Чумен менингит МКБ A20.3

› Въведение

› Причинител и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Чумата представлява остро инфекциозно заболяване, което се пренася от бълхи и гризачи и принадлежи към групата на особено опасните инфекциозни заболявания. Менингитът се характеризира с възпаление на менингите, представляващи защитните мембрани, покриващи главния и гръбначния мозък.

Чумният менингит представлява една от рядко срещаните форми на заболяването и се развива вследствие на вече разгърнала се клинична картина на бубонна, септична или белодробна чума.

Причинител и особености

Приблизително десет процента от пациентите, заразени с бубонна или друга форма на чума, развиват чумен менингит. Чумният менингит е извънредно рядка форма на заболяването, най-често дебютира в края на първата седмица от началото на бубонната чума. Изхожда от хематогенно разпространение на причинителя от чумен бубон. Аксиларните бубони са свързани с повишена честота на чумния менингит.

Понастоящем епидемични огнища от чума има в Азия, Африка и Южна Америка. Характерно за болестния процес е:

• причинител: причинител на заболяването е бактерията Yersinia pestis, представляващ изключително вирулентен, Грам-отрицателен пръчковиден бактерий. Не е подвижен и не образува спори. Отделя ендо- и екзотоксини. Култивира се лесно на хранителни среди
• резервоар на инфекцията: Y. pestis има способността да причинява болести при дребни гризачи и хора. Резервоар на инфекцията са най-различни диви гризачи, като от тях при смучене на кръв се инфектират повече от 120 вида бълхи, но особено значение за пренасяне на заразата имат бълхите Xenopsylla cheopis и заразените плъхове
• заразяване: механизмът на предаване на заразата при човек се осъществява при пряк или индиректен контакт с болни хора или животни, въздушно-капков път и инхалиране на причинителя, консумация на контаминирано месо, както и по трансмисивен път след ухапване от заразени бълхи
• рискови фактори: основните рискови фактори за заразяване с инфекцията включват ухапване от бълхи, пряк контакт с пациент или потенциален гостоприемник, контакт с болни животни или гризачи, пребиваване в ендемичен район на чума, наличие на хранителен източник за гризачи в непосредствена близост до дома, професионална експозиция (главно изследователи, научни и лабораторни работници, изследващи причинителя, ветеринари), както и директно боравене или вдишване на замърсена тъкан или тъканни течности

• патогенетични особености: пътят на предаване на чумната инфекция обикновено включва бълха, която смуче кръв от заразен гризач и се превръща в носител на инфекцията. От входната врата достигат до регионалните лимфни възли и образуват първичен бубон. При чумният менингит от първичния бубон бактериите достигат до останалите лимфни възли и кръвта. По кръвен път инфекцията се разпространява до централната нервна система и се развива менингеалната форма на чума

Симптоми

Клиничната картина при чумен менингит показва някои характерни особености, като обикновено са налице данни за подлежаща чума, но следва да се има предвид, че менингитът може да бъде първична локализация на инфекцията без предварително засягане на лимфните възли, което значително затруднява поставянето и изясняването на диагнозата.

Характерни клинични признаци на инфекциозния процес са:

• инкубационен период: времето от заразяването с чума до появата на първите признаци на инфекцията може да варира при отделните пациенти, като най-често е между един и десет дни за различните форми. При чумен менингит появата на оплакванията може да бъде мълниеносна, настъпваща кратко след установяване на друга подлежаща форма на инфекцията
• начални оплаквания: началото на чумния менингит се характеризира с наличие на висока температура, замъглено съзнание, вратна ригидност, главоболие, синдром на менинго-радикулерно дразнене. Синдромът на менинго-радикулерно дразнене е резултат от дразнене на нервните окончания по меките мозъчни обвивки
• характерни неврологични симптоми: неврологичните белези на инфекцията най-често включват фотофобия (силно дразнене и непоносимост към силна светлина), хиперакузис (повишена чувствителност на слуха), оживени сухожилни и надкостни рефлекси, вратна ригидност, наличие на патологични рефлекси, включително горен и долен Брудзински, Керник и други. По-рядко е възможно проявата на менингизъм, който се характеризира с наличие на синдром на менинго-радикулерно дразнене, но с липсата на патологични ликворни промени

В случаите на менингеална форма на чумата, предизвикана от първично огнище на бубонна чума, бактериите, достигнали регионалните лимфни възли се размножат, предизвикват хеморагично възпаление с образуването на бубон (бубонна чума), след което достигат до останалите лимфни възли и кръвта, откъдето засягат различни органи и системи и предизвикват съответните нарушения в централната нервна система.

Диагноза

Необходими са щателни клинични и епидемиологични данни за поставяне на диагнозата чума, особено при съмнение за чумен менингит в извън-епидемичен период или нехарактерна географска област.

Обикновено при подозрение за чума или чумен менингит се назначават някои от следните комплексни изследвания:

• епидемиологична анамнеза: данни за упражняване на рискова професия, контакт с болни хора или животни, пребиваване в рисков регион, работа в рискова среда и други в комбинация с данни за давността и тежестта на оплакванията и връзка на появата им с определен фактор
• физикални находки: обстоен физикален преглед, като особено внимание се обръща и на неврологичния статус
• лабораторни изследвания: назначават се подробни лабораторни изследвания, включително пълна кръвна картина, проследяване нивата на левкоцитите, изолиране на патогена от пунктати от бубон, храчка или кръв, проследяване на маркерите на възпалението и редица други показатели за подпомагане на диагнозата
• образни и инструментални изследвания: за визуализиране на промените в централната нервна система и потвърждаване на въвличането в процеса на мозъчните обвивки, често се налага назначаване на компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс, лумбална пункция. Обикновено в ликвора се открива висока плеоцитоза с преобладаване на сегментоядрените левкоцити. Причинителят често се идентифицира в ликвора на препарат оцветен по Грам, което потвърждава диагнозата

Диференциалната диагноза налага различаване от други форми на менингит с различна етиология, някои системни инфекциозни, неопластични или автоимунни заболявания, показващи сходни клинични и лабораторни находки.

Лечение

Терапевтичният подход се определя строго индивидуално, като обикновено лечението на чумния менингит е комплексно, като най-често се използват следните мерки и средства:

• антибиотична терапия: прилагат се антибиотици от групата на аминогликозидите или тетрациклините, квинолоните, сулфонамидите и други в достатъчно високи дози и за достатъчно продължителен период от време, като пациентите се проследяват стриктно за ефективността от терапията
• симптоматично лечение: в зависимост от състоянието на пациентите се прилагат различни симптоматични средства, включително обезболяващи, антиконвулсанти, противовъзпалителни средства, водно-солеви разтвори, витамини и други, при необходимост се назначават и спешни реанимационни мероприятия за стабилизиране на засегнатите
• изолация: при всички болни се налага хоспитализация, изолация, постелен режим и следене на жизнените показатели. Пациентите се изолират в строг режим със забрана за влизане на външни лица и използване на специално защитно облекло от медицинския персонал

Прогнозата е много сериозна, като леталитетът е висок и може да достигне повече от десет процента дори на фона на адекватно лечение.

Профилактика при чума включва някои общи мерки, като епидемиологично наблюдение, двуседмична карантина на болните и контактните, дератизация, дезинсекция, използване на противочумни костюми, уведомяване на СЗО и други.

Изображения: freepik.com