Моноцитна левкемия, неуточнена МКБ C93.9

В рубриката моноцитна левкемия, неуточнена, се включват състояния, протичащи с повишение броя на клетките от моноцитната редица в кръвта и костния мозък.

Заболяването се характеризира с ниска честота и изява предимно във възрастта след 60 години, с леко превалиране на мъжкия пол. Като отключващи и предразполагащи фактори се наличие на генетична предразположеност, хромозомни болести, вродени заболявания, хронично възпаление и автоимунни болести, вредности от околната среда, професионална експозиция на токсични агенти, някои злокачествени хемопатии, йонизираща радиация, продължително лечение с химиотерапевтици и други.

В клиничната картина доминират симптомите, свързани с развитието на анемия и тромбоцитопения. При някои пациенти са налице само лабораторни изменения, без съществена клинична изява.

Анемията и понижените стойности на хемоглобина и еритроцитите водят до слабост и лесна уморяемост, бледност на кожата и лигавиците, задух. Тромбоцитопенията се асоциира с повишен риск от кървене, като най-често се наблюдава кървене от носа и венците. При кървене от вътрешните органи или от ЦНС е възможно развитие на тежка симптоматика и животозастрашаващо състояние.

Често са налице общи признаци като намален апетит, редукция на теглото, фебрилитет. Рядко се наблюдават обриви по кожата, засягане на отделителната система, неврологични нарушения.

При поставяне на диагнозата е необходимо провеждане на множество лабораторни и инструментални изследвания, като:

• пълна кръвна картина
• химичен кръвен анализ
• определяне на коагулационния статус
• натривка от периферна кръв
• аспирационна биопсия на костен мозък
• имунохистохимичен и цитогенетичен анализ
• компютърна томография
• ядрено-магнитен резонанс

В диференциалната диагноза е необходимо състоянието да се разграничи от други злокачествени хемопатии, миелопролиферативен синдром, апластична анемия.

Лечението при моноцитна левкемия, неуточнена, включва провеждане на химиотерапия с комбинация от алкилиращи агенти, цитостатици, антрациклини и кортикостероиди. При млади пациенти е удачно извършване на алогенна трансплантация на стволови клетки. Поддържащото лечение се осъществява със симптоматични средства и антибиотици при нужда.

Неблагоприятни прогностични фактори са бързата прогресия на болестта, липсата на отговор към приложеното лечение и значително влошеното състояние на болния.