Чемшир, Чимшир

Чемшир, Чимшир (Buxus sempervirens) е вечнозелен храст, който е представител на семейство Чемширови (Buxaceae). Наричан е още европейски, обикновен или вечнозелен чемшир. Отглежда се като градинско и декоративно растение и много рядко може да бъде срещнато в дивата природа.

Устройство на чемшир

Височината на храста варира от 1 до 9 метра. Кореновата система на чемшира е плътна и образува мрежа от тънки, жълтеникаво-кафяви корени. Клонките са гладки и гъсто разположени. Листата са вечнозелени с елипсовидна форма, дължината им достига от 1,5 до 3 сантиметра. Обагрени са в тъмнозелено. Подредени са по двойки върху стъблата притежават противоположна насоченост. Цветовете на чемшира са трудно забележими, тъй като са зеленикаво-жълти без венчелистчета и много наподобяват листата. Те са двуполови и силно ароматни, което прави храстът много привлекателен за пчелите. Цъфтежът е през април-май. Плодовете представляват капсулки, съдържащи 3 до 6 семенца.

Изображение: Leo Michels, CC0, via Wikimedia Commons; Tomasz "Nemo5576" Górny, CC BY-SA 2.5, via Wikimedia Commons

Разпространение на чемшир

Билката е разпространена в Югозападна Европа. У нас е разпространена навсякъде. Засажда се в паркове и градини.

Използваема част на чемшир

Употребяват се листата и кората на клонките. Листата се берат по време на цъфтежа. Сушат се на сянка и се използват за получаване на екстракти. Имат неприятна миризма и горчив вкус.

Химичен състав на чемшир

В младите листа на чемшира се съдържат смолисти и горчиви вещества, етерично масло, танини, алкалоиди, стероидни алкалоиди, антрахинонови алкалоиди, витамин C и провитамин А. Кората съдържа хлорофил, восък, смола, лигнин и минерали като калий, магнезий, фосфор, желязо и силиций.

Лечебни свойства и приложение на чемшир

Изображение: freepik.com

В миналото чемширът е бил използван за лечение на перзистираща и повтаряща се треска, дължаща се на малария, подагра, ревматизъм, инфекции на пикочните пътища, хемороиди. Поради многото нежелани странични ефекти на растението и наличието на по-подходящи билки за лечение на същите заболявания, медицинската употреба на чемшира е почти преустановена. Етеричното масло, което се извлича от дървесината, се е използвало като билково лекарство в случаи на епилепсия. Маслото също е било употребявано при зъбобол и хемороиди. Алкалоидите и танините, съдържащи се в билката, имат лаксативен и антипиретичен ефект. Дървесината на храста е много плътна и здрава и намира приложение в производството на музикални инструменти. От векове чемширът е широко използван във флоралната декорация на градини и паркове. Медоносно растение е.

Лечебни свойства на чемшир

• антибактериално;
• антиоксидантно;
• диафоретично (предизвиква изпотяване);
• антипиретично;
• имуностимулиращо;
• лаксативно;
• диуретично;
• предпазва съдовете от увреждане;
• понижава кръвното налягане;
• обезболяващо.

Заболявания и състояния, при които се прилага чемшир

• подагра;
• отоци;
• хроничен ставен ревматизъм;
• захарна болест;
• хемороиди;
• хроничен гломерулонефрит;
• епилепсия;
• ревматизъм;
• констипация (запек);
• косопад.

Изображение: Хомелка, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Начин на приложение

Прилага се главно за външна употреба.

• настойка от чемшир - около 10 грама от билката се накисват в 100 мл. спирт. Престояват около 20 дни. Да се използва за фрикции при себорея, алопеция (оплешивяване), пърхот.

Внимание!

Чемширът е отровен, предизвиква тежки интоксикации последвани от диария, конвулсии и дихателни нарушения! Неконтролираната му употреба може да предизвика oще странични ефекти като гадене и световъртеж. Противопоказна е консумацията на чемшир от бременни и кърмещи жени.

Подходящата доза за прием на чемшира зависи от няколко фактора, като например възрастта на индивида, здравословното му състояние и някои други условия. На този етап няма достатъчно научна информация, за да се определи подходящите дози. Природните продукти невинаги задължително са безопасни и дозите могат да бъдат важни. Растението не е напълно тествано за неговите токсични странични ефекти. Растението не трябва да се събира и използва за самолечение, то трябва да се използва само под ръководството на опитен билкар или друг квалифициран медицински специалист.

Заглавно изображение: Txllxt TxllxT, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons