Брекина

Брекина (Sorbus torminalis) представлява значително високо дърво, което се класифицира към семейство Розоцветни (Rosaceae). Дървото е индикатор за древна гора. Ако го забележите, докато се разхождате сред природата, това може да е знак, че се намирате в рядко и специално местообитание.

Устройство на брекина

Изображение: BerndH, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Дърво високо до 25 метра, с обхват на короната до 15 метра. Стволът е покрит с тъмносива напукана кора, като достига големина от 60 до 140 см в диаметър. Клонките са тънки, лъскави, сиво-кафяви и прави. Листата са островърхи, яйцевидни, лопатообразни, състоящи се от неравни дялове. Листните пъпки са закръглени и зелени. Белите цветчета са събрани в щитовидни съцветия, като се развиват от края на пролетта до началото на лятото. Дървото е хермафродит, което означава, че във всяко цвете се съдържат мъжки и женски репродуктивни органи. Цветовете се опрашват от насекоми. Плодчетата са топчести или овални, с жълточервен до кафяв цвят и кисело-сладък вкус. Имат големина от 10 до 15 мм. Те зреят от края на лятото до късна есен.

Разпространение на брекина

Дървото води произходът си от Европа, Западна Азия и части от Северна Африка. Вирее най-добре на глинести и варовити почви, в дъбови и ясенови гори. Среща се в гори и храсталаци из цялата ни страна.

Лесно се отглежда на слънце до частична сянка в умерено плодородни, богати на хумус и добре дренирани почви. Устойчиво е на суша. Може да расте на полусянка (светли гори) или без сянка. Предпочита влажна почва. Растението може да понася силни ветрове, но не и морска експозиция.

Размножава се чрез семена, резници и присаждане. Подрязва се с цел отстраняване на мъртви клони и листа.

Използваема част на брекина

Изображение: Andrew Dunn (Wikipedia user name Solipsist), www.andrewdunnphoto.com, CC BY-SA 2.0, via Wikimedia Commons

Използват се плодчетата на растението.

Химичен състав на брекина

Брекина съдържа голямо количество витамин C, хлорогенна киселина, хиперозид, изокверцетин, делфиндин-3,5-диглюкозид, процианидин В2, епикатехин, неохлорогенна киселина, 3,5-дикафеоилхинова киселина. Химичният й състав е слабо проучен.

Лечебни свойства и приложение на брекина

Плодовете на брекина, понякога наричани "карета", са годни за консумация и имат подобен вкус на фурмите, въпреки че сега рядко се събират за храна. Те обикновено са твърде стипчиви, за да се ядат, докато не презреят. Традиционно са известни като билково лекарство за колики. Преди въвеждането на хмела, плодовете са били използвани за ароматизиране на бира.

Брекина действа хипогликемично и антиревматично.

Отварата, получена от листата на S. torminalis, е традиционен метод за лечение както на диабет, така и на стомашни разстройства. Научните анализи на екстракти от листата потвърждават, че те са отличен източник на антиоксиданти.

По-добре да се консумират сурови плодовете брекина, за да се запази стойността на хранителните вещества в тях и антиоксидантното им действие. Активно участват в лечението на колики, кашлица, диария, треска, бронхит, колики и камъни в бъбреците, а също така са ефективни като диуретик. В тях са идентифицирани съединения, за които е известно, че намаляват риска от диабет тип 2 и насърчават антимикробната активност срещу инфекция от определени щамове на стафилококи и E. coli. Друго проучване показва плодовете брекина като естествен източник на съединения инхибитори на ацетилхолинестеразата (анти-AChEs), химични вещества, които се използват широко в съвременните лекарства за лечение на невродегенеративни разстройства, като Болести на Алцхаймер и Паркинсон.

Други употреби на брекина

Изображение: Krzysztof Ziarnek, Kenraiz, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Плодовете могат да се консумират сурови или варени, като преди това се оставят да омекнат до преди гниене. На този етап имат прекрасен вкус, донякъде като на тропически плод. Богати са на витамин С. Плодът е с диаметър до 1,5 см и се носи на гроздове, което улеснява прибирането на реколтата. От плодовете на брекината се приготвят компоти, напитки и сладка. С тях могат да се овкусяват алкохолни напитки.

Диворастящото дърво е с една от най-ценните твърди дървесини в Европа. Дървесината е финозърнеста, полира се добре, много плътна и има добра якост на огъване. В миналото е бил използван за направата на винтове за преси за вино, щеки за билярд, музикални инструменти и стругарство. Днес обикновено се използва само за декоративни фурнири.

Цветовете осигуряват прашец и нектар за насекомите, докато плодовете се ядат от птици. С листата се хранят гъсеници на молци Bucculatrix bechsteinella и Phyllonorycter mespilella.

През есента листата на брекина стават богато медено червени преди да окапят. Растението образува кафеви плодчета, които узряват през есента. Твърди се, че те имат вкус на фурми и могат да се консумират от деца.

Дървото е дом на много птици и красиво през всеки сезон успешно се включва във флоралната декорация.

Заглавно изображение: Amada44, Public domain, via Wikimedia Commons