар. Shiga-подобен токсин, подобен на този продуциран от Sh.dysenteriae.

Според механизма на действие и токсинобразуването коли бактериите се разделят в следните групи:

• Ентеропатогенни - предизвикват диариен синдром в кърмаческа възраст;
• Ентеротоксигенни - причиняващи т.нар. туристическа диария;
• Ентероинвазивни - предизвикващи заболявания, клинично неразличими от Шигелоза;
• Ентерохеморагични - предизвикват хемоколит и Хемолитико-уремичен синдром;
• Ентероагрегативни - предизвикват рецидивиращи диарии при кърмачета.

В зависимост от О-антигена, познатите причинители на ентеропатогенен коли ентерит са E.coli О26, О56, О86, О111 и О125.

Разпространение

Възприемчивостта на човека спрямо патогенните Ешерихия коли е значителна и техният контагиозен индекс е висок. Основната рискова група за заболяването са деца до 3 годишна възраст, особено недоносените и хипотрофични деца. Характерна особеност на ентеропатогенната инфекция, предизвикана от Ешерихия коли е появата на вътреболнични инфекции в кърмаческите отделения.

Механизма на предаване е фекално-орален, а източник на заразата е човека - болен или здрав заразоносител. Основните пътища на попадане на инфекцията в организма са фекално-орален, алиментарен (при консумация на контаминирани хранителни продукти и по изключение вода), замърсени ръце или предмети.

Патофизиология

Бактериите, преодолели стомашния ацидитет достигат до тънките черва, плътно прилепват към тяхната лигавица и образуват бактериални колонии. По изключение е възможно бактериите да преодолеят бариерата на чревната мукоза и да достигнат до мезентериалните лимфни възли и кръвта. Ентеропатогенните E.Coli предизвикват деструкция и антрофия на чревните микровили, което довежда до нарушения в ензимната и бариерна фукция на чревната мукоза. Чревната лигавица е възпалена, в зависимост от тежестта на инфекциозния процес възпалителните промени могат да бъдат с характерни катарални, фибринозни или фибринозно-гнойни характеристики.

Симптоми

Инкубационният период на заболяването варира от 3 до 6 дни, средно 5-8 дни. Ентеропатогенната коли инфекция засяга най-вече кърмаческата и ранна детска възраст. Заболяването започва остро с повишение на температурата, загуба на апетит, отпадналост и изразен диариен синдром с множество кашави до воднисти жълтеникави на цвят изпражнения без примеси на кръв. В разгара на заболяването температурата достига 38-39 °C и се появава повръщането, което представлява един от характерните симптоми. Общото състояние на децата е увредено, поради диарийния синдром и упоритото повръщане, които довеждат до дехидратация на организма.

В зависимост от тежестта на клиничните симптоми се различават леки, средно тежки и тежки клинични форми.

Леката форма на заболяването протича със субфебрилна температура, единични повръщания и слабо изразен диариен синдром. Тази клинична форма поразява деца на възраст от 1 до 2 години и е с благоприятна прогноза.

Средно тежката клинична форма започва с повишение на температурата до 38 °C, изразен диариен синдром, достигащ до 10 дефекации за 24 часа и чести повръщания. Дехидратацията на организма е средно тежка - кожата на болните е бледа, с намален тургур и еластичност, лигавиците са сухи.

Тежката клинична форма може да възникне при всички чревни инфекции, протичащи с диариен синдром, но най-често се наблюдава при ентеропатогенния коли ентерит. Началото е остро, температурата достига 39-40 °C. Повръщането и диарийният синдром са интензивни, като броя на дефекациите надминава 10 за 24 часа. Дехидратацията на организма бързо прогресира, развива се хиповолемия, придружена от отклонения в алкално-киселинното равновесия на организма - развива се метаболитна ацидоза. Коремът на болните е балониран и с вяла перисталтика, която може да прерасне до паралитичен илеус. В хода на задълбочаващата се токсикоза е възможно настъпването на ДИК синдром с кървене от местата но убождане и появата по големи кръвоизливи по кожата или кървене от гастроинтестиналния тракт.

Усложнения

Усложненията при колиентерит са чести, особено в кърмаческа възраст, като най-често се наблюдават невротоксикоза, илеус, пиелонефрит, отит и вторични вирусни и бактериални инфекции.

Изследвания

При съмнение за коли ентерит е необходимо провеждането на щателно физикално изследване, снемането на точна анамнеза и стус на пациента. Провеждането на лабораторни, микробиологични и при нужда серологични изследвания са неизменен компонент при поставянето на точна диагноза.

Лабораторни изследвания

При провеждането на ПКК и изследване на левкоцити се наблюдават:

• левкоцитоза;
• ускорено СУЕ;
• повишен хемоглобин и хематокрит.

Чести са хипокалиемията, хипонатриемията и метаболитната ацидоза.

Микробиологични изследвания

Диагнозата се потвърждава чрез микробиологичните изследвания - изолиране на причинителя от фекална култура и по-рядко от повърнати материи, кръв, урина и ликвор. Провежда се фекален тест.

Серологични изследвания

• Реакция аглутинация;
• Елайза.

Диференциална диагноза

Поради сходното клнично протичане на някои бактериални чревни инфекции, диференциална диагноза се прави с:

• Шигелоза;
• Салмонелозен ентерит;
• Стафилококово хранително отравяне;
• Количествени или качествени грешки в храненето на кърмачето.

Лечение

Хоспитализацията на болните е задължителна, особено в кърмаческа и ранна детска възраст. Необходимо е етиологичното лечение да бъде съобразено с антибиограмата на изолата и да продължи 7 до 10 дни. Подходящи препарати са:

• Трета генерация цефалоспорини;
• Аминогликозиди.

Патогенетичното лечение е насочено спрямо провеждането на правилна рехидратация и дезинтоксикация на организма.