Пневмокониоза, причинена от азбест и други минерални вещества МКБ J61

Пневмокониоза, причинена от азбест и други минерални вещества е заболяване, при което се развива дифузна белодробна фиброза.

Азбестозата е дихателно разстройство, причинено от вдишване на азбестови частици. Продължителното инхалиране на тези частици в белите дробове може да причини увреждане на белодробната тъкан и недостиг на въздух.

Азбестът е естествен минерален продукт, който е устойчив на топлина и корозия. Той е широко използван в строителството. Повечето хора с азбестоза я придобиват по време на работа.

Азбестовата пневмокониоза предизвиква дифузна фиброза. След приключване на праховата експозиция, азбестозата не прогресира. Развиват се хроничен емфизематозен бронхит, плеврална фиброза и задебеляване, белодробно сърце. Характерни за азбестозата са бронхиалните карциноми и плевралните мезотелиоми, които възникват след латентен период от 20-30 години.

Симптомите на азбестозата могат да варират от леки до тежки и обикновено се появяват след дългогодишна експозиция. Ефектите от продължителното излагане на азбест обикновено се проявяват след 20 до 30 години. Основният симптом на азбестозата е недостиг на въздух. Първоначално, недостиг на въздух се появява само при усилие, но по-късно и при покой. С напредване на болестта, може да се появи упорита, суха кашлица и пулсиращи болки в гърдите.

При функционално изследване на дишането се установява рестриктивен вентилаторен дефект, намален дифузионен капацитет, кръвно-газови нарушения. При рентгеновата диагностика се вижда увеличено ивичесто засенчване, главно в долните белодробни полета, плеврални задебелявания, сраствания и калцификати. Използва се още КТ.

Лечението е насочено към предотвратяване прогреса на заболяването и облекчаване на симптомите. Често се използват инхалаторни средства, подобни на тези при астма. Може да се наложи допълнително кислородотерапия.

Профилактиката се състои в изключване на екзогенната нокса.

При пушачите с пневмокониоза, причинена от азбест и други минерални вещества, рискът от развитие на рак на белите дробове е много висок. Тютюневият дим и азбестът взаимно допълват канцерогенния си ефект.