Ямун

Ямун (Syzygium cumini, Jamun, Jambul, Jambolan, Jamblang) представлява голямо, вечнозелено тропическо дърво, принадлежащо към семейството Миртови (Myrtaceae). Видът е бавнорастящ и може да живее повече от 100 години, а пълният размер на своето развитие достига на 40-годишна възраст. Зеленината му е плътна, осигуряваща сянка. Тя дава декоративна стойност на дървото и затова често се отглежда с такава цел. Това е едно древно лечебно растение със знаменита медицинска история, което е било обект на класически изследвания и заключения в продължение на повече от 100 години. В южната част на Азия, дървото е почитано от будистите, като често се засажда в близост до индуски храмове, защото се смята за свещено за Кришна.

Растението е известно и със следните други имена jambhul, jamboola, Java plum, jaam, kalojaam, black plum, Damson plum, Duhat plum, Jambolan plum, Portuguese plum, Malabar plum, Naaval Pazham, Naaval Pazham, Nerale Hannu,Neredu Pandu, Kalojam, Jam, Jamukoli, Jambu, duhat, lomboy, lumboy, inobog, Dhanbu, Dhuwet/Juwet, jamelão, jambo, jambolão, jalão, joão-bolão, manjelão, azeitona-preta, baga-de-freira, brinco-de-viúva, guapê, jambulan, rotra, reyang dut, krian dot.

Устройство на ямун

Ямун достига на височина до 30 метра, с диаметър на ствола от 0,6 до 0,9 метра. Започва растежа си с един или няколко ствола от земята. В основата на дървото, кората е грапава и тъмно сива, ставайки по-светло сива и по-гладка по-нагоре по ствола. Тя е дебела и на места притежава кафеви оттенъци. Дървесината е белезникава, близкозърнеста и твърда, имаща кафяво оцветяване и своеобразен вид на дъвка.

Изображение: Nikitakamka, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Листата имат аромат подобен на терпентин. Формата им е продълговато-яйцевидна до елипсовидна или елипсовидно-яйцевидна. Дълги от 2-6 до 12-25 см, широки от 2,5 до 10 см, разположени на дръжки с дължина около 3 см. Съществуват в изключително разнообразие по форма, гладкост и блясък, с множество финни листни вени, свързващи централната листна жила с листния ръб. Върхът им е широк и по-заострен. Когато са млади те са оцветени в розово, като със зреенето се променят в тъмно зелени, жилави, придобиват гланциран вид, със жълта средна жилка.

Цветовете са събрани в съцветия на брой до 4, които водят началото си от разклонения на клончетата под листата. Често са аксиларни или терминални, дълги 4-6 сантиметра. Цветята са ароматни и малки, около 0,5 до 1 см в диаметър. Оцветени са в жълтеникаво-бяло, със зеленикав оттенък в основата на чашката. Тя е с конични форма, с дължина около 4 милиметра, с назъбен ръб. Венчелистчетата са слепнали, оцветени отначало в бяло, а по-късно стават бяло-розови или само розови. Изглеждат като малък диск и падат всички заедно, като остават само тичинките и чашката. Тичинките са многобройни и се запазват дълго време, заедно с чашката. Дървото цъфти от март до април месец.

Плодовете се развиват през месеците май и юни и приличат на големи зрънца, наподобяващи плодовете на маслиновото дърво. Имат продълговато-яйцевидна форма, с размери от 1,5 до 3,5 см. Отначало са зелени, след това в процеса на зреене преминават през розово, червено оцветяване, достигайки окончателно блестящо черно. Плодът притежава комбинация от сладък, леко кисел и стипчив вкус и при консумация е склонен да оцветява езика в лилаво. Има варианти на дървото, който произвеждат бели плодове или такива без семка, също и различаващи се по размери. Плодната пулпа има лилаво или бяло оцветяване. Много е сочна и обхваща една единствена, голяма, зелена или оцветена в кафяво семка. Много рядко се установяват семена на брой от 2 до 5, които са разположени много плътно едно до друго.

