Подкожен феомикотичен абсцес и киста МКБ B43.2

След травматично увреждане на целостта на кожата и инокулиране на определен вид гъбички се развиват подкожен феомикотичен абсцес и киста.

Основните етиологични агенти са Phialophora gougerotii и Phialophora jeanselmei.

Заболяването има широко разпространение в световен мащаб, като особено висока е честотата му в тропическите и субтропическите страни, главно Куба, Бразилия, Мексико, Мадагаскар, Венецуела.

Висока честота се описва и в много страни от умерената климатична зона, като например Румъния, Чехия, Канада, Япония.

Представителите на мъжкия пол боледуват по-често, тъй като са изложени на по-висок риск на експозиция. Селскостопанските работници, земеделци, дърводелци, градинари са изложени на неколкократно по-висок риск, поради често травмиране на кожата и контакт с дървесина и различни растения, по които се намират гъбичките.

Най-засегната е възрастовата група в диапазона между 30 и 50 години, като не се описват различия по отношение на расовата принадлежност на заразените пациенти.

Механизмът на заразяване е чрез травматично инокулиране на причинителите в кожата и подкожните слоеве.

За разлика от много други микотични заболявания индивидуалната имунологична резистентност на пациентите не е съществен фактор за тежестта на болестта.

Наличието на имунен дефицит, вроден или придобит, може да е причина за дисеминиране на инфекцията и попадане на причинителите в различни органи и системи.

Клиничната картина в началните етапи на болестта се отличава с бедна симптоматика. Пациентите търсят медицинска помощ при развитие на усложнения, като например вторична бактериална инфекция, лимфедем.

На мястото на проникване на етиологичните агенти след различен период от време при отделните пациенти се развива характерна лезия.

Подкожният абсцес или киста представлява кухина, изпълнена с гной, съдържаща причинителите и изолирана от околните тъкани с фиброзна капсула.

Болка се наблюдава при нарастване на размерите на абсцеса или при нарушаване на целостта му.

Заболяването обикновено засяга долните крайници (стъпала, подбедрици, бедра), по-рядко горните крайници и по изключение се засягат лицето, аксилите и гърдите.

Процесът обикновено остава локализиран на мястото на проникване на гъбичките, но е възможно разпространение посредством кръвта или лимфната система.

Възможни усложнения на микозата са развитието на вторична бактериална инфекция, лимфен застой и елефантиаза.

При диференциалната диагноза е необходимо да се имат предвид следните заболявания:

• кожна лайшманиоза
• туберкулоза, засягаща кожата
• плоскоклетъчен карцином на кожата
• елефантиаза с друга етиология
• абсцес или киста с друга етиологична генеза

За поставяне на диагнозата определящо значение имат данните от микробиологичното изследване.

Изолирането на причинителите се осъществява посредством хистологично, серологично и имунологично изследване на биопсичен материал от подкожна лезия.

Параклиничните показатели рядко показват значителни отклонения от нормалните стойности и са слабо информативни.

Лечението при подкожен феомикотичен абсцес и киста включва консервативна медикаментозна терапия и хирургическа ексцизия на лезията.

Използват се антимикотици от различни фармакологични групи, като с най-висока ефективност е итраконазол.

Дозата и продължителността на терапията се определят в зависимост от тежестта на заболяването, която от своя страна зависи от броя на лезиите, засегнатата площ, наличието на усложнения.

Прогнозата е относително благоприятна при повечето пациенти.