Посткардиотомен синдром МКБ I97.0

Синдром, който настъпва като усложнение на проведена перикардиотомия, се нарича посткардиотомен синдром. Посткардиотомният синдром се явява до една година след перикардиотомията.

Перикардиотомията представлява хирургически оперативен разрез на перикардната кухина, който се провежда с цел осигуряване на достъп до сърцето по време на операция. Перикариотомията се използва и за отстраняване на излишна течност в перикардната торбичка при наличието на перикарден излив.

Основна причина за наличието на посткардиотомен синдром е наличието на автоимунна реакция срещу сърдечната тъкан. Това твърдение се подкрепя от отличното повлияване на пациентите при проведена имуносупресивна терапия.

Други причини за развитие на посткардиотомен синдром могат да бъдат:

• неправилно проведена оперативна намеса;

• неспазване на принципите на асептика и антисептика;

• повишена тъканна чувствителност на пациентите;

• наличието на различни възпалителни или инфекциозни процеси и други.

Клиничната картина при посткардиотомен синдром включва следните симптоми:

• висока температура;

• плеврит - възпалителен процес, обхващащ плеврата - околобелодробната съединително-тъканна обвивка;

• перикардит - възпаление на двата листа на околосърдечната съединително-тъканна обвивка.

Може да се наблюдава артрит с наличие на петехии (малки точковидни кръвоизливи под кожата) върху кожата и небцето.

Диагнозата на посткардиотомен синдром се поставя след добре снета анамнеза по данни на пациентите за проведена перикардиотомия или за проведена на сърдечна оперативна интервенция през изминалата една година. От проведения физикален метод на изследване при оглед на болния може да се установи наличието на петехии по кожата и небцето. Важно за диагнозата е провеждането на имунологично изследване, при което се установява наличието на автоантитела, насочени срещу сърдечната тъкан - което говори за автоимунен характер на състоянието.

Лечението на посткардиотомен синдром се провежда успешно с помощта на имуносупресивна терапия, при коята се подтиска имунната система на болния. Необходимо е пациентите да се щадят и да се предпазват от чести инфекции на различни органи и системи.