Шигелоза, предизвикана от Shigella sonnei МКБ A03.3

Шигелозата, предизвикана от Shigella sonnei е остра стомашно-чревна инфекция с фекално-орален механизъм на предаване и характерна лятно-есенна сезонност. На нея се дължат две трети от случаите на шигелна дизентерия в индустриалните райони.

Причини

Причинителят - Shigella sonnei е представител на семейство Enterobacteriaceae, род Shigela и представлява високопатогенна Грам-отрицателна бактерия. Shigella sonnei е слабо устойчива във външната среда и не образува спори. Бактерията се нуждае от ниско pH, за да се размножава, но е доказано, че може да оцелее при поглъщането дори от някои едноклетъчни (амеби). Във водна среда издържа до 5 дни, но в замърсено бельо може да се запази до няколко седмици. Shigella sonnei (Шигела от група D) се различава от останалите серотипове на рода по експресията на орнитиндекарбоксилаза, докато серотипове A, B и C не могат да бъдат диференцирани с биохимичен маркер.

Разпространение

Шигелите са чревни патогени разпространени в целия свят. Оптимални за тяхното разпространение биват държавите с топъл климат и високи средни годишни температури. Риск от заразяване крият всички водоизточници неподлежащи на санитарен контрол, както и заведенията за обществено хранене, които не спазват нормите и правилата за приготвяне и съхранение на хранителни продукти.

Заразяването с Шигела от група D се осъществява по фекално-орален механизъм след консумацията на замърсена храна, вода или пряк контакт с фекално замърсени предмети. Заболяването е антропонза, което означава че източник на инфекцията биват болните, здравите заразоносители и хроничните заразоносители. Поради слабата устойчивост на причинителя във външната среда, основен резервоар на инфекцията са заразоносителите, които започват да отделят причинителя с фекалиите си 1 до 3 дни след заразяването.

Патофизиология

Клиничните признаци се дължат на проникването на причинителя в клетките на лигавицата в дисталния отдел на тънкото черво, което довежда да тяхното разрушаване. Настъпва възпалитено-деструктивен процес, който може да бъде катарален, фибринозен, гноен или хеморагичен. След като шигелите нахлуят а в епителните клетки, те активират ядрения фактор (капа B) в тях, причинявайки производството на интерлевкин 8 (IL-8), което стимулира нахлуването на неутрофили на мястото. Неутрофилите засилват възпалителният процес и допринасят за последващите увреждания на чревната лигавица.

Друг механизъм за увреждане на клетките е чрез производството на ентеротоксини 1 и 2, които играят роля в нарушената абсорбция на течности и хранителни вещества, причинявайки характерната за заболяване диария.

Симптоми

След инкубационен период от 1 до 3 дни, се проявяват началните симптоми на заболяването - висока температура, последвана от коремна болка, диария, която е примесена с кръв и слуз ( познато още като дизентерийна храчка), повръщане и тенезми (болезнени, непродуктивни позиви за дефекация). Заболяването може да продължи до 10 дни, при тежко протичане на инфекцията или неадекватна терапия е възможно развитието на дехидратация и хипотония. Заболяването в ранно детска възраст крие по-големи рискове от развитие на тежка дехидратация и усложнения.

Изследвания

Диагнозата се поставя чрез микробиологично изследване на фекални проби и направата на фекален тест за доказване на причинителя. Допълващи в диференциално-диагностичен план са както лабораторните, така и серологичните изследвания.

Лабораторни изследвания

• Пълна кръвна картина;
• Левкоцити.

Серологични изследвания

Серологично изследване на кръвни проби, взети 7 до 14 дни след заразяването, се провежда с цел доказване не антитела срещу причинителя.

• Реакция аглутинация;
• Елайза.

Диференциална диагноза

Диференциалната диагноза на шигелозата включва инфекция със следните организми поради припокриващи се симптоми на треска, гадене, повръщане и коремна болка:

• Салмонелозен ентерит;
• Ентерохеморагична инфекция, предизвикана от Ешерихия коли;
• Кампилобактериоза;
• Ентероколит, предизвикан от Clostridium difficile;
• Коремен тиф.

Други заболявания, причиняващи хронична диария, които могат да бъдат разгледани в диференциално диагностичен план са:

• Болест на Крон;
• Цьолиакия;
• Синдром на раздразненото черво.

Окончателната диагноза и конкретният причинител се потвърждава чрез микробиологично изследване на фекални и анални проби и доказване в тях на причинителя, както и серологично чрез откриване на антитела в кръвни проби 7 - 14 дни след заразяване.

Лечение

Поради риск от развитие на тежка степен на дехидратация (особено при новородените) и фекално-оралният механизъм нап редаване на заболяването хоспитализацията в отделение по инфекциозни болести е задължителна.

Лечението на шигелоза, предизвикана от Shigella sonnei бива патогенетично и етиологично. Етиологичното лечение се извършва с антибиотици - най-вече флуорхинолони, но те се прилагат само при по-тежки случаи, тъй като шигелите бързо изграждат резистентност. От изключителна важност е своевременното корегиране на електролитния дисбаланс и преодоляване на дехидратацията. Прилагането на антидиарични средства може силно да влоши състоянието на болния особено в първите дни от заболяването. При висока температура се прилагат антипиретици, а за коремната болка - спазмолитици. Антибиотичният режим, използван за лечението, може да бъде разделен на две групи според възрастта. Тестът за чувствителност към антибиотици е силно препоръчителен, тъй като резистентността към лекарствата е често срещана и може да варира в зависимост от региона.

При възрастните изборът на емпирични антибиотици се основава на демографията и регионалната резистентност. Флуорохинолони се препоръчват за пациенти без рискови фактори за резистентност, докато цефалоспорини от трето поколение се препоръчват при пациенти с висок риск болни от ХИВ-инфекция.

В педиатрията лекарството от първа линия е азитромицин, ако чувствителността към антибиотици е неизвестна. В рандомизирано проучване е установено, че азитромицин е клинично и бактериологично успешен при 82% до 94% от пациентите. Болните биват изписани след получаването на две последователни отрицателни фекални проби.

Профилактиката на шигелозата, предизвикана от Shigella sonnei се състои на първо място от добра лична хигиена, избягване пиенето на вода от съмнителни водоизточници и ограничаване на контакта с болни. Прогнозата зависи от своевременното лечение, чрез което обикновено се постига сравнително бързо оздравяване. В противен случай заболяването може да бъде смъртоносно, особено при деца.