Разпространение на ямун

Родният ареал на разпространение на Syzygium cumini обхваща Бангладеш, Бирма, Цейлон и Андаманските острови, Индия, Непал, Пакистан, Шри Ланка, Малайзия, Филипините и Индонезия. То е отдавна въведено и натурализирано в Малая.

Дървото е въведено във Флорида, САЩ през 1911 г. от американското министерство на земеделието, а също така сега често се отглежда в Суринам и Тринидад и Тобаго. В Бразилия, където то е внесено от Индия по време на португалски колонизации, е разпръснато спонтанно на различни места в природата, причина за което са птиците, които с охота търсят и консумират плодовете му. Този вид се счита за инвазивен в Хавай и САЩ. Също така разпространението му в Санибел, Флорида, се приема за незаконно.

В момента е често срещана растителност в бившите тропически британски колонии.

Вирее в зони с ниска влажност, добре дренирана земя, включително на глинеста почва, варовикова и с голямо съдържание на пясък.

Смята се, че е засадено на Филипините още в древността. Широко разпространено и натурализирано е в Ява, Куинсланд, Нов Южен Уелс, също на островите Занзибар и Пемба и Момбаса и в непосредствена близост по крайбрежието на Кения. В Гана, той се среща само в градини. Въведено е в Израел може би около 1940 г, където расте с бързи темпове, но ражда малко плодове. Там е оценена декоративната му стойност. Малко растения се отглеждат и в Алжир.

То е засадено в повечето от населените долини в Маркизките. Бил е отглеждан в Бермуда, Куба, Хаити, Ямайка, френските острови на Малките Антили и Тринидад, в началото на 20 век. През 1920 г. е въведена в Пуерто Рико. Но все пак е останал малко познат в региона на Карибите. Рядко се засажда на друго място в тропическа Америка, но понякога се среща в Гватемала, Белиз, Суринам, Венецуела.

Дървото расте и в Калифорния, особено в близост до Санта Барбара. В южната част на Флорида, то е доста често засаждано още в миналото. Тук, както и в Хавай, плодът е твърд и поради това една малка част от реколтата е била използвана за консервиране.

Срещат се места, където населението иска дърветата да бъдат отсечени. Причина за това са бързо ферментиращите му плодове и миризмата, която отделят по време на този процес.

Използваема част на ямун

Употребява се цялото растение с медицинска цел и в бита.

Химичен състав на ямун

Растението е богато на съединения, съдържащи антоцианини, глюкозиди, елагова киселина, изокверцетин, каемферол, мирецетин.

Семената съдържат алкалоида ямбозин и гликозида ямболин или антимелин, елагова киселина, богати на флавоноиди, антиоксиданти, феноли, сравнително богати на протеини и калций, богати на захар, минерални соли, витамини C и PP, антоцианини. Процентно съдържание на химически вещества в семената: белтъчини 6,3-8,5%; мазнини 1,18%; сурови влакнини 16,9%; пепел 21,72%; калций 0,41%; фосфор 0,17%; мастни киселини (палмитинова, стеаринова, олеинова и линолова); нишесте, 41%; декстрин 6,1%; следи от фитостерол; 6 до 19% танин.

В листната маса на растението се съдържат протеини 9,1%, мазнини 4,3%, сурови влакнини 17,0%, пепел 7%, калций 1,3%, фосфор 0,19%, богати на ацилирани гликозиди флавоноли, кверцетин, мирицетин, мирицитин, мирицетин 3-О-4-ацетил-L-рамнопиранозид, тритерпеноиди, естераза, галоил карбоксилаза и танин.

Кората на стъблото е богата на бетулинова киселина, фриеделин, епи-фриеделанол, бета-ситостерол, евгенин и естер на мастна киселина на епи-фриеделанол, кверцетин, кемпферол, мирицетин, галова киселина и елагова киселина, бергенини, флавоноиди и танини.

