Далия, Гергина

Далия, Гергина (Dahlia) представлява красиво, цъфтящо растение, което се класифицира към семейство Сложноцветни (Asteraceae, Compositae). Известни са над 20000 вида далии. Гeргините са чувствителни на студ, защото съдържат много вода в стъблата си и лесно замръзват. Въпреки това първият сняг може да ги завари още цъфтящи по градините. Далията е обявена за национално цвете на Мексико през 1963 г.

Устройство на далия

Гергината достига на височина от 30 см до 20 метра, в зависимост от сорта. Коренът й представлява сбор от големи грудки. Листата са прости, широко-елипсовидни, разположени последователно по стъблата, с назъбени листни ръбове. Цветните глави са големи, с огромно разнообразие в оцветяването, броя на венчелистчетата и цялостната структура на цвета. Цъфтят обикновено лятото и есента.

Изображение: Agnieszka Kwiecie?, Nova, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons; Hunter Bloor, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons; Syrio, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Рaзпространение на далия

Родина на далията е Мексико. Днес е масово разпрстранена по света.

Използваема част на далия

Използват се корените на растението, по-рядко неговите листа, с медицинска цел.

Химичен състав на далия

В кожата на клубените са концентрирани антибиотични съединения. Коренът е богат на инулин и скорбяла.

Изображение: Fischer.H, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons; Agnieszka Kwiecie?, Nova, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons; Agnieszka Kwiecie?, Nova, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Лечебни свойства и приложение на далия

Древните ацтеки и мексиканците са използвали далията за лечение на епилепсия и заболявания на пикочните пътища, за облекчение на болки в стомаха, при отоци и за затопляне на тялото.

В Европа и Америка, преди откриването на инсулина през 1923 г., на диабетици и други нуждаещи се пациенти е било давано вещество наречено Atlantic starch или диабетна захар, получено от инулина, естествено срещаща се форма на плодова захар, извлечена от корените на далията. Инулинът все още се използва в клинични тестове за изследване на бъбречната функция.

Изображение: BRPever, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons; Agnieszka Kwiecie?, Nova, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons; Horst J. Meuter, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Цветовете на далията са се приемали като слънчеви символи. От тях и семената им се получават жълти и златни бои. Огромното разнообразие от цветове и размери на далиите, ги поставят на едно от първите места по участие във флоралната декорация на градини. Малките представители на вида могат да се отглеждат в саксии и да красят дома Ви.

Изображение: Agnieszka Kwiecie?, Nova, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons; Andy Mabbett , CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons; Dwergenpaartje, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Далия в кулинарията

Далията се отглежда и заради своите сладки грудки. Все още в Мексико те се консумират. Южноафрикански изследовател в свое изследване показва, че всички видове далии са годни за консумация. Опитите да се въведат клубените на далията като храна в Европа, са били неуспешни.

Изображение: Michael Goodyear, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons; Agnieszka Kwiecie?, Nova, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons; Agnieszka Kwiecie?, Nova, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Венчелистчетата се включват в състава на салати. Варени корени се консумират самостоятелно подправени или в комбинация с други зеленчуци. Използват се и за приготвянето на хляб. Сладък есктаркт от корените, наречен "dacopa", се използва като напитка или като подправка. Той се смесва с гореща или студена вода и се поръсва върху сладолед. Неговият естествен сладък вкус се комбинират много добре с кафе, чай и шоколад.  Печени грудки се прилагат и за ароматизиране на напитки в Централна Америка.

Заглавно изображение: Muhammad Mahdi Karim, GFDL 1.2, via Wikimedia Commons