Ентеровирусна инфекция, неуточнена МКБ B34.1

В рубриката ентеровирусна инфекция, неуточнена, се включват заболяванията, предизвикани от коксакивируси и еховируси.

Ентеровирусите са РНК вируси, представители на семейство Picornaviridae. Изолирани са множество видове, като разпространението им е повсеместно и често водят до инфектиране на хората.

Заразяването се предава по различни механизми, най-често по фекално-орален път, при консумация на контаминирана вода или хранителни продукти, както и с орални секрети на болните лица. Описва се предаване на болестта и по въздушно-капков път, както и от майката на плода (вертикален механизъм).

Контагиозният индекс е висок и често вирусите стават причина за възникване на големи огнища със заболели лица.

Клиничната картина се определя в зависимост от вида на причинителя, индивидуалната имунологична резистентност на пациентите, наличието на придружаващи заболявания и някои други фактори.

Еховирусна инфекция се развива много по-често в детска възраст, като в клиничната картина доминират прояви, свързани с повишение на температурата, стомашно-чревни оплаквания, обриви.

Коксакивирусите са хетерогенна група, причиняващи различни по тежест с различна локализация инфекции, като например херпангина, асептичен менингит, грипоподобни симптоми, миокардит, непаралитичен полиомиелит-подобен синдром и много други.

През 70-те години на 20-ти век бяха открити нови четири ентеровируса, наименувани като типове 68, 69, 70 и 71 от род Enterovirus. Те предизвикват група остри заразни заболявания, които освен, че предизвикват заболяване на стомашно-чревния тракт, но и се характеризират със засягане на централната нервна система под формата на серозни менингити, полиомиелитоподобни заболявания, а понякога водят и до поражения на очите (остър хеморагичен конюнктивит).

Ентеровирусните инфекции протичат с полиморфни прояви, като при липса на своевременни мерки е възможно развитие на усложнения.

Заболяванията възникват спорадично и епидемично. Типовете ентеровируси 68 и 69 се доказват обикновено при безсимптомно носителство, но ентеровирус 68 бе изолиран и от деца, болни от пневмония и бронхопневмония. У човек ентеровирус 70 причинява акутен епидемичен хеморагичен конюнктивит.

Диференциалната диагноза е изключително широко и налага разграничаване от други, идентично протичащи състояния с инфекциозен и неинфекциозен характер, като например:

• ангина
• Лаймска болест
• варицела
• арбовирусна инфекция
• конюнктивит с бактериална или вирусна етиология
• херпес симплекс инфекция
• алергична проява към някои медикаменти
• отравяне

Диагностицирането при ентеровирусна инфекция, неуточнена, налага подробен разпит и физикален преглед, лабораторни, микробиологични и в някои случаи и инструментални изследвания.

С висока диагностична стойност са серологичните изследвания (откриват се характерни антитела), проби за клетъчна култура, полимеразна верижна реакция и други.

Изолирането на вирусите от полиомиелитоподобните заболявания се извършва чрез заразяване на клетъчни култури. Като материали за изследване служат ликвор, гърлен секрет, фекални маси.

Лечението при тези инфекциозни заболявания е предимно симптоматично, като се прилагат антипиретици (за овладяване на високата температура), аналгетици (за обезболяване).

Някои антивирусни препарати, особено в комбинация с интравенозен имуноглобулин, също са ефективни при част от пациентите. При голям процент от заболелите лица заболяването се самоограничава в рамките на една до две седмици.