Цветовете са богати на кемпферол, кверцетин, мирицетин, изокверцетин, мирицетин-3-L-арабинозид, кверцетин-3-D-галактозид, дихидромирицетин, олеанова киселина, ацетил олеанова киселина, евгенол-тритерпеноид А, евгенол-тритерпеноид В.

Корените са богати на флавоноидни гликозиди и изорамнетин 3-O-рутинозид.

Изображение: Rajesh dangi at English Wikipedia, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Плодовете са богати на рафиноза, глюкоза, фруктоза, лимонена киселина, малична киселина, галова киселина, антоцианини, делфинидин-3-гентиобиозиди, малвидин-3-ламинарибиозид, петунидин-3-гентиобиозид, цианидин дигликозид, петунидин и малвидин. Киселостта на плодове може да се дължи на присъствието на галова киселина. Цветът на плодовете може да се дължи на наличието на антоцианини. Съдържание на плода в мерни единици в 100 грама годни за консумация части от него: 83,70-85,80 грама влага, 0,70-0,13 грама протеин, 0,15-0,30 грама мазнини, 0,30-0,90 грама сурови влакнини, 14,00 г въглехидрати, 0,32-0,40 грама пепел, 8,30-15,00 мг калций, 35,00 мг магнезий, 15,00 16,20 мг фосфор, 1,20-1,62 мг желязо, 26,20 мг натрий, калий 55,00 мг, 0,23 мг мед, 13,00 мг сяра, 8,00 мг хлор, 80 IU витамин А, 0,01-0,03 мг тиамин, рибофлавин 0,009-0,01 мг, 0,20-0,29 мг ниацин, 5,70-18,00 мг аскорбинова киселина, 7,00 мг холин и 3,00 мкг фолиева киселина.

Етеричното масло, изолирано от прясно събрана листна маса, стъбла, семена и плодове съдържа алфа-пинен, камфен, бета-пинен, мирцен, лимонен, цис-оцимен, транс-оцимен, гама-терпинен, терпинолен, борнилацетат, алфа-копаенен, бета-кариофилен, алфа-хумулин, гама-кадинен и делта-кадинен, транс-оцимен, цис-оцимен, бета-мирцен, алфа-терпинеол, дихидрокарвил ацетат, геранил бутират, валерат терпинил, алфа-терпинеол, бета-кариофилен, алфа-хумулен, бета-селинен, калакорен, алфа-муурол, алфа-санталол, цис-фарнезол; лауринова, миристинова, палмитинова, стеаринова, олеинова, линолова, малвалична, стеркулична и вернолична киселини.

Лечебни свойства и приложение на ямун

Антидиабетна активност на ямун

Билката е разглеждана като антидиабетно растение и препоръчана като такава, преди няколко десетилетия. В началото на 1960-те години до 1970 г. са отчетени някои предварителни доклади за антидиабетните свойства на различни части на ямун при диабетни животни. Повечето от тези проучвания са проведени с помощта на сурова подготовка на растението, без посочване на химичен профил, като по този начин антидиабетното им действие при животните, не е напълно изяснено. Билкови препарати, в чийто състав влиза билката и с насочено антидиабетно действие, са на разположение в аптечните мрежи и се използват редовно от страдащи от диабет хора, по лекарско предписание.

Различните части на ямун, особено плодовете, семената и стволовата кора, притежават обещаващата активност срещу захарен диабет. Чай получен от листата на растението има антихипергликемичен ефект. Кората от стъблото на растението, може да предизвика появата на положителна инсулинова активност на клетките в епитела на панкреасните канали на третираните животни и значително намаляване нивата на кръвната захар. Листата, потопени в алкохол, се предписват при диабет.

