Производни на задното черво

От задното черво произхождат лявата латерална трета на напречното ободно черво, сигмовидното черво, правото черво и горната част на аналния канал. Ендодермата на задното черво образува вътрешната епителна покривка на пикочния мехур и по-голямата част на пикочния канал (уретрата). Всички производни на задното черво се кръвоснабдяват от долната опорачна артерия. Фиксацията на чревните производни е различна. Собствен мезоколон притежават напречното и сигмовидното черво. Низходящото черво има много къс мезоколон, който бързо се резорбира и по този начин червото остава вторично ретроперитонеално прикрепено за задната коремна стена. Правото черво е фиксирано чрез къс опорак само в горната трета, след което перитонеума покрива само предната му повърхност и постепенно се отдалечава от него в дисталната трета.

Крайната част на задното черво представлява една разширена кухина, която е покрита с ендодерма. Тази кухина е известна като клоака (cloaca). Контактът на клоаката с повърхностната ектодерма е клоакалната мембрана. Клоакалната мембрана е изградена от вътрешната си страна от ендодермата, а от външната страна към нея приляга покрита с ектодерма ямичка. Тази ямичка е известна като анална ямичка и проктодеум (proctodeum). От жълтъчния сак към клоаката се вмъква пръстоподобното разширение на алантоиса. Между 4-та и 6-та седмица клоаката се разделя частично на предна част, известна като урогенитален синус и задна част- ректум. Преградата (уроректален септум) се образува от две мезодермални заложби, които представляват гънки в горната (медиално разположената част на клоаката) и долната част (латерално разположени гънки). Двете мезодермални заложби се сливат през 6-та седмица. От урогениталния синус произхождат пикочния мехур и малкотазовата част на пикочния канал.

При мъжа малкотазовата част на уретрата се подразделя на мембранозна и простатна част, а крайната част на синуса образува свободната уретрална част, която се помества в тялото на пениса.

При жената малкотазовата част се развива от мембранозната част, а крайната част на синуса оформя предверието на влагалището.

Горните две трети на аналния канал във възрастния индивид се изграждат от задното черво. Долната трета се развива от проктодеума. Границата между ектодермалния епителен слой на проктодеума и ендодермалния епителен слой на задното черво се маркира чрез неравномерна линия. Тази неравномерна линия е известна като linea pectinata. Linea pectinata се намира под аналните клапи и отбелязва предишното разположение на аналната мембрана. Около 2см над аналния отвор се намира аналнокожна линия. Тя маркира прехода на цилиндричния епител на ректума в многослоен плосък епител, който преминава в епитела на околната кожа. Останалите слоеве на стената на аналния канал се изграждат от спланхниковия мезенхим.

Горните две трети на аналния канал произхождат от задното черво и тяхното кръвоснабдяване се осъществява от долната опорачна артерия. Долната трета на канала се кръвоснабдява от долната ректална артерия, която е клон на a. pudenda interna.

Вродени аномалии, които се свързват с производните на задното черво са нерядко срещани дефекти.
Появата на вроден мегаколон засяга силно разширения ректум или част от сигмовидното черво, поради липса на перисталтика в подлежащите части. Състоянието е известно като болест на Hirschsprung. Причината е, че в подлежащата част на червото не се установяват парасимпатикови ганглиеви клетки, поради недоразвитие на мигриращи от нервния гребен клетки. Развитата дилатация е причина в около 33% от случаите за обструкция в тази част на червата у новородените и тя се среща 4 пъти по-често в мъжките индивиди.

Ано-ректалните малформации са свързани предимно с неправилното развитие на уроректалния септум. Получава се неравномерно и неправилно развитие и погрешно разделяне на клоаката на урогенитален синус и аноректална част.

Липсата на анален отвор се наблюдава в 1 от 5000 раждания и засяга по-често мъжките новородени. Аналната агенезия с или без фистула може да се наблюдава в различни варианти. Аналният канал може да завършва сляпо или да се отваря ектопично (на друго място)- на пример в перинеума, уретрата при мъжа или влагалището при жената. Повече от 90% от аноректалните аномалии са свързани с образуване на външна фистула. Възможно е да се наблюдава анална стеноза на целия анален канал или само на ануса.