Японска вишна, Сакура

Японска вишна, Сакура (Prunus serrulata) или японска череша, наричана още хълмиста череша, ориенталска череша или източноазиатска череша, представлява красиво цъфтящо азиатско растение. Принадлежи към семейство Розоцветни (Rosaceae). Сакура означава "дърво, на което седи Бог" и символизира пролетта, живота и красотата. Японците смятат тези дървета за специални. През 1912 г. Токио подарява много такива дървета на Съединените щати. След Втората световна война много от дърветата в Япония започват да умират. Така се получава, че в този период се оказва помощ отвън на държавата да си възстанови популацията от растения.

Устройство на японска вишна

Prunus serrulata е малко широколистно дърво с къс, единичен ствол, с плътна корона, достигаща височина от 7,9 до 11,9 м. Гладката й кора е кафява, с видими хоризонтални линии. Листата са разположени последователно, прости, яйцевидно-ланцетни, дълги 5–13 см и широки 2,5–6,5 см, с къса дръжка и назъбен листен ръб. В края на есента зелените листа стават жълти, червени или пурпурни.

Цветовете се развиват в гроздовидни съцветия, от две до пет заедно на едно място на къси дръжки, през пролетта, като в същото време се появяват новите листа на дървото. Цветчетата са оцветени от бели до различни розови нюанси, ароматни или неароматни. Цъфти за кратко през пролетта. Плодът е кълбовидна червена до черна на цвят при узряване сферичка, с диаметър от 8–10 мм. Съдържа само една костилка.

Разпространение на японска вишна

Японската вишна е с роден ареал на разпространение в Китай, Япония, Корея и Индия. Тя  не ражда особено много плодове, поради което се цени много повече заради своята декоративна стойност. Така представена в Америка през 1903 г., започва масово да се засажда заради изключителните си флорални качества. За нея ежегодно се провежда "Cherry Blossom Festival" във Вашингтон, САЩ.

Използваема част на японска вишна

Употребяват се цветовете, листата и плодовете на растението. Има минимални сведения за медицинското приложение на японската вишна.

Химичен състав на японска вишна

Въпреки че за този вид не се споменава конкретно, всички членове на рода съдържат амигдалин и пруназин, вещества, които се разпадат във вода и образуват циановодородна киселина (цианидна или синилна киселина) - токсично съединение.

Приложение на японска вишна

Циановодородната киселина, съдържаща се в растението (изключително отровно съединение), приета в малки количества, стимулира дишането, подобрява храносмилането и дава усещане за благополучие. Циановодородът придава на бадемите характерен вкус. Този токсин се намира главно в листата и семената и лесно се открива заради горчивия си вкус. Обикновено присъства в твърде малко количество, за да нанесе вреда, но много горчиви семена или плодове не трябва да се консумират. В малки количества е доказано, че циановодородът подобрява и храносмилането, също се твърди, че е от полза при лечението на рак. В излишък обаче може да предизвика дихателна недостатъчност и дори смърт.

Други употреби на японска вишна

Това дърво има много ниска стойност в дивата природа, защото образува малко или никакъв плод, а това, което се произвежда, не се запазва на дървото. Стойността му като декоративна флорална единица е много по-голяма, което се дължи на изобилието от невероятни двойни бели, бяло-розови или оцветени в различни нюанси на розовото цветове.

Дървото живее до 15-25 години. Може да се отглежда в големи контейнери, да бъде засадено в буферни зони, покрай улици, алеи и в цветни формации в паркове, както и в домашните градини. От него може да се произведе дърво бонзай. Чувствително е към замърсяващи агенти.

Цветовете се мариноват в сол и се консумират в чай или оризова каша. Семената могат да се консумират сурови или варени, но не в големи количества поради съдържащите се в тях токсични вещества. От листата може да се получи зелена боя, а от плода - тъмно сиво до зелено багрило.