Екстракти от семената, в течна или прахообразна форма, са свободно приемани през устата, от 2 до 3 пъти на ден, при пациенти със захарен диабет или глюкозурия. В много случаи, нивото на кръвната захар бързо намалява, и няма неблагоприятни ефекти от назначения прием. Въпреки това някои учени отхвърлят хипогликемичното действие на екстракти от ямун. Mercier, през 1940 г, установява, че водният екстракт от семената, инжектирани на кучета, понижава нивото на кръвната захар за дълъг периоди от време, но не се получава така, когато се дава през устата. В експерименти на Централен научно-изследователски институт на лекарствата, Люкнов (Lucknow), изсушена алкохолен екстракт от семена на ямун, даден орално, намалява кръвната захар и глюкозурията при съответните пациенти.

Свойства на ямун

• антиоксидантни;
• противовъзпалителни;
• невропсихотични;
• антимикробни;
• антибактериални;
• анти-HIV активни;
• противогъбични;
• антилайшманиозни;
• противодиарични;
• противозачатъчни;
• гастропротективни;
• антиулцерогенни;
• диуретични;
• противоскорбутни;
• радиозащитна и противотуморна активност;
• отстраняване на свободни радикали;
• отстраняване на азотен оксид.

Свойства и приложение на различните части на ямун

Дървесината на ямун е водоустойчива. Поради това се използва за направата на железопътни траверси и инсталиране на двигатели в ями. От нея се правят евтини мебели и селски жилища, врати, прозорци, греди, земеделски сечива, дървени подплати, стълбове, колела на каруци, мостове, лодки, гребла, дъна на вагони, мачти, корита. Полира се добре, но сравнително трудно се обработва. Дървесината е много добро гориво и е устойчива на насекоми и термити.

Листата се използват като храна за животни и копринени буби в Индия, тъй като те имат добра хранителна стойност. В Занзибар и Пемба, местните жители използват млади листни издънки за почистване на зъбите си. Пепелта от листата се използва за укрепване на зъбите и венците. Оцет, получен от сок от узрели плодове на ямун, е приятно храносмилателно и газогонно средство.

Изображение: Ton Rulkens, CC BY-SA 2.0, via Wikimedia Commons

Семената също се използва в различни алтернативни лечебни системи като Аюрведа (за контрол на диабет), а в Унани и китайската медицини при храносмилателни заболявания. Te съдържат алкалоида ямбозин и гликозида ямболин или антимелин, което спира диастазното превръщане на нишестето в захар, а екстракт от тях понижава кръвното налягане с 34.6%, като това действие се дължи на съдържанието им на елагова киселина. Едно от най-важните им приложения е за лечение на диабет. Екстракт от семената на ямун, стимулира секрецията на инсулин. Те са сладки, и освен, че добре повлияват състояние на диабет, действат и стягащо на червата. Традиционните медицински лечители в Мадагаскар са използвали семената на ямун в центъра на ефективна терапия за противодействие на бавните инвалидизиращи последици от диабет. Екстрактът от семена се използва за лечение на простуда, кашлица, треска и кожни проблеми като обриви около устата, гърлото, червата и язви по пикочо-половите пътища (заразени с кандида албиканс).

Кората е парлива, сладка, насърчаваща храносмилането, действа стягащо на червата, с противоглистни свойства и се използват за лечение на възпалено гърло, бронхит, астма, жажда, раздразнение, анемия, дизентерия и язви. Добре действа за пречистване на кръвта. Кората съдържа 8 до 19% танин и е много използвана за поддържане тена на кожата и за запазване на риболовните мрежи.

