Кокцидиоидомикозен менингит (G02.1*) МКБ B38.4

При инфекция с гъбичките от род Coccidioides и хематогенната и лимфогенната дисеминация на процеса, с ангажиране на централната нервна система, се развива кокцидиоидомикозен менингит.

Етиологични агенти са диморфните гъбички Coccidioides immitis и Coccidioides posadasii, които съществуват под две форми, а именно сапрофитна в почвата и паразитна форма в организма на човека.

Екологичната им ниша са районите със сух климат, предимно пустинни и полупустинни географски области. В световен мащаб ендемичен характер е налице в определени райони на Централна и Южна Америка.

Първи описания на болестта са направени през 1892 година, като няколко години по-късно са идентифицирани етиологичните агенти и са описани характерните особености в жизнения им цикъл.

Coccidioides immitis и Coccidioides posadasii се различават генетично, въпреки че са морфологично идентични.

Рискови фактори за развитие на инфекция са следните:

• расова принадлежност: филипинците и черната раса са изложени на многократно по-висок риск
• кръвна група В
• професионални фактори: археолозите и селскостопанските работници, както и работещите в тесен контакт с почва и прах, са изложени на по-висок риск
• бременни жени, особено в третия триместър
• имунен дефицит
• малигнени новообразувания
• продължителна кортикостероидна терапия
• след продължителна химиотерапия
• при трансплантация на органи

Някои животински видове могат да послужат като преносители и резервоар на болестта, но главно се засягат само хората.

Заразяването се осъществява по въздушно-капков път, при вдишване на контаминиран с гъбички прах. Човекът не играе роля в предаването и разпространението на болестта, тъй като не са описани случаи на заразяване от човек на човек.

Инкубационният период или времето от момента на заразяване до изявата на първите клинични прояви варира от една до четири седмици.

При две трети от заразените лица състоянието протича напълно безсимптомно или с леки, наподобяващи грип, симптоми.

Първичната локализация на болестния процес най-често са белите дробове, но при дисеминиране на инфекцията е възможно засягане и на други органи. Гъбичките се разпространяват посредством системната циркулация и лимфата и могат да проникнат в централната нервна система.

По-тежко е протичането при имуносупресирани пациенти, както и при придружаващи системни заболявания.

Най-често клиничните прояви включват:

• изразен фебрилитет
• задух и кашлица
• болка и дискомфорт в гръдната област
• изразена уморяемост
• изпотяване през нощта
• отслабване на тегло
• общо неразположение
• упорито главоболие
• гадене и повръщане
• фотофобия
• сънливост и объркване
• промяна в когнитивния статус
• вратна ригидност
• повишено вътречерепно налягане
• промяна в походката
• тремор и парализи

Менингитът обикновено засяга мозъчния паренхим, като е възможно засягане и на гръбначния мозък, формиране на абсцеси и грануломи. В детска възраст често се наблюдава хидроцефалия.

Подробна информация за особеностите в протичането на менингит при микози може да прочетете на:

• Менингит при микози

За поставяне на диагнозата от особена важност е правилното интерпретиране на данните, получени при разпита и прегледа на болния, параклиничните, микробиологичните и образните изследвания.

С висока информативна стойност е информацията от епидемиологичната анамнеза за престой в ендемичен район или упражняване на рискова професия, в комбинация с физикалните находки.

За изолиране на причинителя се използва материал, получен от кръв, урина, храчки, бронхоалвеоларен лаваж, ликвор.

Необходимо е извършване на ядрено-магнитен резонанс или компютърна томография на главата за установяване на степента, тежестта и локализацията на патологичните изменения.

Лечението на пациентите с кокцидиоидомикозен менингит включва системно приложение на достатъчно високи дози антимикотични средства, в комбинация с кортикостероиди, аналгетици, антипиретици, противовъзпалителни средства и поливитаминни препарати. При данни за вторична инфекция е уместно включване на антибиотици от определени фармакологични групи.

Прогнозата е сериозна, с възможно развитие на усложнения в дългосрочен план. Благоприятни прогностични фактори са ранната диагноза, своевременната терапия и запазения имунитет на пациентите.