Антарктическа перла

Антарктическа перла (Colobanthus quitensis) представлява едно от двете местни цъфтящи растения, открити в района на Антарктика; другото е Deschampsia antarctica. Класифицира се към семейство Карамфилови (Caryophyllaceae).

Устройство на антарктическа перла

Изображение: Patricio Novoa Quezada from Valparaíso, Chile, CC BY 2.0, via Wikimedia Commons

Растението има жълти цветя и расте около 5 сантиметра височина, което му придава вид на мъх. Това е покритосеменно растение, което означава, че е растение, което дава цветя. То разчита на опрашване от вятъра поради липсата на пчели и други опрашващи насекоми в района на Антарктика. Въпреки че прилича на мъх, билката е трахеофит или съдово растение, което означава, че съдържа съдови тъкани, наречени флоем и ксилема.

Разпространение на антарктическа перла

Поради изменението на климата, видът се разпространява бързо, особено в райони извън Антарктида. Colobanthus quitensis се среща на западния бряг на Антарктическия полуостров, в Южна Джорджия, Южни Шетландски острови, Фолкландските острови и Андите, като става все по-рядък на север, но достига до Боливия, Перу и Еквадор, с допълнителна изолирана популация в Мексико.

В рамките на Антарктида, поради изменението на климата, повече семена покълват, създавайки голям брой разсад и растения. Докладите показват петкратно увеличение на тези растения, които са разширили ареала си на юг и покриват по-обширни области. Изследванията установяват, че антарктическата перла се разпространява почти десет пъти по-бързо през периода 2009-2018 г. в сравнение с периода 1960-2009 г. Въпреки че бъдещата промяна на климата може да облекчи стреса на околната среда и да увеличи способността на растенията да фотосинтезират, затоплянето може да намали способността на растенията да издържат на ниски температури. Провеждат се допълнителни изследвания, за да се определи ефектът от изменението на климата върху тези растения.

Химичен състав на антарктическа перла

Изображение: Parnikoza, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Проучване има за цел да изследва широк спектър от биологично активни вещества на антарктическо растение Colobanthus quitensis. От негови екстракти са изолирани феноли и бензоени киселини, хидроксибензоени киселини, хидроксиканелени киселини, флавоноиди, апигенинови гликозиди, лутеолинови гликозиди, трицинови гликозиди, флавоноидни конюгати на хидроксиканелените киселини, хлорофилни катаболити, каротеноиди, терпеноиди и стероли. Количественото съдържание на метаболитите на перлата зависи от популацията, вероятно поради различията в микрохабитатите. Антарктическата перла е по-богата на някои конюгати (като флавоноидни конюгати с хидроксибензоените киселини) от другото антарктическо растение – антарктическата трева (Deschampsia antarctica). Изолираните вещества потенциално могат да бъдат от голямо практическо значение.

Лечебни свойства и приложение на антарктическа перла

Антарктида - замръзналият континент. Трудно е да се мисли за място на Земята, което да е по-малко гостоприемно за живот. И все пак тук съществува живот и част от него е ботанически. Макар и малко на брой, миниатюрната флора на Анарктика е способна да живее навсякъде, където се появят подходящи условия. От само себе си се разбира, че тези растения са едни от най-издръжливите.

Странно е да се мисли, че Антарктида изобщо има някаква флора. Колко описания на растителни семейства и родове казват нещо от рода на „намерени на почти всеки континент, с изключение на Антарктида“. Въпреки това не винаги е било така. Някога Антарктика е била дом на разнообразна флорална съвкупност, съперничеща на всичко, което виждаме в тропиците днес.

Изображение: Liam Quinn, CC BY-SA 2.0, via Wikimedia Commons

Флората на Антарктида се състои от 2 вида цъфтящи растения, около 100 вида мъхове и около 30 вида чернодробни растения. Най-големите от тях са цъфтящите растения - трева, известна като антарктическа трева (Deschamsia antarctica), и член на семейство Карамфилови с възглавничест навик на растеж, наречен антарктическа перла (Colobanthus quitensis).

Фотопротективният ефект на метанолните екстракти от билката срещу UV-индуцирано увреждане на ДНК е изследван в белодробни фибробласти на хамстер и в биомониторен организъм. Изслевдани са защитните, мутагенните и антимутагенните профили на тези екстракти, антиоксидантната активност. Екстрактите притежават фотозащитни свойства, които могат да бъдат приписани на молекули, като флавоноиди и каротеноиди, които действат като UV-абсорбиращи молекули и като антиоксиданти, както и стимулират ДНК- ремонтни процеси.

Botrytis cinerea е гъбичка отговорна за сивото гниене, което засяга главно плодовете и представлява проблем в страните износителки на плодове. За борба с него се използват синтетични противогъбични средства. Към тях обаче е развила специфична съпротива. Следователно търсенето на нови естествени алтернативи, които са щадящи околната среда, се увеличи през последното десетилетие. В тази работа е анализирана активността на in vitro култивирани екстракти от C.quinsis, като се използват ядливи покрития върху десертно грозде. Прилагането на екстракти инхибира развитието на конидии и мицел на B. cinerea, предизвиквайки оксидативен стрес in vitro; от друга страна, in vivo анализите показват защита и запазване на антоцианините и захарите в десертното грозде. Тези резултати предполагат, че екстрактите от C.quinsis представляват добра алтернатива за контрол на B.cinerea.

Заглавно изображение: Parnikoza, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons