Болест на Chagas (хронична) с увреждане на други органи МКБ B57.5

При болест на Chagas (хронична) с увреждане на други органи се развива американска трипанозомоза, протичаща с полиорганни нарушения, но без ангажиране на сърцето.

Болестта се развива след неизлекувана остра форма (обикновено в детска възраст) или дълго време след прекарана остра инфекция, предизвикана от Trypanosoma cruzi (при възрастните).

Засягат се в еднаква степен представителите на двата пола, без особени различия по отношение на етническата им принадлежност.

Провокиращи фактори са лошата лична и битова хигиена, ниският социално-икономически статус и здравна култура. Висока честота на болестта е регистрирана в някои райони на Южна и Северна Америка.

Причинителите са дървеници от род Triatominae, като са известни десетки видове, но най-честите вектори са Triatoma infestans, Rhodnius prolixus и Triatoma dimidiata.

Те се заразяват при кръвосмучене (обикновено нощно време) от болни животни или хора. В техния интестинален тракт се развиват неинвазивни, извънклетъчни форми на паразитите, наречени епимастиготи.

При заразяване и проникване на паразитите в кожата, лигавиците или конюнктивите се развиват метациклични трипомастиготи. След навлизането им в клетките на бозайниците, те се превръщат във вътреклетъчни амастиготи. След разрушаването на клетките, паразитите проникват в кръвта и оказват алергизиращо и токсично въздействие.

Човек се заразява по следните възможни механизми:

• проникване на паразитите през увредена и уязвима кожа, лигавични повърхности, конюнктиви

• по трансплацентарен път, от инфектирана майка на плода

• при кръвопреливане на контаминирана кръв

• при трансплантиране на органи или тъкани от болен човек

Инкубационният период при острата форма е в рамките на една до две седмици, докато при хроничната форма продължителността му е твърде вариабилна.

В различни органи и системи се развиват възпалителни и съединително-тъканни промени, нарушения в инервацията и нормалната функционална активност.

Засягат се предимно нервната система и гастроинтестиналният тракт, с развитие съответно на менингит или менингоенцефалит и мегаколон или мегаезофагус. Клиничните прояви са характерни, с развитие на богата симптоматика, насочваща към процеса.

При менингит и менингоенцефалит доминират главоболие, вратна ригидност, гадене и повръщане, когнитивни нарушения, фотофобия.

Мегаезофагусът протича идентично на ахалазия с развитие на дисфагия, болки при преглъщане, стернална болка, редукция на теглото. Характерни за мегаколона са болката и подуването на корема, чревната обструкция, фекаломите.

Възможно е засягане и на други органи при много малък процент от болните, като например белия дроб, кожата, щитовидната жлеза, с развитие на неспецифични промени.

Диференциалната диагноза при болест на Chagas (хронична) с увреждане на други органи е широка и налага разграничаване на заболяването от следните състояния:

• ахалазия
• мегаколон
• езофагеален карцином
• гастроезофагеална рефлуксна болест
• болест на Hirschsprung
• малария
• менингит и менингоенцефалит с различна етиологична генеза
• токсоплазмоза

Диагнозата се основава на информацията, получена от разпита и физикалния преглед на пациента, паразитологичните, параклиничните, инструменталните и образните изследвания.

За откриване на причинителите е необходимо изследване на материал от кръвна проба, с различни методики, главно микроскопски, серологични, имунологични и биомолекулярни.

При наличие на неврологична симптоматика се налага извършване на лумбална пункция. От образните изследвания често се прилагат ехографията, компютърната томография и ядрено-магнитният резонанс. При засягане на храносмилателната система е удачно извършването на ендоскопия.

Лечението е трудно, поради отслабването на ефекта на антипротозойните средства с хронифициране на болестта. Прилагат се симптоматични медикаменти, щадящ режим и подходяща диета.