Лобелия - голяма, Индиански тютюн

Лобелия (Lobelia inflata) е едногодишно тревисто растение, местен вид в Северна Америка. Lobelia inflata е лесна за разпознаване по малките си широко разположени почти бели до синьо-лилави цветя. и чрез двата им насочени нагоре и три насочени надолу лоба. Най-добрият идентификационен белег са надутите й семенни кутийки.

Това растение е използвано като средство за релаксиране, като се пуши с цел постигане на предполагаем еуфорен ефект. Лобелията съдържа лобелин и други пиридинови алкалоиди. Използва се като еметик, антидепресант, респираторен стимулант, помощ за спиране на тютюнопушенето и за лечение на злоупотреба с метамфетамин.

Устройство на лобелия

Изображение: H. Zell, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Това е лятно едногодишно или двугодишно тревисто растение, което прораства от влакнести корени и е с височина между 15 см и един метър. Има изправено стъбло с разклонения в горната му част, всички покрити с мънички власинки. При счупването им отделят млечен секрет. Листата са срещуположно разположени на клончетата, приседнали или с къси дръжки. Долните листа са по-големи, а във височина към върха на стъблото, големината на листата намалява. Цветовете са дребни, събрани в терминално съцветие, на цвят от бели до светловиолетови на цвят. Разполагат с 5 тичинки и петделна, зелена чашка. Периодът на цъфтеж е юни-юли. Плодната капсула е с големина от 5 мм в диаметър и 8 мм дължина, съдържаща множество миниатюрни семена, които лесно се разнасят от вятъра.

Разпространение на лобелия

Лобелията не се среща в България в диво състояние. Тя произхожда от Северна Америка, където вирее свободно, но също така е и култивирана и се отглежда промишлено.

Lobelia inflata се открива в открити широколистни гори, в савани, в гъсталаци, по горски пътеки, до електропроводи в гористи местности, в частично засенчени сипеи и в изоставени полета. Расте в слънчеви райони или на частично слънце, често на лоша почва. Донякъде се приема за бурен.

Родна в Северна Америка, Lobelia inflata се среща в югоизточна Канада от Нова Скотия до югоизточната част на Онтарио и в Британска Колумбия. Среща се и в източната половина на САЩ и в провинциите на Канада.

Използваема част на лобелия

За нуждите на билкосъбирането се използва надземната част на лобелия. Бере се по време на цъфтеж. Използва се прясно или сушено. Препоръчително е да се изсуши бързо, за да се получи висококачествена суха растителна маса.

Химичен състав на лобелия

Важни вещества в билката са

• 52 вида алкалоида;
• органични киселини;
• гликозиди.

Алкалоид, извлечен от Lobelia inflata, е свързан с нарушения в поведението, предизвикани от метамфетамин. Растението съдържа пиридинови алкалоиди, като лобелин, лобеланин и лобеланидин.

Лечебни свойства и приложение на лобелия

Изображение: Jason Hollinger, CC BY 2.0, via Wikimedia Commons

Lobelia inflata се използва и до днес. Най-мощната част от растението е семето, тъй като съдържа най-много лобелин, основната съставка, която придава на растението неговото психоактивно свойство. Той се продава широко в онлайн билкови магазини и е ценен сред потребителите на натурални съставки. Вкусът му напомня на истински тютюн, напечен и изгарящ и насърчава по-тежкия поток на слюнка. Често срещано погрешно схващане е, че когато се пуши, то предизвиква еуфорично усещане, което всъщност произвежда по-релаксантно подобен ефект. Може да се използва пресен или сух. Lobelia inflata се използва и от билкари за лечение на астма. Някои правят мазила на растението, за да се използват външно. Говори се също, че растителният материал се изгаря като естествено отблъскващо средство за комари.

Tрадиционно Lobelia inflata се използва като спазмолитичен агент, респираторен стимулант, релаксант, еметик и еуфориант, антиастматичен, диафоретичен, диуретичен, повръщателен и отхрачващ елемент. Лобелията неразумно се използва за предизвикване на повръщане. Приета прекомерна доза от листата или плода й могат да причинят силно повръщане, изпотяване, парализа, ускорен, но слаб пулс, нерядко колапс, кома и смърт. От билката се приготвя хомеопатично лекарство, а в медицината се използва под формата на екстракт.

В наши дни се използва главно като мощна спазмолитична билка при лечението на дихателни и мускулни нарушения. Действайки също като респираторен стимулант, индийският тютюн е ценен лек за състояния като бронхиална астма и хроничен бронхит. Изсушената цъфтяща билка и семето са антиастматични, спазмолитични, потогонни, диуретични, еметични, отхрачващи и нервни средства. Растението се приема вътрешно при лечение на астма, бронхит, магарешка кашлица и плеврит.

Лобелията съдържа алкалния „лобелин“, който се оказа полезен за подпомагане на хората да се откажат от тютюнопушенето. Съдържа се в много собствени смеси против тютюнопушене, където имитира ефектите на никотина. Алкалоидите, присъстващи в листата, се използват за стимулиране на отстраняването на храчките от дихателните пътища. При дъвчене листата предизвикват повръщане, главоболие и гадене - в по-големи дози причиняват смърт. Алкалоидите първо действат като стимулант, а след това депресивно върху вегетативната нервна система и във високи дози парализират мускулите. Външно растението се използва при лечение на плеврит, ревматизъм, тенис лакът, наранявания при камшик, циреи и язви.

