Други вирусни агенти като причина за болести, класифицирани другаде МКБ B97.8

› Въведение

› Човешки метапневмовирус

› Риновирус

› Вирус на свинския грип

Въведение

Към групата на други вирусни агенти като причина за болести, класифицирани другаде, се включват човешкият метапневмовирус, причинителят на свински грип и риновирусите. Всеки от тях води до характерни клинични проявления, риск от усложнения и изисква своевременно лечение за подобряване на прогнозата.

Човешки метапневмовирус

Човешкият метапневмовирус е РНК вирус и се класифицира в подсемейството Pneumoviridae на семейство Paramyxoviridae. Описан е за първи път през 2001 г. от изследователи в Холандия, които го изолират от назофарингеален секрет, използвайки полимеразна верижна реакция.

Вирусът е повсеместно разпространен и се наблюдава наличие на антитела при много хора от различни географски райони, като характерно за болестния процес е следното:

• заразяване: най-честият механизъм на предаване на инфекцията е въздушно-капковият при говор, кихане, кашляне и попадане на пръски от заразени лица върху лигавиците на възприемчиви индивиди
• рискови фактори: рискови за развитието на инфекцията са възрастни хора с хронична обструктивна белодробна болест, както и имуносупресирани пациенти. Рисков контингент са и реципиентите на органи, след трансплантация, като при тях се наблюдава развитие на тежка пневмония и дихателна недостатъчност
• инфекция при децата: чвешкият метапневмовирус е една от най-честите причини за развитие на инфекции на долния респираторен тракт в детска възраст. Рискови фактори за развитие на инфекцията при децата са недоносеност, сърдечно-съдови нарушения, белодробни заболявания, имунен дефицит
• симптоми: клиничната картина включва изявата на някои от следните признаци, а именно кашлица, висока температура, миалгия (болки в мускулите), ринорея (назална секреция), диспнея, тахипнея, хрипове, бронхиолит, отит (възпаление на средното ухо), пневмония, обостряне на астма и ХОББ
• диагноза: диагнозата се основава на клинико-лабораторните и инструментални изследвания. Най-чувствителен метод е полимеразната верижна реакция, както и имуноензимният метод ELISA. Вирусът трудно расте в клетъчна култура, изолиране е възможно в ограничен брой клетъчни линии и изисква добавяне на трипсин. Рентгенографията при пациенти с други белодробни заболявания не е особено ефективна, тъй като инфекцията е неразличима от пневмония и бронхиолит, причинени от други вируси
• лечение: няма специфично лечение, прилага се поддържаща терапия със симптоматични средства (обезболяващи, средства за понижаване на температурата, назални деконгестанти и други)

Риновирус

Риновирусите са РНК вируси, членове на семейство Picornaviridae. Идентифицирани са повече от 100 различни серотипа, категоризирани в три основни групи според специфичността им към различни рецептори.

Инфекцията се наблюдава целогодишно, с пик през есента и пролетта, като характерно за болестния процес е следното:

• заразяване: механизмът на предаване е чрез пряк контакт или посредством аерозолни частици. Основното място на прикрепяне на вирусните частици е носната лигавица, конюнктивата се засяга в малка степен. Кратката експозиция не е опасна, необходим е дългосрочен контакт със заразени лица
• рискови фактори: фактори, които увеличават риска от инфекция и тежестта на протичането са тютюнопушене, отслабен имунитет, докосване на конюнктивата или носната лигавица със замърсени ръце, хронични заболявания и имунологични нарушения
• особености: инфекцията се ограничава предимно до горните дихателни пътища, но е възможно и възпаление на средното ухо и синузит. Наблюдава се обостряне на астма, хронична обструктивна белодробна болест и тежки усложнения при имуносупресирани възрастни пациенти и бебета
• инкубационен период: инкубационният период (времето от заразяване до поява на първите клинични оплаквания) е средно 2-8 дни, но може да е и по-продължителен
• симптоми: клиничната симптоматика включва назална сухота и раздразнение, дразнене и болки в гърлото, ринорея, кихане, главоболие, кашлица, слабо изразен фебрилитет, общо неразположение
• диагноза: диагнозата се поставя основно спрямо клиничния преглед и анамнезата на болния. Лабораторните изследвания имат малка стойност, а за култивиране на вируса е необходимо твърде много време
• лечение: лечението включва покой, адекватна хидратация, антихистамини, капки за нос, антипиретици и аналгетици при необходимост

Вирус на свинския грип

Свинският грип е високо контагиозно заболяване на респираторния тракт при свинете и се причинява от вируса на свинския грип H1N1.

Предаването на вируса от животните на хората е необичайно, но въпреки това са описани случаи на заразяване след пряк контакт.

Проявите наподобяват тези на сезонния грип и включват треска, кашлица, възпалено гърло, миалгия, главоболие, втрисане и умора. При деца признаци за тежко заболяване са апнея, тахипнея, диспнея, цианоза, дехидратация. Възможно е и развитие на диария и повръщане.

Съмнения за инфекция със свински грип се пораждат при остро развитие на фебрилно заболяване на респираторния тракт в рамките на 7 дни от близък контакт с лице, с потвърдена H1N1 вирусна инфекция.

Лечението е както при повечето инфекции с други вирусни агенти като причина за болести, класифицирани другаде, предимно симптоматично, като се прилагат антипиретици, аналгетици, антитусивни медикаменти.

Изображения: freepik.com