Плодът е остър, сладък, оказва охлаждащо и стягащо действие върху червата и премахва лоша орална миризма и раздразнение. Притежава още диуретична и антидиабетна, стимулираща храносмилането активност. Той има много дълга история на употреба с различни медицински цели, като в момента се използва масово за лечение на хронична диария, дизентерия и други чревни заболявания. Плодовете се прилагат и за лечение на гингивити, особено съпроводени с кървене. Използват се и като диуретик и са полезни при разширение на далака, освен като ефективно стягащо при хронична диария средство. Прах от люспата на плода, може да се използва като оцветител за храни и фармацевтични продукти. Антоцианиновите пигменти от плодовите люспи са изследвани за тяхната антиоксидантна стабилност и ефикасност като екстракт и в състава на медикаменти. Вино и оцет се получават от плодовете на ямун. Той е висок източник на витамин А и витамин С.

Месестата част на плода, екстракти от кората и семената са от голяма полза, когато става въпрос за понижаване нивото на кръвната захар. Приет през устата екстракт от сушени семена, значително намалява нивото на кръвната захар и глюкозурията. Листата и кората се използват за контролиране на кръвното налягане и при лечението на гингивит.

Сок от нежни, млади листа на ямун, листа от манго и харитаки се смесват и се прилагат заедно с козе мляко и мед за лечение на дизентерия с кървави изпражнения. Отново сок от същата листна маса на дървото, самостоятелно или в комбинация с кардамон или канела, прибавени пак към козе мляко, се използват за лечение на диария при деца.

Етеричното масло получено от листната маса на ямун, се използва за ароматизиране на сапуни и парфюми.

Още приложения на ямун

Варено гъсто сладко от плодовете на ямун, се консумира с цел успокояване на остра диария. Сокът от зрели плодове, отвара или оцет от тях, се прилагат в Индия в случаи на уголемяване на далака, хронична диария и задържане на урината. Разреден с вода сок се използва като гаргара за възпалено гърло и като лосион за трихофития на скалпа.

Сок от листа е ефективен при лечение на дизентерия, или самостоятелно, или в комбинация със сок от манго и листа от емблик (emblic, Phyllanthus emblica). Листната маса на ямун, може да бъде полезна под формата на лапи при кожни заболявания.

Листата, стъблата, цветните пъпки, отворените цветове и кората имат антибиотична активност. Отварата от кората се приема вътрешно при диспепсия, дизентерия и диария, а също така служи като клизма (коренова кора се използва по същия начин). Тя се пие и в случаи на астма и бронхит. Използва се за гаргара и на уста, поради стягащото си действие, при язви, отслояване на венците и стоматит. Пепел от кората, смесена с вода, се прилага при локални възпаления, или смесена с масло при изгаряния.

Употреба на ямун в различните медицини

Изображение: mauroguanandi, CC BY 2.0, via Wikimedia Commons

Всички части на растението могат да бъдат използвани в медицината и има дълга традиция на употреба в алтернативната такава. От цял свят, плодовете са били използвани за широк спектър от заболявания, включително кашлица, диабет, дизентерия, възпаления и трихофития. Ямун се използва широко от традиционните лечители за лечение на различни заболявания, особено диабет и свързаните с него усложнения. В Аюрведа медицината на Индия се споменава за неговото включване в лечението на диабет. В този вид медицина различни части на растението, освен при лечение на диабет, се включват и при мехури в устата, рак, колики, диария, храносмилателни оплаквания, дизентерия, хемороиди, пъпки и болки в корема. През последните четири десетилетия, многобройни лекарствени доклади за антидиабетни ефекти на това растение, написани на база народна медицина, са били цитирани в литературата. В Унани медицината, отново различни части на ямун се използват като тоници на черния дроб, обогатяващи кръвта, укрепващи зъбите и венците и като такива, от които се прави добър лосион за премахване на трихофитийна инфекция на главата.