Някои хора приемат лобелия като успокоително, за да им помогне да се отпуснат. Други хора го използват за повишаване на потенето.

Lobelia се прилага върху кожата при мускулни болки, ставни бучки, свързани с ревматоиден артрит (ревматични възли), синини, навяхвания, ухапвания от насекоми, ожулване от отровен бръшлян и трихофития.

Най-активното и значимо вещество в билката - лобелин

Изображение: Laval University , CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Lobelia inflata се счита за най-мощния от видовете Lobelia, съдържащ като цяло по-висока концентрация на лобелин. Той е едновременно агонист и антагонист на никотиновите рецептори, въпреки че структурно не е свързан с никотина. Той инхибира индуцираното от никотин и амфетамин освобождаване на допамин, също така инхибира повторното поемане на допамин.

Лобелинът е естествен алкалоид, намиращ се не само в Lobelia inflata, но и в Lobelia tupa (Дяволският тютюн), Lobelia cardinalis (кардинално цвете), Lobelia siphilitica (Голяма лобелия) и Hippobroma longiflora. В чистата си форма е бял аморфен прах, който е свободно разтворим във вода. Лобелинът се използва като средство за спиране на тютюнопушенето и може да има приложение при лечението на други наркомании, като пристрастяване към амфетамини или кокаин.

Лобелинът има периферни ефекти, подобни на тези на никотина, докато централната му активност може да бъде различна. Той се свързва с гадене, повръщане, главоболие, тремор и замаяност. Симптомите, причинени от предозиране, включват обилно изпотяване, пареза, тахикардия, хипертония, дишане на Чейн-Стокс, хипотермия, кома и смърт. Големите дози са конвулсивни.

Лобелията и тютюнопушенето - противоречието днес

В производството лобелията се използва в препарати за кашлица и продукти, които противодействат на тютюнопушенето. Някои продукти за спиране на пушенето по целия свят включват лобелия като съставка. Но от 1993 г. производителите не могат да включват лобелия в продуктите за спиране на пушенето, продавани в САЩ. Тогава изследванията установяват, че лобелия не прави продуктите за спиране на пушенето по-ефективни. Повечето изследвания сочат, че приемането на лобелин, не помага на хората да се откажат от пушенето на цигари или дъвченето на тютюн.

Как различни племена са използвали лобелия?

Lobelia inflata има дълга употреба като лечебно растение, като ентеогенна, еметична и дерматологична и респираторна помощ. Коренните американци го използвали при респираторни и мускулни разстройства, като лечебно средство и като церемониално лекарство. Листата се дъвчат и пушат. Растението е използвано като традиционно лечебно растение от чероки, ирокези, пенобско и други коренни народи.

В миналото аборигените са пушили изсушените листа на Lobelia inflata, оттук произхожда и името му Индийски тютюн. Те са използвали растението за различни медицински цели.

Изображение: Quinten Wiegersma, CC BY 4.0, via Wikimedia Commons

Чероки използвали коренчета лобелия при болки в тялото, а с листата й са натривали болезнени места, ухапвания и ужилвания, при циреи и рани. Те приготвяли тинктура от билката и я използвали в малки дози за предотвратяване на колики. Също са пушили растението вместо тютюн. Прилагали са го за лечение на астма и възпалено гърло. Те също са използвали растението като инсектицид при конете.

Вроните употребявали лобелията в религиозни церемонии. Ирокезите го използвали в студена инфузия от цялото растение, отново за постигане на еуфория. Отвара от корени или листа употребявали за измиване или направата на лапа при абсцеси или язви, както и са я приемали с цел лечение на алкохолизъм и отказване от тютюнопушенето. Студена инфузия от лобелия са приемали вътрешно и като афродизиак и като средство за предизвикване на гадене. Отвара от смачкани корени прилагали за измиване на язви причина за които са венерически болести.

Токсичност на лобелия

Токсичността е свързана с поглъщането на 50 мг изсушена билка, 1 мл тинктура и 8 мг чист лобелин. Клиничните признаци на интоксикация включват хипотермия, хипертония, респираторна депресия, кашлица, тремор, виене на свят, парализа, припадъци, еуфория, стомашни и/или чревни проблеми, включително язви, болест на Крон, възпалителни заболявания на червата, инфекции гадене, повръщане, коремна болка, слюноотделяне, тахикардия и кома.

Поради тези причини, в Германия билката не се препоръчва за употреба.

Внимание!

Отровно, поради съдържанието на алкалоиди! Това лекарство трябва да се използва с голямо внимание и само под наблюдението на квалифициран практикуващ лекар.

Приемът на лобелия може да намали елиминирането от организма на литий. Това може да увеличи количеството на веществото в него и да доведе до сериозни странични ефекти.

Заглавно изображение: Andrea Moro, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons