Белодробна бластомикоза, неуточнена МКБ B40.2

При инвазия на организма от гъбичките от вида Blastomyces dermatitidis със засягане на дихателната система се развива белодробна бластомикоза, неуточнена.

Заболяването има ендемичен характер и висока честота в Канада, САЩ и Африка и показва спорадичен характер и относително по-ниска честота в много райони на Централна и Южна Америка, някои части на Индия и Великобритания.

Специфичен етиологичен агент са безполовите форми на диморфните гъбички от вида Ajellomyces dermatitidis, наречени Blastomyces dermatitidis.

Екологичната им ниша е почвата, особено тази, богата на органични съединения, животинска тор и гниещи растения и дървесина. Описани са случаи на развитие на болестта по време на големи строително-ремонтни дейности, свързани с изграждането на пътищата и освобождаване на спорите на гъбичките от почвата.

Човек се заразява основно по въздушно-капков механизъм, след инхалиране на спори на гъбичките. Причинителите на болестта след вдишването попадат в долните дихателни пътища и причиняват различни по тежест патофизиологични изменения и нарушения на функционалната активност на белия дроб.

В еднаква степен се засягат представителите на двата пола, като не се описват особено големи различия по отношение на расова принадлежност. Най-често се засяга възрастта между 20 и 50 години, като са описани малко случаи на бластомикоза в детска възраст.

Изложени на по-висок риск са пребиваващите в ендемичните райони, работещите в тесен контакт с почвата, както и лицата с намалена активност на имунната система.

По-тежко протича болестта при имунокомпрометирани пациенти, с вроден или придобит имунен дефицит, след продължително имуносупресивно лечение, както и с малигнени новообразувания.

За развитие на болестта съществено значение имат някои индивидуални особености на организма, степента на инвазия, както и патогенността на причинителите.

При почти половината от заразените лица не се наблюдава развитие на клинична симптоматика и състоянието протича безсимптомно.

При пациентите с клинично проявено заболяване най-често се описват признаци, свързани с нарушение на белодробната функция. Обикновено са налице някои от следните прояви:

• повишение на телесната температура
• общо неразположение
• главоболие
• мускулни болки
• гръдна болка и дискомфорт
• изпотяване през нощта
• намаление на телесното тегло
• кашлица с или без експекторация

При тежко протичане на състоянието е възможно развитие на респираторен дистрес синдром, наличие на белодробни инфилтрати, тахипнея, екстремно повишение на телесната температура.

При определена част от пациентите се наблюдават и полиморфни кожни лезии, като се засягат основно лицето, крайниците и шията.

Протичането на болестта наподобява някои форми на туберкулоза и карцином на белия дроб, първичен или метастатичен.

Освен от тези състояние е необходимо разграничаване на заболяването от саркоидоза, хистоплазмоза, аспергилоза, криптококоза, някои форми на грип, пневмония с различна етиология.

При поставянето на диагнозата е необходимо обстойно анализиране на информацията, получена при разпита и прегледа на болния, лабораторните, микробиологичните и образните изследвания.

Физикалните находки често са оскъдни и неспецифични, за разлика от данните от епидемиологичната анамнеза, като например престой в ендемичен район, професия или хоби, тясно свързани с контакт с почвата.

Параклиничните показатели при част от пациентите дават информация за левкоцитоза с олевяване.

С висока информативна и диагностична стойност са данните от образните изследвания, поради тяхната висока разделителна способност. Често се прилагат рентгенография на гръден кош и компютърна томография, по-рядко ядрено-магнитен резонанс.

За потвърждение на диагнозата е необходимо доказване на етиологичните агенти, като за целта най-често се използва материал, получен от храчка, кръв, бронхоалвеоларен лаваж. Прилагат се различни методи и техники, най-често серологични и имунологични тестове.

Безсимптомните пациенти подлежат единствено на периодично проследяване на състоянието, тъй като при повторна инфекция е възможно тежко протичане.

Лечението при белодробна бластомикоза, неуточнена, се състои основно в приложение на противогъбични средства, главно амфотерицин В, кетоконазол, итраконазол, както и различни симптоматични средства.

Прогнозата е вариабилна и се определя индивидуално, като от съществено значение е общото здравословно състояние на пациента, степента на засягане на белия дроб и своевременното поставяне на диагнозата.