Противомаларийни препарати и средства, действащи върху други кръвни протозои МКБ Y41.2

Противомаларийните лекарства се използват за лечение или профилактика на малария - протозооза, което се случва в тропичните, субтропичните и някои умерени региони на света. Заболяването се причинява от Plasmodium falciparum, ovale, vivax и malariae, които принадлежат към групата на едноклетъчните организми, известни като протозои.

Човек се заразява при ухапване от контаминирани женски комари от рода Anopheles. Клиничната картина на маларията се характеризира с циклични температурни пристъпи, хепатоспленомегалия и хипохромна анемия.

Благодарение на програмите за здравен контрол маларията е елиминирана в Съединените щати, в почти цяла Европа, както и в големи части от Централна и Южна Америка. Маларията продължава да бъде сериозен здравен проблем в някои части на Африка, Югоизточна Азия, Латинска Америка, Хаити, Доминиканската република и някои от тихоокеанските острови.

Хората, които планират да пътуват в тропиците, често биват съветвани да приемат антималарийни лекарства преди, по време и след техните пътувания, за да предотвратят заразяването със заболяването и да го пренесат в родното си място. Противомаларийни препарати и средства, действащи върху други кръвни протозои, убиват болестния микроорганизъм или предотвратяват растежа му.

Представители на антималарийните средства са:

• Chinine (Chininum hydrochloricum)
• Chloroquine (Resochin)
• Doxycycline (Dotur)
• Pyrimethamine (Daraprim)

Хининът представлява алкалоид, който е изолиран от кората на хининово дърво. Оказва шизонтоцидно действие върху шизонтите на еритроцитите на плазмодиите. Използва се за лечение на малария, която е причинена от щамове на Plasmodium falciparum, резистентни на хлороквин.

Хлороквинът представлява аминохинолонов дериват. Оказва шизонтоциден ефект върху еритроцитните шизонти на плазмодиите. Използва при терапия на всички видове маларии, ревматоиден артрит, извънчревен вид амебиаза, спондилартрози, фотодерматози, lichen ruber planus, lupus erythematosus, амилоидоза и гломерулонефрит на бъбреците.

Пириметаминът представлява диаминопирамидинов дериват. Оказва шизонтоциден ефект основно върху тъканните шизонти. Този медикамент е подходящ главно за каузална химиопрофилактика на всички форми на малария поради бавната му резорбция при орално приемане.

Високи дози на пириметамина могат да предизвикат кръвни проблеми, които могат да попречат на оздравяването и да увеличат риска от инфекция. Хората, които приемат това лекарство, трябва да внимават да не наранят венците при миене на зъбите или почистването им с конец или с помощта на клечки за зъби. Ако е възможно, евентуално стоматологично лечение трябва да се отложи, докато лечението не се завърши.

Най-често срещаните странични ефекти при терапия с антималарийни лекарства са:

• диария
• гадене
• повръщане
• стомашни спазми или болка
• загуба на апетит
• главоболие
• сърбеж
• затруднения в концентрацията
• замаяност
• проблеми със съня

Тези проблеми обикновено изчезват, когато организмът се приспособи към медикамента и не се изисква медицинско лечение.

По-рядко срещаните странични ефекти като:

• загуба на коса
• загуба на цвят на косата
• кожен обрив
• синьо-черно оцветяване на кожата, ноктите или на вътрешната част на устата

могат да се наблюдават и не се нуждаят от медицинска помощ, освен ако те не са дълготрайни.

По-сериозните странични ефекти не са чести, но могат да се появят. Ако възникне някоя от следните нежелани реакции при прием на противомаларийни препарати и средства, действащи върху други кръвни протозои, трябва да се потърси незабавно лекарят, който е предписал лекарството:

• замъглено зрение или всякакви други промени в зрението
• конвулсии (гърчове)
• промени в настроението или психическия статус
• халюцинации
• безпокойство
• объркване
• слабост или необичайна умора
• необичайна поява на синини или кървене
• загуба на слуха, звънене или бръмчене в ушите
• треска със или без болки в гърлото
• забавен сърдечен ритъм
• болка в гърба или краката
• тъмна урина
• бледа кожа
• промени във вкуса
• болезненост, подуване, или усещане за парене в езика