Травма на нервите и гръбначния мозък на ниво шия МКБ S14

Травма, която води до временна или постоянна промяна, в нормалната моторна, сетивна, или автономна функция представлява травма на нервите и гръбначния мозък на ниво шия. При пациенти с травми на гръбначния мозък обикновено има постоянни и често опустошителни неврологични дефицити и увреждания. Най-често срещано ниво на неврологични повреди е C5.

Травма на нервите и гръбначния мозък на ниво шия може да настъпи
При дисторзии в шийния отдел, в резултат на което се получават частични разкъсвания на връзките и ставния апарат.
При счупване на шиен прешлен, на пример ако зъбът на аксиса остане здрав може да се забие в гръбначния мозък, като притиска важни за живота центрове на дишането и сърдечната дейност и болните могат да завършат с моментална смърт.
При пълно изкълчване (разместване на ставните повърхности между първи и втори шиен прешлен) със счупване на зъба на аксиса настъпва "обезглавяване на човека", тъй като задната дъга на атласа притиска и уврежда мозъка на границата между продълговатия и гръбначния мозък.
При изкълчване шиен прешлен на гръбначния стълб може да притиснат или разкъсат нервите и гръбначния мозък и да причинят коренчева болка и ограничена подвижност на шията.

Диагнозата травма на нервите и гръбначния мозък се поставя
Рентгенологично се потвърждава дали има счупване и разместване на шийни прешлени, които да притискат и прекъсват вратните гръбначномозъчни нерви и гръбначния мозък.
По-чувствителни методи за доказване на увредени нерви и гръбначен мозък са компютърната томография и ядрено-магнитен резонанс.
Електромиографията показва точното място на увредата на нервите и степента на увреждане.

Лечението на травма на нервите и гръбначния мозък се свежда до репозиция на разместените участъци (посредством екстензия и ротация от опитен медицински специалист) и отстраняване на костни фрагменти, които притискат гръбначният мозък. След това се осъществява рентгенов контрол. Прави се имобилизация с яка на Шанц.
Окципито - спондилодеза - е операция, при която се цели създаване на костен блок между главата и горният шиен отдел с поставяне на костни присадъци.