Аневризма на торакалната аорта с руптура МКБ I71.1

Аневризма на торакалната аорта представлява локализирано разширение на стената на гръдната аорта. Те се наблюдават предимно при мъже над 50 години, но се среща и при млади хора. Причината за появата им обикновено е комбинация на атеросклероза с хипертония, но макар и рядко могат да бъдат резултат на вродени заболявания, аортити и др.

При около 60 % от пациентите с аневризма на торакална аорта са асимптоматични до момента на диагнозата, поставяна най-често при рентгеново изследване на гръдния кош по друг повод. Симптоматиката е най-често резултат на компресия на околните органи. Някои болни съобщават за тъпи болки зад гръдната кост, по средата на гърба, отзад в лява гръдна половина или дори в епигастриума (според локализацията на аневризмата), пресипнал глас, кашлица и задух, дисфагия (затруднено преглъщане), застой в системата на горна празна вена и други.

Окончателната диагноза най-често се базира на спирална КТА, последваща по правило класическата рентгенография на гърдите и/или трансезофагеалната ехокардиография. От голяма полза за планиране на интервенцията е 3D реконструкцията на КТА-образите на аортаната аневризма

Най-честото усложнение на аневризмите на гръдната аорта е руптурата. Тя настъпва в първите няколко години от появата на голяма фузиформена аневризма или на, макар и по-малка сакциформена аневризма. Всъщност това е естественият ход на заболяването и само малки - под 5 см, фузиформени аневризми могат да съществуват години наред без руптура.

Руптурата в перикарда води до остра тампонада на сърцето, а в медиастинума - до нарастващ медиастинум, при който най-често се разкъсва медиастиналната плевра и се развива масивен хемоторакс. И двете усложнения са смъртоносни, а спешната интервенция - с нищожен шанс за успех.

Радикалното лечение на аневризма на торакалната аорта с руптура е оперативното - резекция на аневризмата и заместване на резецираната аорта с протеза. Оперативната намеса при гръдните аневризми е трудна и рискова поради това, че продължителното клампиране на аортата неизбежно причинява органна исхемия с възможни усложнения като параплегия, бъбречна недостатъчност, висцерални исхемични синдроми и други. Усъвършенстването на оперативната техника (хипотермия с перфузия на жизненоважни органи), прецизно мониториране и модерната реанимация в последните години на миналия век доведоха до подобряване на резултатите и снижаване на смъртността при тези интервенции под 24%. Успешното внедряване на методиката за изолиране на аневризмите отвътре чрез ендоваскуларни ендопротези (стент-графтове) в последните години позволи разширяване индикациите за интервенции дори при много възрастни и тежко болни пациенти. Ниският процедурен риск и значимото снижаване на смъртността прави днес ендоваскуларната техника предпочитан лечебен метод.