Остра белодробна кокцидиоидомикоза МКБ B38.0

Заболяването остра белодробна кокцидиоидомикоза представлява инфекция, причинена от гъбичките Coccidioides immitis и Coccidioides posadasii, които се различават генетично, но са морфологично идентични.

Описват се ендемични райони в Централна и Южна Америка, като най-засегнати са Гватемала, Хондурас, Бразилия, Аржентина, Парагвай. Екологичната ниша на вида Coccidioides е в сухите пустинни или полупустинни райони.

Филипинците, както и представителите на черната раса са изложени на неколкократно по-висок риск от развитие на инфекцията, в сравнение с бялата раса.

Мъжкият пол, както и бременните жени в третия триместър са изложени на по-висок риск в сравнение с останалата популация. Засягат се всички възрастови групи, като относително рядко се засяга детската възраст.

Състоянието протича безсимптомно при почти две трети от заразените лица.

С повишен риск от тежко протичане се асоциират следните фактори:

• HIV-позитивни лица
• бременност
• трансплантация на органи
• продължителна терапия с кортикостероиди
• продължителна имуносупресивна терапия
• лица с кръвна група В
• професионални фактори

Заразяването на хората се осъществява посредством вдишване на контаминиран прах, съдържащ спори на гъбичките. Не са описани случаи на заразяване от болен на здрав човек.

Инкубационният период е в рамките на една до четири седмици, като най-често варира между 10 и 16 дни.

При повечето пациенти заболяването протича с увреждане на белите дробове, като само при една трета се наблюдават клинични симптоми. Възможно е леко грипоподобно протичане, по-рядко се развива тежка дихателна недостатъчност.

Обикновено пациентите се оплакват от някои от следните признаци:

• фебрилитет
• кашлица
• болка в гърдите
• повишена уморяемост
• недостиг на въздух
• кожни обриви
• редукция на теглото
• уртикария
• артралгии
• нощно изпотяване

Първичната белодробна инфекция може да прогресира до тежка пневмония. При масивна инвазия и изразен имунен дефицит е възможно дисеминиране на инфекцията и полиорганни увреждания.

Подробности може да прочетете на:

• Пневмония при микози

При рентгеново изследване на белия дроб се установява увеличение на медиастиналните лимфни възли, абсцедиращи инфилтрати, а при вече оздравелите болни се наблюдават плътни ивицести или окръглени туморовидни сенки, които трудно се разграничават от карцином.

За поставяне на диагнозата е необходим подробен разпит на пациента и обстоен физикален преглед. Епидемиологичната анамнеза за посещение или пребиваване в ендемичен район в съчетание с характерните пулмонални физикални находки насочват към състоянието. Необходимо е изследване на материал от храчка, кръв, урина, бронхоалвеоларен лаваж за доказване на етиологичните агенти. От образните изследвания често се прилага рентгенография на гръден кош, както и компютърна томография.

Диференциалната диагноза включва разграничаване на състоянието от следните заболявания:

• бабезиоза
• пневмония, придобита в обществото
• хистоплазмоза
• инфекция с Mycoplasma
• пневмония при имунокомпрометирани лица
• туберкулоза

Лечение се прилага само при тежко протичащите случай, като често се използват следните показатели за преценка на тежестта на процеса:

• фебрилитет повече от един месец
• загуба на повече от 10 % от телесното тегло
• интензивни нощни изпотявания, продължаващи повече от три седмици
• имуноглобулинови показатели
• неработоспособност

Терапията при остра белодробна кокцидиоидомикоза включва приложение на антимикотични средства, главно от групата на азолите. Прилага се патогенетично и симптоматично лечение.