Коледна звезда, Понсетия

Коледна звезда, Понсетия (Euphorbia pulcherrima) представлява растение с красиво обагрени в червено листа от семейство Млечкови. Освен като лечебно средство при треска, ацтеките са я използвали и за получаване на червена боя.

Легенда за Коледната звезда

Едно бедно момиченце решило да остави подарък пред статуята на Исус. Но то нямало нищо и било много тъжно. Баща му го успокоил със следните думи: „Не тъжи, детето ми, Христос ще приеме всичко от теб, стига да е от сърце". Тогава детенцето набрало сухи цветя от полето и ги поднесло на Исус Христос. Букетчето разцъфнало на Бъдни вечер, като цветовете се оцветили в алено червено, напомнящи за кървавите сълзи на Исус.

12-ти декември е Ден на коледната звезда в САЩ.

Устройство на коледна звезда

Изображение: H. Zell, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Коледната звезда расте под формата на храст, като достига височина до 3-4 метра. Срещат се диворастящи видове, които са вечнозелени, също с височина до 4 метра. Хибридните декоративни видове, които се отглеждат в саксии са с височина на растежа до 30-40 см.

Листата имат елипсовидна форма, дължина от 12 до 20 см, много добре изразени листни вени и дълги дръжки. Разположените по върховете на растението листа се развиват под формата на розетка и се багрят в червено - сякаш образуват звезда. Има сортове, при които листата се оцветяват в бяло, мраморно, розово, жълто, бяло-кремаво, различни нюанси на зеленото или са двуцветни. По средата на тези листа, на върха на клончето прорастват истинските цветове на растението. Те са много малки и цъфтят от декември до февруари месец. Същинският цвят представлява съвкупност от няколко дребни цветчета, разположени в средата на цветната листна розетка. Имат дължина около 1 см, назъбени ръбчета и прилежащи една или две големи, жълти жлези.

Плодовете представляват триделни капсули, с големина от 1,5 на 1,5-2 см. Съдържат семена с яйцевидна форма, гладка или леко грапава повърхност и бледо сив цвят.

Разпространение на коледна звезда

През 1843 година коледната звезда е пренесена на европейския континент. Тя е коледен символ в Западна Европа и Америка. Нейна родина са тропическите райони на Гватемала и Мексико. Огромен е интересът към нея в Европа, което е наложило постоянна работа на цветарски компании върху нейната селекция. Като инвазивна плевел е установена в някои части на Африка, Индия и Канарските острови.

Използваема част на коледна звезда

Използва се млечният секрет, отделен при чупене на листата и клонките на растението. Листата и цветовете на вида също намират приложение с различни цели.

Химичен състав на коледна звезда

Изображение: Frank Vincentz, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

В растението са открити отровни вещества, към които се проявява алергична реакция. Токсичните съединения са дитерпенови естери намерени в млечния секрет.

Прицветниците съдържат: смола, жълто и червено багрило, етерично масло, винена киселина, галова киселина, глюкоза, захароза, нишесте, соли.

Кората на растението съдържа червено багрило.

Листата съдържат: алкалоиди, сапонини, сяра, мазнини, амилодекстрин и мравчена киселина.

Лечебни свойства и приложение на коледна звезда

Популярна е токсичността на коледната звезда. Млечният секрет, които се отделя при нараняването й може да предизвика алергична реакция при контакт с кожата. Тя се изразява в зачервяване, подуване и образуване на мехури, продължаващи само за няколко минути. При поглъщане на растението, обикновено от малки деца, предизвиква диария, повръщане, стомашни болки, дразнене или изгаряния на устата, гърлото, стомаха, червата. При попадане в очите предизвиква временна слепота. Експозицията с колдена звезда не води до фатални последствия, но трябва веднага да се потърси медицинска помощ.

Свойства на коледната звезда

• повръщателно;
• пречистващо;
• стимулиращо млечната секреция;
• цитотоксично - изолирани два терпеноида с такива свойства;
• антибактериално - екстракти от плодове, листа, стъбла и цветя, показват умерени антибактериални ефекти върху Micrococcus pyogenes, E. coli и P. aeruginosa. Метанолов екстракт от цялото растение, съдържащ фитохимикали (терпеноиди, флавоноиди, алкалоиди, сапонини, стероиди), показа забележителна активност срещу E. coli, S. aureus, S. typhi и P. aeruginosa. Екстракти от коледна звезда, съдържащи алкалоиди, терпеноиди, сапонини, гликозиди, редуцираща захар и аминокиселина, отстраняват значително количество свободни радикали и проявяват умерена антибактериална активност срещу K. pneumonia, S. epidermis, B stearothermophilus и S typhimurium;
• антиконвулсивни - в проучване са установени антиконвулсивни ефекти на екстракти от Е. pulcherrima, използвайки различни конвулсивни експериментални модели при мишки.

Изображение: Buster7, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Млякото от растението се използва за лечение на треска, за облекчение на болка, за стимулиране производството на кърма, като антибактериално и еметично (повръщателно) средство. В народната медицина на Мексико и Гватемала се прилага локално за лечение на кожни лезии като брадавици, при зъбобол, като депилиращо средство. При болки, локално се използват лапи от листата на растението. Сокът от листата е бил използван от ацтеките при треска.

Използване на коледната звезда от местните народи в района на нейното разпространение

• лапа от листа при кожни лезии;
• отвара от прицветници за стимулиране на кърмата;
• като повръщателно и пречистващо организма средство;
• приложение в Индонезия като повръщателно средство, стимулиращо отделянето на кърмата и менструалния поток, за лечение на туберкулоза, инфекции на кожата и фрактури.

В родния й ареал на разпространение и днес от цветните листа на коледната звезда се добива червена боя за оцветяване на текстил. Популярността й по време на коледните и новогодишни празници е особено голяма - от това да бъде част от украсата до поднасянето и като подарък. Краси интериора на много домове и търговски центрове.

Внимание!

Не използвайте коледната звезда с медицински цели ако страдате от болест на Крон, синдром на дразнимото черво, язва на стомаха, по време на бременност и кърмене.

Заглавно изображение: Carlos Valenzuela, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons