Наследствена хипогамаглобулинемия МКБ D80.0

Представлява имунодефицит на хуморалния имунитет и е най-често срещаната имунна недостатъчност - между 25-75% от първичните имунодефицитни състояния. Най-общо се характеризират с чести инфекции с гноеродни бактерии, наблюдавани след 6-ия месец от раждането при запазен имунен отговор срещу гъбични, вирусни и вътреклетъчни (микобактерии, микоплазми) инфекциозни причинители.
Наследствена хипогамаглобулинемия включва свързана с Х-хромозомата агамаглобулинемия (Bruton) (с дефицит в растежния хормон) и автозомна рецесивна агамаглобулинемия (швейцарски тип).

Свързана с Х-хромозомата агамаглобулиемия (Bruton) (с дефицит в растежния хормон) - състоянието е Х-рецесивно и се нарича още болест на Bruton. Среща се с честата 1:100 000 индивида. Жените са носители на генетичния дефект, а болните са само момчета в ранна възраст. Дължи се на мутация на ген, локализиран в Х-хромозомата, които кодира специфичната за В-лимфоцитите тирозинкиназа. Счита се, че настъпва блок в диференциацията на В-лимфоцитите на пре-В клетъчен стадий, в резултат на което в циркулацията не могат да се открият В-лимфоцити и плазматични клетки. Серумните имуноглобулини от различните класове IgG, IgA, IgM, IgD липсват, не се откриват също така естествените кръвногрупови антигени по повърхността на еритроцитите и кореспондиращите им антитела в серума. Лимфните възли са с намалени размери.

При някои от болните се установяват следи от имуноглобулините от различните класове, което вероятно се дължи на заобикаляне на блока в диференциацията на ниво пре-В клетъчен стадий от някои В-лимфоцити. За разлика от В-лимфоцитите, Т-лимфоцитите са в нормално или увеличено количество. Съотношението CD4/CD8 също е непроменено.

Клинично, в първите няколко месеца след раждането децата са здрави и защитени от инфекции, поради трансплацентарно преминалите IgG антитела от майката. Децата в периода 6-9 месец развиват тежка хипогамаглобулинемия с IgG под 2,0 g/l. Те стават възприемчиви към различни бактериални причинители - стрептококи, стафилококи, H. influenzae, Грам-отрицателни - Salmonella, Pseudomonas. Тези микроорганизми причиняват хронични и рецидивиращи инфекции - отити, пневмонии, бронхити, бронхиектазии, диария, артрити, менингити, остеомиелити. Децата са податливи и към ECHO-вирусни енцефалити. Често има изоставане в растежа поради дефицит на растежен хормон. Чести са автоимунните и злокачествените заболявания.

Лечението на свързана с Х-хромозомата агамаглобулиемия (Bruton) (с дефицит в растежния хормон) включва заместителна терапия с интравенозни имуноглобулинови препарати, което подобрява качеството на живот на болните, но това лечение е с ограничена продължителност във времето, поради появата на усложнения. Затова имуноглобулините се дават в най-ниска ефективна доза, достатъчна да предотврати рецидивиращи инфекции. Интравенозните имуноглобулини са без ефект при инфекции с невротропни ECHO вируси, които могат да завършат фатално.

Прилага се антибактериална, антивирусна, антигъбична терапия при наличие на съответните инфекции. При наследствената хипогамаглобулинемия не се препоръчва извършване на костномозъчна трансплантация.

След въвеждането на заместителната терапия с венозни имуноглобулини, прогнозата на болните се подобри. Възможен е преход към малигнени заболявания.

Автозомна рецесивна агамаглобулинемия (швейцарски тип) се унаследява по автозомно-рецесивно път. В резултат на генен дефект в организма се произвеждат много малко (ако има такива) имуноглобулини в кръвта. Имуноглобулините играят важна роля в имунния отговор, който предпазва от възникването на различни болести и инфекции.

При пациентите с агамаглобулинемия се развиват чести инфекции, особено бактериални инфекции причинени от хемофилус инфлуенце, пневмококи (Streptococcus pneumoniae), и стафилококи. Най-често инфекциите засягат стомашно-чревен тракт, ставите, горните дихателни пътища, бели дробове и кожата.

Клиничните прояви на заболяването включват чести епизоди на бронхит, хронична диария, конюнктивит (инфекция на очите), отит (ушна инфекция), пневмония, синузит, кожни инфекции, инфекции на горните дихателни пътища. Инфекциите се появяват по-късно, от колкото при болестта на Брутон, обикновенно през първите 4 години от живота. Други прояви се бронхиектазиите (заболяване, при което се увреждат и разширяват бронхите) и астма.

Заболяването се потвърждава с лабораторни изследвания, измерващи количеството на имуноглобулините в кръвта.

Тестовете включват:

• флоуцитометрия за измерване на циркулиращите В-лимфоцити;
• имуноелектрофореза на серум;
• количествено определяне на имуноглобулини - IgG, IgA, IgM (обикновено се определя с нефелометрия).
• генетична консултация и изследвания за определяне на генетичния дефект.

Лечението започва с терапия за намаляване на броя и тежестта на инфекциите. Интравенозно се прилагат имуноглобулини. Антибиотична терапия за овладяване на бактериални инфекции.