Сарацения, Сарацения пурпуреа

Сарацения, Сарацения пурпуреа (Sarracenia purpurea) е хищно растение, което се отнася към семейството Сарацениеви (Sarraceniaceae). Има предимно декоративна стойност и наченки на медицински изследвания и приложения.

Устройство на сарацения пурпуреа

Изображение: NasserHalaweh, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Листата на растението имат интересен растеж и структура, така че оформят вид, който наподобяват кана, канал, тръба, стомна или друг издължен подобен керамичен съд. По горната си повърхност, в мястото на срастване образуват ланцетовидни, странично сплеснато крило. Върхът им завършва с лист, който е извит под формата на качулка. Вътрешната им повърхност е покрита с по-твърди власинки, които са насочени към дъното на канала. Листата са оцветени в зеленикаво-червено, в различни нюанси на лилавото, червеното и червено-кафеникавото. В тях се събира дъждовна вода.

Изображение: Photo by and (c)2014 Derek Ramsey (Ram-Man), see page for license, via Wikimedia Commons

Над всеки цвят на сарацения пурпуреа има пет широко разперени листенца, оцветени в червено, червено-зеленикаво или лилаво, образуващи восъчна, твърда чадъреста структура. Цветовете на билката се развиват на дълги дръжки, извисяващи се над нея. Те са сложни, висящи подобно на камбанки, състоящи се от периферно разположени тъмно лилави до тъмно червено-лилави, овални венчелистчета, под които е прикрепен яйчникът. За кратко го обгръщат преди да окапят. От върхът му прорастват пет лъча, образуващи 5-ъглова жълтеникаво-зелена чадъроподобна структура, която се извива обратно към центъра на цвета. Венчелистчетата са много краткотрайни, но останалата част от цветната структура се запазва и постепенно пада през лятото, през есента и началото на следващия вегетационен период. Тичинките също за кратко покриват плодното образувание плътно. Имат дължина почти колкото него, белезникави дръжки и жълти прашници.

Плодът на билката представлява кръгла капсула, на която са запазени крилцата от цвета. Тя е разделена на пет секции и е пълна с множество малки светло кафеви семенца. Има големина от 10 до 20 мм в диаметър. При узряване кутийката се разцепва и семената опадат.

Сарацения пурпуреа получава повечето от хранителните си вещества чрез улавяне на насекоми. Попаднали в канала на цвета биват удавени, в повечето случаи, от събралата се в него вода. "Уловът" от насекоми е по-богат през топлите месеци. През останалото време на годината сараценията разчита и на почвените хранителни вещества. Насекомите биват привлечени от цвета на сарацения пурпуреа. Хранейки се с прашец, те се увличат от лепкавите вещества, които се секретират по цветната дръжка и така попадат в листната формация и събралата се в нея вода. Твърдите власинки допълнително възпрепятстват излизането на животните от канала.

Изображение: Ettore Balocchi, CC BY 2.0, via Wikimedia Commons

Протисти, ротифи и бактерии разграждат и минерализират наличната плячка, като предоставя хранителни вещества на растението. Бактериите са нормален обитател на цветния канал. Младите листа на растението произвеждат храносмилателни ензими като хидролази и протеази. При по-старите растения, например през втората година от живота им, смилането разчита на бактериите.

Разпространение на сарацения пурпуреа

Родният ареал на разпространение на билката е по източното крайбрежие и крайбрежието на Персийския залив на Съединените щати, района на Големите езера, цяла Канада (с изключение на Нунавут и Юкон), щата Вашингтон и Аляска. Това го прави най-често срещаният и широко разпространен хищен растителен вид, както и единственият член от рода, който обитава студен умерен климат. Растението е флоралната емблема на канадската провинция Нюфаундленд и Лабрадор. Въведено е в част от блатата на Ирландия, от където е разпространено в други части на страната.

Изображение: Kmmeyer, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Сарацения пурпуреа отново е въведена и е натурализирана в Северна Калифорния. Разпространена е сред местообитанията на местните месоядни растителни видове като Darlingtonia californica, в планината Кламат (Klamath) и Северна Сиера Невада.

Сараценията живее при умерена влажност и светлина, сред тревисти местности или близо до дървета. Растенията, които биват огрявани по-дълго и по-силно от слънцето придобиват по-тъмен червен цвят, а тези, които живеят на сянка са зеленикави.

Използваема част на сарацения пурпуреа

Употребява се извлечен от растението екстракт, който съдържа разтворими във вода соли. Три съединения, изолирани от S. purpurea показват повишено усвояване на глюкоза в чернодробните клетки на плъхове.

Лечебни свойства и приложение на сарацения пурпуреа

Инфузия от корена на растението се е използвала от индианците за лечение на едра шарка. Последните проучвания потвърждават, че екстрактите от това растение могат да възпрепятстват възпроизводството на шарковите вируси. Индианците използват корените на растението още като диуретик, за облекчение на симптомите, свързани с раждането и като антидиабетно средство.

Изображение: Photo by and (c)2014 Derek Ramsey (Ram-Man), GFDL 1.2, via Wikimedia Commons

Днес растението намира употреба в пролотерапията. Това е метод на облекчение на болки в ставите, укрепване на увредените тъкани в тях и възстановяване на функцията им. Единият от начините на приложение на пролотерапията е инжектиране в ставата на сапарин - медикамент, който се състои от воден екстракт на соли от сарацения пурпуреа, бензил алкохол 0,75% или физиологичен разтвор. Запознайте се подробно с пролотерапията.

Декоративна стойност на сарацения

Уникалната красота и необикновеният начин на развитие на сарацения пурпуреа я правят желана за отглеждане като стайно растение. Постоянното събиране на дивите представители на вида, за да се обосят като търговска единица и да бъдат продавани, води до изчезването на билката в някои от естествените й местообитания. Редица растениевъди се специализират в отглеждането на месоядни растения, но все още не са напълно успели, защото целият този процес е скъп и трудоемък.

Заглавно изображение: Kerbla Edzerdla, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons