Опортюнистични микози МКБ B48.7

Микози, които са обусловени от слабо патогенни гъбички, които могат да предизвикат инфекция само вследствие влиянието на редица фактори като наличие на изтощаващо заболяване, лечение с имуносупресори и други лекарствени препарати или провеждане на лъчева терапия, се наричат опортюнистични микози.

Повечето от тези гъбички са обичайни сапрофити, пребиваващи в почвата и гниещите растения.

Най-често срещаните видове са представители на Candida, Aspergillus, Mucor, Cryptococcus.

Този тип микози са повсеместно разпространени, като боледуват в еднаква степен представителите на двата пола, без съществени различия по отношение на възраст, расова и етническа принадлежност.

Заразяването се осъществява по различни механизми, като е възможно заразяване след контакт с контаминирана почва или предмети и проникване на гъбичките през наранен кожен или лигавичен участък.

Възможно е развитие на инфекцията след инхалиране на спори на гъбичките под формата на аерозоли, както и след консумация на контаминирани хранителни продукти.

Когато гъбичките се изолират от имунокомпрометирани пациенти, трябва да се прави разлика между:

• колонизация

• преходна фунгемия (наличие на гъбичката в кръвта)

• системна инфекция

Инкубационният период или това е времето, необходимо от заразяването на конкретния пациент до първите клинично видими прояви, е силно вариабилен и с различна продължителност при всеки отделен пациент.

Множество рискови фактори водят до развитие на различен по степен на тежест имунен дефицит и съответно повишават риска от развитие на опортюнистични инфекции като цяло.

Най-честите причини за поява на опортюнистичните инфекции са:

• злокачествени новообразувания (левкемии, лимфоми, болест на Ходжкин)
• продължително лечение с кортикостероиди, антибиотици или химиотерапевтици
• тежки оперативни интервенции (трансплантация на органи)
• поставяне на изкуствени сърдечни клапи (основен причинител Candida)
• радиационна терапия
• тежки и обширни изгаряния
• хронични заболявания (захарен диабет, хронична обструктивна белодробна болест)
• туберкулоза
• СПИН или ХИВ инфекция

Клиничната картина при този тип заболявания включва многобройни увреждания на редица органи и системи в организма.

Развиват се полиморфни нарушения на кожата с развитие на различни обривни единици (папули, пустули, нодули, крусти, язви).

Засягането на пулмоналната система протича с упорита суха или влажна кашлица, гръдна болка и дискомфорт, затруднено дишане.

Гастроинтестиналните увреждания се проявяват клинично с диспептични нарушения, болка в корема, диария с или без примеси на слуз и кръв.

При наличие на изразен имунен дефицит и масивна инвазия на гъбичките в организма е възможно засягане на централната нервна система с развитие на главоболие, нарушени рефлекси, промени в психичния статус, сомнолентност.

Попадането на гъбичките в системната циркулация води до дисеминиране на инфекцията, форма, която се отличава с по-тежко протичане и неблагоприятна прогноза.

Диагностицирането на инфекцията се осъществява след обстоен анализ на информацията, получена от следните методи на изследване:

• разпит и епидемиологична анамнеза
• клиничен преглед и физикални находки
• промени в лабораторните показатели
• микробиологични изследвания
• образна диагностика

Наличието на имунен дефицит, в комбинация с нетипична клинична симптоматика и хистология, насочват към опортюнистични микози.

Лечението включва приложение на подходящи противогъбични средства и симптоматична терапия.

Използват се предимно агенти от групите на азолите (вориконазол, интраконазол), алиламините и полиеновите антибиотици (амфотерицин В, нистатин).

Прогнозата се определя индивидуално, като при наличие на изразена имуносупресия и невъзможност за своевременно диагностициране и лечение на инфекцията често е относително неблагоприятна.