Хороидея (Choroidea)

Хороидеята (съдовица, лат. - choroidea) представлява задния отдел на съдовата обвивка на очната ябълка - tunica vasculosa bulbi, заемащ приблизително 2/3 от площта й. Останалата част от тази обвивка се заема от цилиарното тяло (среден отдел) и ириса (преден отдел).

Хороидеята е тънка, тъмнокафява мембрана, която приляга към вътрешната повърхност на склерата - най-външната очна обвивка. Нейната дебелина варира от 0,3 до 0,5 мм. Тя се прикрепва плътно към повърхността на склерата само около изходното място на зрителния нерв. В останалата част между склерата и хороидеята се разполага тясно цепковидно пространство, изпълнено с лимфна течност - spacium perichoroidale (перихороидно пространство). То се прекосява от съединителнотъканни пластинки с кос ход, които формират хлабав слой. Тази анатомична особеност на свързването на съдовицата със склерата позволява на хороидея да се измества, което настъпва при акомодация на лещата под влияние на цилиарния мускул.

Хороидеята е изключително богато кръвоснабдена. В нея се разполага гъста съдова мрежа, която е образувана от разклонения на задните къси цилиарни артерии, които са функционално крайни артерии. Оттичането на венозната кръв се осъществява чрез четирите вортикозни вени, които са разположени по вена във всеки квадрант на очната ябълка.

В хороидеята се наблюдава влакнеста съединителна тъкан с голямо количество еластични влакна и пигментни клетки. Те спомагат да се абсорбира част от светлината и да се осигури тъмна камера в очната ябълка. В съединителната тъкан на хороидеята има много лимфоидни клетки, плазмоцити и мастоцити. При патологични процеси те пролиферират и се включват в имунния отговор на организма.

В хистологичното устройство на хороидеята се различават следните тъканни слоеве:

1. Lamina vasculosa (съдова слой) - представлява най-външният слой, състоящ се от различни по калибър кръвоносни съдове (артерии и вени), всред които се разполага хлабава съединителна тъкан с множество пигментни клетки. Този слой се подразделяна на:

• слой на съдовете с голям калибър - слой на Haller;
• слой на съдовете със среден калибър - слой на Sattler.

2. Lamina chorocapillaris (хорокапилярен слой) - плоскостна мрежа от капиляри, свързана със съдовия слой.

3. Lamina basalis (базална мембрана, мембрана на Bruch) - тънка пластинка, изградена от фини колагенови и еластинови влакна във външната част и хомогенна вътрешна част, прилягаща към пигменнтния слой на ретината.

Основната физиологична роля на хороидеята се състои в изхранване на външните слоеве на ретината, снабдяване с енергия за осъществяване процесите на възстановяване на фоточувствителните пигменти в пръчиците и колбичките и  участие в имунните процеси на окото.