Поветица, Полска поветица

Поветица, Полска поветица (Convolvulus arvensis) е вид многогодишно цъфтящо, пълзящо или с катерлив растеж растение, което се класифицира към семейство Convolvulaceae. В една от приказките на братя Грим, Дева Мария пие вино от чашката на цветето.

Устройство на поветица

Изображение: Krzysztof Ziarnek, Kenraiz, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Поветицата достига два метра височина. Стъблата й се изкачват, като се увиват около други растения в посока, обратна на часовниковата стрелка. Листата й са спираловидно и редуващо се подредени по клончетата, по форма линейни, яйцевидно-продълговати, елипсовидни до стреловидни, дълги 2–5 см и от 1-3 см широки, притежаващи от 1 до 3 см дълга дръжка. Върховете им са почти остри, основата сърцевидна, а листните вени изразени, особено централната такава.

Цветовете са с формата на тромпет, с диаметър от 1 до 2,5 см, бели или бледо розови на цвят, с пет леко по-тъмни розови радиални ивици. Представляват срастнали пет венчелистчета. Притежават и пет, с неравна дължина тичинки. Подплатени са с малки прицветници. Цъфтежът настъпва в средата на лятото - юни месец и продължава до септември. Плодовете са светлокафяви, закръглени и широки 0,3 см. Всеки плод съдържа 2 семена, които се консумират от птици и могат да останат жизнеспособни в почвата в продължение на десетилетия.

Разпространение на поветица

Изображение: Phil Sellens from East Sussex, CC BY 2.0, via Wikimedia Commons

Билката расте в Европа и Азия. Въпреки че произвежда атрактивни цветя, тя често е нежелана в градините като неприятна трева поради бързия си растеж и задушаване на култивираните растения. Най-вероятно е въведена в Северна Америка като замърсител в семената на културите още през 1739 г., като инвазивен вид. Растенията обичайно обитават крайпътни и тревни съобщества, както и места покрай потоци. Плътно нахлуват в селскостопански полета и намаляват добивите. Изчислено е, че само през 1998 г. загубите на култури заради поветицата в САЩ надхвърлят 377 милиона щатски долара. До началото на 18-ти век е била разпространена по цялото крайбрежие на Изтока. Оттам е пренесена на запад в смес със семена от други култури.

Поветицата преплита и събаря местни растителни видове. Тя се конкурира с други видове за слънчева светлина, влага и хранителни вещества. Тя представлява заплаха за усилията за възстановяване на крайречните коридори. Може да намали биоразнообразието на съответните местообитания. Един от най-сериозните плевели на селскостопанските площи е в умерените райони на света. Трудно се изкоренява, защото семената й остават жизнеспособни в почвата до 50 години. Едно растение може да произведе до 500 семена. Дълбоката, обширна коренова система съхранява въглехидрати и протеини и му позволява да поникне многократно от фрагменти на коренища след отстраняване на растежа над земята.

Поветицата расте и в Хималаите на височина от 3048 м. Има впечатляващ набор от способи за оцеляване, който й е позволил да стане един от 10-те най-лоши плевели в света. Засажда се като декоративна във висящи кошници и като покривна култура.

Използваема част на поветица

Коренът на растението притежава лечебни свойства. Освен него се употребяват листата и цветята на билката.

Химичен състав на поветица

Изображение: Alvesgaspar, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Фитохимичните изследвания на това растение показват наличието на сапонини, флавоноиди и кофеинова киселина, алкалоиди, липиди и δ-аминолевулинова киселина; тропанови алкалоиди - тропин, псевдотропин и тропинин и пиролидин алкалоидите кускохигрин и хигрин. От нея са изолирани още мезокускохирин, полизахариди, протеини.  Семената от Convolvulus arvensis съдържат 6,7-16,5% масло. Химичният състав на маслото се състои от палмитинова, стеаринова, олеинова, линолова, линоленова, арахидична, бехенова киселини.

Изследвани са въздушните части, корените и цветята на Convolvulus arvensis за техните вторични метаболити. Открити са единадесет флавоноида, включително кемпферол и неговият 3-O-β-D-глюкозид, четири кумарина, аминокиселини, захари, танини, ненаситени стероли (тритерпени, въглехидрати, лактони и протеини).

Лечебни свойства и приложение на поветица

В Индия поветицата се използва като хранителна добавка за добитъка. Един доклад показва, че тя съдържа по-висок процент протеини, отколкото люцерната и вид боб наречен папуда. Пашата на поветица може да донесе ползи както за самите животни, така и за качеството на произведената вълна от овцете. Също така е много ценено медоносно растение в много части на Оклахома. Медът от него има бял цвят. При случайно смилане в брашно, семената от поветица дават неприятен вкус и цвят на същото.

Изображение: Fan Wen, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Изследване разглежда поветицата като ефективна при лечението на раково заболяване, по-конкретно на белия дроб, температура, рани, пърхот, треска. Действа противораково, повръщателно, жлъчегонно, слабително, диуретично.

Американският изследовател Даниел Моерман отбелязва, че Рама Навахо е направил студена инфузия от поветица и я е използвал като лосион за лекуване на ухапване от паяци. Ако паякът е бил погълнат по невнимание, отварата се е пиела с храната. Жените от Помо, Индия, използват отвара от растението (стъбла и листа) при прекомерна менструация.

Проучване установява някои нови доказателства за забележителните свойства на Convolvulus arvensis в инхибирането на растежа на рака и лейшманиозата (язвено заболяване на кожата, което засяга 12 милиона души в топлите райони на планетата). В отделно изследване се заключава, че екстракт от билката заслужава по-нататъшно проучване като противораково средство. Проучване за ефекта на сухия екстракт от това растение показва, че той може да се използва като естествен хранителен антиоксидант.

Коренът, а също и смолите извлечени от него, са жлъчегонни, диуретични, слабителни и силно очистителни средства. Изсушеният корен съдържа 4,9% смола. Сокът от корена се използва за лечение на треска.  Водният и алкохолният екстракт от корена на билката показват умерена диуретична, транквилизираща, хипогликемична, антихеморагична активност, в допълнение към антибактериалното и антифунгицидното им действие. Установено е, че екстрактите са безопасни за чернодробната и бъбречната функции. Те също така съдействат за облекчаване на чревната и маточната болка.

Чаят, приготвен от цветята на полската поветица, е слабително средство и се използва при лечение на треска, мускулна слабост и рани. Студеният чай, приготвен от листата също е слабителен и се използва за измиване при ухапване от паяк или за вътрешно приложение, за да се намали прекомерния менструален поток.

Изображение: Em?ke Dénes, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Екстрактът от листа е имуностимулант. Съобщава се също, че растението има диуретичен ефект. В народната медицина също така се споменава, че листата са били използвани при астма, жълтеница и като антихеморагично средство.

Пречистен екстракт от венчелистчетата на билката се използва за инхибиране растежа на туморните клетки, за инхибиране на растежа на кръвоносните съдове и за подобряване на имунната функция. Полихидрокситропановият алкалоид (Calystestins), извлечен от корените на Convolvulus arvensis, показва значителна инхибиторна активност към β-глюкозидазата и α-галактозидазата. Общите алкалоидни екстракти, прилагани на котки и зайци, дават хипертоничен ефект с вазодилатация и увеличаване на коронарните скорост на кръвообръщението.

Други употреби на поветица

От растението се получава зелена боя. Племената Оканаган-Колвил използвали стеблата като "въже за пакетиране" за пренасяне на домашни птици и мармоти след лов. Други източници твърдят, че това въже е "гъвкаво и силно, но не дълготрайно". Растението формира живи плетове и полета по отпадъчни места и огради.

Растението е използвано като ароматизатор в ликьор, наречен "Noyeau". Не са дадени подробности за това коя негова част се използва. В Хърватия младите листа се варят след което се прибавят към салати. В Турция готвят листата с други зеленчуци. В югоизточните райони на Албасете и Южен централен Хаен, цветята са източник на нектар за пчелите и направата на мед в последствие. В Ладак семената се варят в лук и с домати и след това се пържат в масло преди да бъдат поднесени за консумация.

Заглавно изображение: 4028mdk09, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons