Начало Медицинска енциклопедия Ботаника Група Еудикоти (Eudicots) Клон Розиди (Rosids) Разред Sapindales Сем. Rutaceae (Седефчеви) Лимон

Лимон

Сем. Rutaceae (Седефчеви)

Лимон - изображение

Лимонът (Citrus limon) представлява вечнозелен храст или ниско дръвче. Той е хибрид между бергамот и цитрон, принадлежащ към семейство Седефчеви (Rutaceae). Заедно с портокалът, мандарината и други подобни дръвчета спадат към овощните цитрусови растения. Лимоновите дървета достигат на възраст до 45 години. Топлолюбиво и влаголюбиво растение е.

Лимонът расте почти постоянно. Чувствителен е към ниски температури и се възстановява трудно след състояние на измръзване. При температура под -4º C, листата му окапват, а при -7º C, възникват сериозни увреждания на лимоновата дървесина. При температура под 0º C, малките плодчета и цветовете на дървото умират, а узрелите плодове се повреждат при -2º C. Хладните лета се толерират от лимоните, докато в такъв климат портокалите не узряват. Ограничен е климатичният пояс, в който се отглеждат лимоновите насаждения, поради чувствителността им към застудявания.

По отношение на влажността, растението понасят сухи атмосферни условия до степен, в която, ако сухият период се удължи, е необходимо да се поливат. Относно почвата, могат да се развиват на глинести и изключително бедни почви, дори на пясъци.

Засаждането на лимона става от семка или клонче от стар лимон. При втория начин започват да дават плодове около 2-3 година от развитието им, а от семка по-късно. Плододаването може да продължи около 30 години.

Устройство на лимона

Лимонът достига височина от 3 до 8 метра. Короната е разклонена, а по самите клонки има бодли. Почти през цялата година, редувайки се, по растението се установяват цветове, пъпки, зелени и зрели плодове. Листата имат овална до продълговата форма, оцветени в тъмно зелено отгоре и в матово, по-светло зелено по долната повърхност, плътни, дълги 10-15 см., широки 5-8 см.

 

Цветовете на лимона са единични или чифтни със слабо назъбени чашелистчета и пет (рядко четири) венчелистчета. На цвят са снежнобели или леко кремави, а в основата, от долната им страна са оцветени в розово или пурпурно. Венчелистчетата достигат на дължина до 2 см. Цветчетата разполагат с от 20 до 40 тичинки, чиито прашници са оцветени в жълто. Отличават се със силно и приятно ухание.

 

Плодът лимон е с овална форма, понякога леко издължена, а в други случаи яйцевидна. Като дължината им варира от 6 до 9 см., с диаметър около 5 см. Зрелият плод има светло жълто оцветяване, със сравнително дебела кора е, повърхността на която е осеяна с етерични жлези. Във вътрешността на плода се оформят прегради, между които се разполага месестата му част, пълна с ароматен, лимонов сок. Плодовете узряват за около 6 месеца след цъфтежа на дървото.

Някои от плодовете са без семки, но в повечето се съдържат по-малко или повече на брой семена. Те са овални, бели до жълто-зелени на цвят, с твърда обвивка и бяла сърцевина, достигащи на дължина до 1 cm.

Разпространение на лимона

Първото споменаване на лимони в литературата е в арабски източници, които описват дървото като земеделска култура и декоративно растение в традиционните ислямски градини.

Смята се, че лимонът произлиза от диви растения, които са обитавали териториите на Южна Индия и Южен Китай, преди повече от 2500 години. Не е уточнен точният му произход, но се приема, че първите растения са открити в Индия, Северен Мианмар и Китай.

Много дълъг е бил пътя на растението докато стигне земите на днешния европейски континент. Разпространението на лимоните в Европа започва от Италия през 1 век на н.е. Отначало в Римската империя култивацията и използването им не е било широко застъпено. Разпространението на лимоните в северна Европа се е случило през 15 век, когато рицарите кръстоносци се връщали от Йерусалим. Въпреки това широкото култивиране на лимоновите дървета в Европа закъсняло с още 12 века. През това време пътят им минавал през Египет (700 г. н.е.), Персия, Ирак, средиземноморския басейн. По-нататък във времето арабите, които контролирали южна Испания (1000-1150 г. н.е.), широко търгували с плода. Така дървото се разпространило широко в средиземноморието и арабския свят.

По-късно лимонът достига Америка, след пътуванията на Христофор Колумб. Испанската колонизация на Новия свят помага за разпространението на лимоните в Централна и Южна Америка.

Днес се среща в диворастящо състояние в Индия и Индокитай. В България е популярен предимно като декоративно растение.

Използваема част на лимона

Частта от дървото, която се използва са неговите плодове.

Химичен състав на лимона

Лимонът е натурален антиоксидант. Месестата част на плода съдържа значително количество органични киселини (лимонена, ябълчена), захари (до 3,5%), пектинови вещества, каротин, витамини (A, E, Д, B, аскорбинова киселина), фитонциди, рутин, производни на кумарина, ериоцитрин, флавоноиди, хесперидин, галактуроновата киселина, сесквитерпени, еридиктиол и други. Лимонин и множество липиди и горчиви вещества, се откриват в семената на лимона. Сокът му съдържа между 5 и 6 % лимонена киселина, придаваща му силен, кисел вкус.

Лимоновото етерично масло определя аромата на плода. То съдържа терпен, цитрал (до 6%) и алфа-лимонен (до 90%).

Количество на  витамините в лимона: витамин В6 – 0,06 мг., каротин - 0,01 мг., витамин В1 – 0,04 мг., витамин В2 – 0,02 мг., витамин В5 – 0,2 мг., витамин С – 40-70,0 мг., витамин РР-0,1мг. Витамин Р в съчетание с витамин С е отлично средство за укрепване на съдовете.

Съдържание на микроелементи в лимона: фосфор, калий, калций, натрий, магнезий и желязо.

Съдържание на хранителни вещества в 100 грама суров лимон:

  • лином без кора – вода – 89%, ккал 29, белтъчини – 1,1 гр., мазнини – 0,3 гр., въглехидрати – 9,3 гр., холестерол – 0 мг., захари – 2,5 гр., фибри – 2,8 гр.
  • лимон с кора – вода – 87,4 %, ккал – 20, белтъчини – 1,2 гр., мазнини – 0,3 гр., въглехидрати – 10,7 гр., холестерол – 0 мг., фибри – 4,7 гр.
  • пресен лимонов сок – вода – 90,7 %, ккал – 25, белтъчини – 0,4 гр., мазнини – 0 гр., въглехидрати – 8,6 гр., холестерол – 0 мг., фибри – 0,4 гр.

Приложение на лимона

Лимонът в Южна и Югоизточна Азия се използва като антисептично средство и антидот при множество отравяния. Повече от 25 века хората го познават и използват под различни форми в ежедневието си.

Свойства на лимона:

  • антимикробно
  • антиинфекциозно
  • антисептично
  • антискорбутно
  • противоревматично
  • диуретично
  • успокояващо
  • тонизиращо
  • антианемично
  • антиневралгично
  • антивирусно
  • противотемпературно
  • антиканцерогенно
  • ароматизиращо
  • релаксиращо

Състояния и заболявания, при които се използва лимона:

  • афти в устната кухина
  • други видове стоматити
  • хрема
  • настинка
  • грип
  • вирусни инфекции
  • скорбут
  • друго кървене на венците
  • висока температура
  • диабет тип 2
  • умора
  • депресия
  • наднормено тегло
  • забавена обмяна на веществата
  • чести инфекции на пикочните пътища
  • задържане на вода
  • отоци по тялото
  • тревожност
  • психическа умора
  • раздразнителност
  • с цел забавяне развитието на ракови заболявания

При настинка и висока температура може на всеки 2-3 часа да приемаме следната напитка – сок от един лимон, разреден леко с топла вода и добавен към тях малко мед. Приемът се преустановява когато симптомите на заболяването затихнат. Приемът на лимони ни защитава за повече от 24 часа.

Лимонът в кулинарията

В кулинарията е познато свойството на лимона да запазва витамините в плодовете. Повечето плодове след като бъдат обелени се окисляват при контакт с околния въздух и почерняват. Може да ги предпазим от този процес, като след обелване ги натрием с лимон.

Лимонът се консумира директно или подсладен със захар или мед. Месестата част на плода, както и кората намират широко приложение в сладкарството. Целият плод се използва и при направата на разхладителни напитки – цитронада, лимонада. Включва се в направата на дресинги, сладкиши и сладки десерти, сладоледи, чийзкейк. В същите и други храни и напитки, намира приложение и лимоновият сок. Той има специфичен аромат и е идеален за овкусяване на вече приготвено месно ястие и различни видове салати. Пресен лимон се прилага в множество алкохолни и безалкохолни напитки, минерална вода, газирана вода, салати и студени ястия, чай и други билкови напитки, комбиниран с плодове и зеленчуци. Интересни напитки се получават при смесването на доматен сок и сок от грейпфрут с лимон – опитайте!

За да се запази витамин C в лимона, той не трябва да се обработва термично. Кулинарите не препоръчват използването на цял лимон или лимонов сок в млечни салати, поради пресичането на млякото от тях.

Лимонови продукти

  • пресен лимон
  • лимонов сок
  • лимонова кора
  • лимоново масло
  • лимонов нектар
  • лимонова есенция
  • лимонов конфитюр
  • лимонада (газирана вода, лимонова есенция / лимонов сок + лед)

Лимонът в козметиката:

Лимонът се използва като съставка в много козметични продукти за избелване и стягане на кожата. Премахва бръчки и петна.
Лимоновото масло се прилага в ароматерапията или просто за освежаване и стимулиране работоспособността на индивида на работното му място.

Прием на вода с лимон, сутрин на гладно

Лимоновата вода помага на храносмилането – атомният й състав прилича на този на слюнката и стомашния сок. Лимонената киселина в нея лесно взаимодейства с други киселини и ферменти, поради което стимулира отделянето на стомашен сок, а от там и процесите на храносмилането.

  • ускорява обмяната на веществата и алкализира организма
  • прочиства черният дроб
  • подпомага естественото придвижване и изхвърляне на чревните маси навън
  • защитава от преждевременно стареене
  • предпазва организма от действието на свободни радикали
  • укрепва имунната система
  • отстранява холестерола от организма
  • изключително благотворно влияние върху нормалния метаболизъм
  • стимулира дейността на главния мозък и нервната система като цяло
  • грижи се за психическото здраве на индивида
  • грижи се за дейността на Вашето сърце
  • грижи се за костната система – предпазва от рахит, остеопороза
  • понижава кръвното налягане
  • нормализира нивото на кръвната захар
  • помага при дренирането на лимфата
  • намалява мазнините в организма
  • намалява образуването на слуз в организма
  • понижава мускулните и ставни болки. Облекчава състояние на подагра.
  • подпомага заздравяването на раните
  • хидратира организма
  • повишава концентрацията

При умерен стадий на хипертонична болест, когато кръвното налягане не се е повишило над 160/90, ефективната лечебна доза, в която трябва да се консумира сок от лимон е два големи лимона на ден. При този прием трябва постоянно да се следи артериалното налягане, поради възможност от понижаване, което се случва след 2-3 седмици. Тогава се намалят или спират напълно приеманите до момента хипотензивни средства.

Количеството, в което може да се пие лимон с вода на гладно е една чаена чаша изворна или пречистена вода с изтискан в нея половин лимон. След приема да не се храним веднага. Най-удачния начин за пиене е един час преди хранене, за постигане на максимален ефект. За да предпазите зъбния емайл от увреждане от лимонената киселина, изплакнете устната кухина с чиста вода след изпиването на приготвената лимонова напитка.

Вода с лимон за отслабване

Консумацията на половин лимон на ден, е препоръчена от диетолозите. Калоричност на лимона - 31 ккал. на 100 г. плодна маса.

За деня най-подходящо е първият прием на лимон да се случи сутрин на гладно под формата на чай – в загрята вода, като за чаена напитка се пуща кръгче лимон. Този чай засилва дейността на храносмилателния тракт и разгражда мазнините в организма. Трябва да се пие по-бавно, в порядъка на 20 минути. След това, през целия ден консумирайте няколко резенчета лимон, което ще доведе до намаляне на апетита Ви.

Комбинацията от зелен чай с две лъжички ябълков оцет и кръгче лимон, на няколко приема за деня, също довежда до понижаване на телесната маса.

Консумация на повече чиста вода, плодове и зеленчуци заедно с лимоновата вода, намалява още повече чувството на глад. Голямото количество вода предпазва стомаха Ви от уреждащото действие на лимонената киселина. Например то може да е в размер на 2-3 литра за деня.

Друг начин на прием на лимон е смилане на целия плод с кората и добавяне към него определено, желано количество вода. Ефекта от приема е детоксикация на организма.

Мед и лимон за отслабване

Рецептата за намаляне на телесното тегло по този начин се състои в следното: всяка сутрин, на гладно се пие чаша вода с разтворени в нея две лъжички мед и две лъжички лимонов сок. Това се оказва и по-щадящият начин за консумация на лимонов сок, отколкото включен в лимонова вода. Напитката може да се приема в порядъка половин час преди закуска и 20 минути преди лягане.

Пиенето на две супени лъжички лимонов сок, разтворени в чаша топла вода, преди закуска, прочиства от насъбралата се стомашна слуз през нощта и токсини в тялото, като подготвя храносмилателната система за пълноценна работа. Тази напитка, приета преди лягане, с добавена към нея една чаена лъжичка мед, а водата е със стайна температура, събира всичко вредно от организма и го изхвърля на сутринта.

Чаша вода с лимон - заместител на кафето

Изпита чаша лимонова вода на гладно, действа толкова ободряващо, колкото едно кафе – идеален начин да се пребори кофеинова зависимост.

Производство на лимони в световен мащаб

На Индия се пада най-големият дял от производството на лимони в света – около 16%, следвана от Мексико, Аржентина, Бразилия, Испания, САЩ и т. н. 10-те основни страни-производителки на лимони в света за 2007 година са:
Индия - 2,060,000
Мексико - 1,880,000
Аржентина - 1,260,000
Бразилия - 1,060,000
Испания - 880,000
Китай - 745,100
САЩ - 722,000
Турция - 706,652
Иран - 615,000
Италия - 546,584
Световен мащаб - 13,032,388
Количеството е изразено в тонове.

Избор и съхранение на лимони

Пресният и годен за консумация лимон е този, който е с гладка и лъскава кора, с плътна консистенция и относително тежък за големината си. Плодове с кафеви петна, суха кора, без блясък и с наситено жълт цвят, не са подходящи за консумация – това са признаци, че те не са пресни. Лимоните се берат когато са зелени и се оставят при подходящи условия и в подходящи помещения, за да озреят. Затова при покупка на лимони по-зеленикавите са по-добрият избор, отколкото тъмно жълтите.
Най-добрият начин на съхранение на лимоните е в хладилник. На стайна температура могат да се запазят за около 1 седмица. Както лимоновият сок, така и лимоните могат да се замразяват.

Интересно за лимона

Имена като Лимонени деца и Лимондражи се появяват в сериала „Време за приключения“.

Израелецът Аарон Шемоел е отгледал най-големият лимон до момента в света. Теглото му е 5,265 кг., измерено на 8.01.2003 година.

Арабските мореплаватели, а по-късно през 12 век и европейските, са започнали широко да използват лимона при скорбут, поради високото съдържание на витамин C в него, като са го съчетавали с лук.

Внимание!
Вода с лимон приета 10-20 минути преди лягане, действа възбуждащо на нервната система.

Приемът на лимонов сок и вода, трябва да бъде съгласуван с лекар, поради възможността да бъдат обострени налични хронични заболявания у пациента.

Противопоказания за приема на вода с лимон

Противопоказано е пиенето на лимонова вода при пациенти с гастрит и язва, панкреатит, хепатит, холецистит, болест на жлъчните пътища, ентероколит.

Още по темата:

3.9, 14 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ С РАСТЕНИЕТО

КОМЕНТАРИ КЪМ РАСТЕНИЕТО

РАСТЕНИЕТО Е СВЪРЗАН КЪМ

КатегорияБотаникаАлтернативна медицинаСпортЛюбопитноЗдравни съветиРецептиЛеченияХранене при...ИсторияЛайфстайлСнимкиНовиниДиетиЕ-тата в хранитеПроизводителиТестовеСпециалистиЗаведенияМедицински изследванияКлинични пътекиХрани и ястияНормативни актовеАнкетиОрганизацииСъставкиИнтервюта