Други уточнени повърхностни микози МКБ B36.8

Повърхностните микози са инфекциозни заболявания на кожата и кожните придатъци, които се характеризират с доброкачествено протичане и благоприятна прогноза.

В зависимост от своя произход, причинителите на други уточнени повърхностни микози се подразделят на:

• патогенни за човека или антропофилни
• паразитиращи по животните или зоофилни
• обитаващи почвата или геофилни

Размножаването при гъбичките се осъществява посредством специализирани органели, наречени спори, от които при наличието на благоприятни условия (висока температура и влажност) се развиват хифи. Хифите се наричат още нишки и формират мицели.

Някои видове гъбички са нормални обитатели на кожната флора при хората и предизвикват заболяване само при развитие на имунен дефицит.

Провокиращи фактори за развитие на повърхностни гъбични инфекции са:

• имуносупресия в резултат от тежки или малигнени заболявания
• продължително антибиотично лечение
• лоша лична хигиена и ниска здравна култура
• повишено изпотяване
• неподходящо и стягащо облекло

Засягат се повърхностния слой на кожата, космите или ноктите, като в зависимост от локализацията на процеса е възможно засягане на скалпа, ингвиналната област, аксилите, брадата или мустаците, миглите.

Поради редица благоприятстващи развитието на гъбичките фактори най-често се срещат гъбичките по краката и по тялото.

Клиничното протичане е в зависимост от конкретния причинител и засегнатата зона.

Най-често се наблюдават еритемни макули, рядко болезнени, но с изразен сърбеж. При хронифициране на процеса се наблюдава формиране на сквами, а при наличие на вторична инфекция е възможно образуване на пустули.

Лезиите обикновено са единични, ясно ограничени и с неправилна форма. Възможно е наличие на множество лезии при масивна инвазия на организма.

При засягане на космите по скалпа, пубиса или аксилите, процесът протича под формата на характерни, различни по цвят и големина възелчета, обхванали структурата на косъма. Настъпват нарушения в архитектониката на космите и често се наблюдава счупването им.

Засягането на ноктите протича с характерни изменения по отношение на структурата и цвета им. Нокътните пластинки обикновено задебелягат, загрубяват, цветът им става от жълтеникав до различни нюанси на зелено.

При повечето пациенти заболяванията протичат напълно доброкачествено и след кратък курс на лечение настъпва оздравяване.

При пациенти с имуносупресия, в резултат от малигнени новообразувания, продължителна химиотерапия или след дълго лечение с кортикостероиди, се наблюдава дисеминиране на процеса. Лечението в тези случаи се постига след продължителна и системна антимикотична терапия, като често се наблюдават рецидиви.

За поставяне на диагнозата е необходимо обстойно преглеждане на засегнатите зони и вземане на материал за културелно изследване. Конкретните причинители се доказват чрез посевки на определени среди.

Диференциалната диагноза при други уточнени повърхностни микози включва разграничаването им от други паразитни заболявания, както и от кожните прояви при някои системни заболявания.

Лечението се състои в локално или системно приложение на антимикотични агенти от различни фармакологични групи.

При леките форми локалната терапия в комбинация с необходимите санитарно-хигиенни мероприятия е напълно достатъчна. При пациенти с имунен дефицит и хронифициране на процеса е необходимо перорално приложение на съответните препарати за постигане на системен ефект.

Прогнозата е относително благоприятна, рядко се развиват усложнения.