Ямун в кулинарията

По-големите плодове често се консумират пресни. Малките и стипчивите, обикновено се накисват в солена вода или се поръсват със сол, за да се подобри вкусът им. Когато са поръсени със сол, трябва да престоят един час така. От плода се получава и годен за консумация сок, който прилича на гроздовия. Когато сокът се получава чрез варене, трябва да се изчака да се отцеди от плодовете, а не те да се изстискват. Така се получава течност с не чак толкова изразено стягащо действие. От белите плодове ямун се получава много плътно желе, поради по-голямото им съдържание на пектин. Това желе се използва по-лесно за готвене. От лилавите плодове се добива богато оцветено желе, но с ниско съдържание на пектин, при което по време на готвене към него трябва да се добавят желиращи агенти или да се комбинира с плодове богати на пектин, като неузрели или кисели гуава и други. Плодчетата могат да се включат в състава на торти, сосове, конфитюри, сладоледи и сладка.

Сок от плода, с добро качество, се използва за направата на шербет, сироп, "squash". В Индия "squash" е бутилирана напитка, която се получава чрез варене и смачкване на плодове, изстискване на сока им, и добавяне към него на захар и вода и лимонена киселина и натриев бензоат като консерванти.

В Гоа и Филипините, плодовете на ямун са важен източник на вино, ликьори, бренди. В Индия е широко разпространена направата на оцет от тях. Той е с изключително привличаш, чист, ясен лилав цвят, приятен аромат и мек вкус.

Химичен състав на оцета: специфично тегло 1,0184; обща киселинност (като оцетна киселина) 5,33 на 100 куб см; летливи киселини (като аскетна киселина) 5,072 на 100 куб см; фиксирани киселини, като лимонена 0,275%; общо количество твърди субстанции 4,12 на 100 куб см; пепел, 0,42; алкалност на пепелта 32,5 (N / 10 алкали); азот 0,6613 1; общо количество захари 0,995; редуциращи захари 0,995; нелетливи редуциращи захари 0,995; алкохол 0,159% от теглото; окисление стойност (К MnO1), 186,4; съдържание на жод 183,7; съдържание на естери 40,42.

Хранителна стойност на 100 грама сурови плодове: енергия 251 kJ (60 kcal), въглехидрати 14 грама, диетични фибри 0,6 грама, мазнини 0,23 грама, протеини 0,995 грама, витамин B1 0,019 милиграма, витамин B2 0,009 милиграма, витамин B3 0,245 милиграма, витамин B6 0.038 милиграма, витамин C 11.85 милиграма, калций 11,65 милиграма, желязо 1,41 милиграма, магнезий 35 милиграма, фосфор 15,6 милиграма, калий 55 милиграма, натрий 26,2 милиграма, вода 84,75 грама.

Данни за хранителната стойност на 100 грама ядлива маса от плода на ямун (Food Value Per 100 g of Edible Portion), според азиатски и тропически американски анализи (Values reported from Asian and tropical American analyses): влага 83,7-85,8 грама, протеини 0,7-0,129 грама, мазнини 0,15-0,3 грама, фибри 0,3-0,9 грама, въглехидрати 14,0 грама, пепел 0,32-0,4 грама, калций 8,3-15 милиграма, магнезий 35 милиграма, фосфор 15-16,2 милиграма, желязо 1,2-1,62 милиграма, натрий 26,2 милиграма, калий 55 милиграма, мед 0,23 милиграма, сяра 13 милиграма, хлор 8 милиграма, витамин А 80 IU, тиамин 0,008-0,03 милиграма, рибофлавин 0,009-0,01 милиграма, ниацин 0,2-0,29 милиграма, аскорбинова киселина, 5,7-18 милиграма, фолиева киселина 3 микрограма. Присъстват също галова киселина и танини и следи от оксалова киселина.

Дозиране на екстракт от семена на ямун: 1500 - 3000 милиграма на ден за възрастен човек, разделена на няколко приема, е подходящата доза за поддържане на нормални нива на кръвната захар.

Растението е медоносно, като цветовете му са богати на нектар. Полученият мед от него е с много високо качество, но бързо ферментира, ако не се консумира на време.

Заглавно изображение: Nikitakamka, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons