Белодробен оток МКБ J81

› Въведение

› Честота и причини

› Патофизиология

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

› Усложнения и прогноза

Белодробният оток може да се определи като анормално натрупване на екстраваскуларна течност в белодробния паренхим. Този процес води до намален газообмен на алвеоларно ниво, прогресиращ до потенциално причиняване на дихателна недостатъчност. Неговата етиология се дължи или на кардиогенен процес с невъзможност за отвеждане на достатъчно кръв от белодробното кръвообращение, или на некардиогенна, предизвикана от увреждане на белодробния паренхим. Това е важна патологична характеристика в много болестни процеси и следователно познаването на основния болестен процес е от решаващо значение за насочване на неговото лечение. Клиничните характеристики включват прогресивно влошаваща се диспнея, хрипове при аускултация на белите дробове и влошаваща се хипоксия.

Въведение

Белодробният оток е състояния, причинено от твърде много течност в белите дробове. Тази течност се събира в многобройните въздушни торбички в белите дробове (алвеоли), което затруднява дишането.

В повечето случаи сърдечните проблеми причиняват белодробен оток. Но течността може да се събира в белите дробове и по други причини. Те включват пневмония, контакт с определени токсини, лекарства, травма на гръдната стена и пътуване или упражнения на голяма надморска височина.

Белодробният оток, който се развива внезапно (остър белодробен оток), е спешно медицинско състояние, което изисква незабавна помощ. Белодробният оток понякога може да причини смърт. Бързото лечение може да помогне. Лечението на белодробния оток зависи от причината, но обикновено включва допълнителен кислород и различни медикаменти.

Честота и причини

Повече от 1 милион пациенти се приемат всяка година с диагноза белодробен оток, вторичен от сърдечни причини в световен мащаб. Приблизително 190 000 пациенти се диагностицират с остро белодробно увреждане всяка година. Около 2 до 3,5 случая на 100 000 души население се диагностицират с остър респираторен дистрес синдром (ARDS).

Белодробен оток може да бъде класифициран като кардиогенен и некардиогенен.

Кардиогенен белодробен оток

Кардиогенен или обемно-претоварен белодробен оток възниква поради бързото повишаване на хидростатичното налягане в белодробните капиляри. Това обикновено се наблюдава при нарушения, включващи състолична и диастолична функция на лявата камера (остър миокардит, остър миокарден инфаркт, неисхемична кардиомиопатия), клапна функция (аортна или митрална регургитация, стеноза), ритъм (предсърдно мъждене с бърз камерен отговор, камерна тахикардия, висока степен АВ-блок).

Некардиогенен белодробен оток

Некардиогенният белодробен оток се причинява от белодробно увреждане с последващо увеличение на белодробната съдова пропускливост, водещо до движение на течност, богата на протеини, към алвеоларните и интерстициалните отделения. Острото белодробно увреждане с тежка хипоксемия се нарича остър респираторен дистрес синдром и се наблюдава при различни състояния, пряко засягащи белите дробове, като пневмония, инхалаторно увреждане или индиректно, като сепсис, остър панкреатит, тежка травма с шок и други.

Патофизиология

Количеството течност в белите дробове се регулира от множество механизми и се визуализира с помощта на уравнението на Старлинг. Съществуват две хидростатични налягания и две онкотични налягания, които определят движението на течността във въздушните пространства на белите дробове.

Дисбалансът във всяка една част от механизмите регулиращи течностите в белите дробове може да причини движение на течността (или липса на движение), което води до натрупване на течност там, където обикновено не трябва да има течност.

Симптоми

Симптомите на белодробен оток могат да се появят внезапно или да се развият с течение на времето. Симптомите също определят вида на белодробния оток.

Внезапни (остри) симптоми на белодробен оток

• Затруднено дишане или силен задух
• Чувство на задушаване или недостиг на въздух
• Кашлица
• Ускорен пулс
• Хрипове

Хроничен (дългосрочен) белодробен оток

• Събуждане през нощта с кашлица или чувство на задух, което се облекчава чрез изправяне в седнало положение
• Затруднено дишане при активност или при легнало положение
• Умора
• Задух при физическо натоварване
• Хронична кашлица
• Подуване на краката
• Хрипове

Белодробен оток при голяма надморска височина

Може да се появи при възрастни и деца, които пътуват или спортуват на голяма надморска височина. Симптомите са подобни на тези, които се появяват при остър белодробен оток и могат да включват:

• Главоболие
• Задух
• Суха кашлица
• Ускорен пулс
• Слабост
• Болка в гърдите

Диагноза

Всички дихателни проблеми изискват незабавна диагноза и лечение. Лекар може да постави диагноза белодробен оток въз основа на симптомите и резултатите от физикалния преглед и определени тестове.

След стабилизиране на състоянието на пациентите, лекар снема подробна анамнеза за сърдечно-съдови и белодробни заболявания.

Тестовете, които могат да помогнат за диагностициране на белодробен оток или да определят причината за белодробен оток, включват:

• Рентгенография на гръден кош - рентгеновата снимка на гръдния кош може да потвърди диагнозата белодробен оток и да изключи други възможни причини за задух. Обикновено това е първият тест, който се прави, когато лекарят подозира белодробен оток.
• Компютърна томография (КТ) на гръден кош - чрез КТ белите дробове могат да бъдат визуализирани по-детайлно. Също може да помогне на лекаря в поставянето на диагнозата или в изключването на белодробен оток.
• Пулсоксиметрия - сензор е прикрепен към някои от пръстите на пациента. Той използва светлина, за да определи колко кислород има в кръвта.
• Кръвни изследвания - кръвните изследвания за диагностициране на белодробен оток и неговите причини обикновено включват пълна кръвна картина, метаболитен панел за проверка на бъбречната функция и тест за функцията на щитовидната жлеза.
• Електрокардиограма (ЕКГ) - този безболезнен тест открива и записва времето и силата на сърдечните сигнали. Той използва малки сензори (електроди), прикрепени към гръдния кош, а понякога и към ръцете или краката. Проводници свързват сензорите към машина, която показва или отпечатва резултатите.
• Ехокардиография - ехокардиограмата използва звукови вълни (ултразвук), за да създаде снимки на биещото сърце. Тя може да идентифицира области с лош кръвен поток, проблеми със сърдечните клапи и сърдечен мускул, който не работи правилно. Ехокардиограмата може да помогне за диагностициране на течност около сърцето (перикарден излив).

Лечение

Първото лечебно мероприятие, което се предприема при белодробен оток е лечението с кислород. Кислородът протича през маска за лице или назална канюла, която доставя кислород до всяка ноздра.

Активно се следи нивото на кислород. Понякога може да се наложи подпомагане на дишането с апарат, като например механична вентилация, който осигурява положително налягане в дихателните пътища.

В зависимост от тежестта на състоянието и причината за белодробния оток, лечението може да включва следните медикаменти:

• Диуретици - диуретиците, като фуроземид, намаляват налягането, причинено от излишната течност в сърцето и белите дробове.
• Антихипертензивни лекарства - те помагат за контролиране на високото или ниското кръвно налягане, което може да възникне при белодробен оток. Лекарят може също да предпише лекарства, които понижават налягането, влизащо или излизащо от сърцето.
• Обезболяващи

Усложнения и прогноза

Тъй като белодробен оток е резултат от сложни физиологични нарушения, независимо дали става въпрос за сърдечни, чернодробни, мултиорганни системни засягания, токсични стимули, усложненията, произтичащи от него, обикновено са вторични спрямо гореспоменатите патофизиологични процеси.

Кардиогенният белодробен оток може да прогресира до дихателна недостатъчност, изискваща използването на механична вентилация. Остър респираторен дистрес синдром е усложнение с прогресивна хипоксемия, което също изисква интубация и механична вентилация.

Белодробният оток е остро декомпенсирано състояние, дължащо се на сърдечна или некардиологична етиология. Временни мерки като допълнителна оксигенация, диуретици, нитрати и моргин и помагат за овладяване на диспнея и хипоксемия. Необходимо е обаче окончателно лечение на основните причини, за да се предотвратят рецидивите.

Изображения: freepik.com