Начало Медицинска енциклопедия Ботаника Клас Magnoliopsida (Двусемеделни растения) Група Еудикоти (Eudicots) Разред Ranunculales Сем. Papaveraceae (Макови) Змийско мляко, Брадавично мляко, Жълтениче, Жълта млечка, Пръшивец, Лишейче

Змийско мляко, Брадавично мляко, Жълтениче, Жълта млечка, Пръшивец, Лишейче

Сем. Papaveraceae (Макови)

Змийско мляко, Брадавично мляко, Жълтениче, Жълта млечка, Пръшивец, Лишейче - изображение
  1. Ботанически характеристики
  2. Химичен състав
  3. Действие
  4. Приложение

Змийско мляко (Chelidonium majus, Greater celandine) представлява многогодишно тревисто растение, съдържащо гъст млечен, жълто-оранжев сок, принадлежащо към семейство Макови (Papaveraceae). Други имена на билката са: Брадавично мляко, Жълтениче, Жълта млечка, Пръшивец, Лишейче, Росопас. Отдавна тя се използва като чистещо тялото средство. Поради тази причина в Русия се нарича "чистотел". За гърците в миналото тя е била изпратена от боговете да лекува. Наричали са я "лястовича трева", защото са забелязали, че цъфти когато долитат лястовичките и прецъфтява с тяхното отлитане на юг. Ценена е като полезен детоксикиращ агент, билка за лечение на очни заболявания и отстраняване на брадавици. Коренът й се е дъвчел с цел облекчаване на зъбобол.

Днес растението е почти забравено като лечебно и се приема само като отровен бурен. Ценено изключително много в миналото то е наричано Божия милост, кръвоспираща билка, дар Божий, Богородична билка, златен корен, очен корен.

УСТРОЙСТВО:

Жълтеничето достига на височина от 30 до 80-100 см. Има разклонено, надлъжно оребрено, синкаво стъбло. Листата са последователни - горните са приседнали, нечифтоперести, почти без дръжки, а долните имат дълги, твърди дръжки. Те са тънки, фини с петделна форма, оцветени по горната повърхност в зелено или светло зелено, а по долната от синьо- до сиво-зелено. Листната маса е без наличие на власинки или с много малко такива и назъбен листен ръб. Когато листата и стъблото на растението се разчупят, от тях се отделя жълто-оранжев, млечен сок.

Цветовете са събрани от 2 до 6 на брой в съцветия сенници, разположени в пазвите на горните листа. Имат чашка, състояща се от 2 листчета. Венчето е ярко жълто и четирилистно, с много тичинки.

Растението е медоносно, като цъфти през месеците май-юни.

 

Плодът представлява шушулка, с дължина до 5 см, която се разпуква на две части. Съдържа малки кафяво-черни семенца, които имат по едно бяло крилце.

 

 

Кореновата система на змийското мляко е слаба, дълга от 5 до 10 см, като растението лесно се изкоренява. При разчупване от корените се отделя оранжев сок.

 

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ:

Ареалът на разпространение на змийското мляко обхваща, Европа, Северна и Централна Азия. Растението е пренесено и широко разпространено в Северна Америка. Понякога е смятано за бурен.

У нас расте в сенчести и влажни места и храсталаци из цялата страна. Места на които не се среща в България са Черноморието, долината на река Струма, хълмистата равнина през която тече река Тунджа.

ИЗПОЛЗВАЕМА ЧАСТ:

Използва се надземната част на билката (стръковете), които се берат по време на цъфтежа й - май-юни месец, като се сушат при висока температура и не се мачкат при бране и съхранение.

Коренът на растението също се употребява с медицинска цел, като неговото събиране се осъществява в периода от август до октомври месец.

Прясна надземна маса и пресен корен, също активно се използват в билколечението.

 

ХИМИЧЕН СЪСТАВ:

Змийското мляко съдържа следните химически вещества:

  • флавоноиди;
  • органични киселини;
  • алкалоиди - халаритрин, хелидонин, хомохелидонин, метоксихелидонин, хелирубин, берберин, спартеин, протопин, нантридин, сангвинарин, оксихелидонин;
  • етерично масло;
  • витамин C;
  • провитамин A;
  • сапонини.

ДЕЙСТВИЕ:

Основни свойства на билката са кръвопочистващо и кръвообразуващо. Притежава още:

  • успокоително;
  • обезболяващо;
  • детоксикиращо;
  • пикочогонно;
  • потогонно;
  • жлъчегонно;
  • противовъзпалително;
  • болкоуспокояващо;
  • наркотично;
  • слабително;
  • стимулира функцията на черния дроб, образуването и отделянето на жлъчен и стомашен сок;
  • антибактерийно;
  • спазмолитично;
  • регулира ускореният пулс.

Алкалоидът хелидонин, съдържащ се в билката, действа подтискащо на централната нервна система. Притежава болкоуспокояващ, морфиноподобен и седативен ефект. Протопинът действа подтискащо на вегетативната нервната система и тонизира гладката мускулатура на матката.

Установени са и противоракови свойства на змийското мляко, като се препоръчва неговият превантивен и следоперативен прием при неоплазии. Поради това действие, настойка от растението успешно се използва за лечебни клизми при полипи на дебелото черво. Както на раковите клетки, билката може да навреди и на нормалните клетки.

При експериментални изследвания са установени и имуностимулиращи свойства на растението. Някои алкалоиди в нея показват потенциална активност срещу метицилин-резистентен Staphylococcus ауреус. Намира приложение и като инсектицид в градините, предпазвайки другите растения от насекомни вредители.

ПРИЛОЖЕНИЕ:

В продължение на векове, змийското мляко е използвано за лечение на диспепсия, стомашно-чревни оплаквания и заболявания на жлъчния мехур. Не е известно веществото в растението, което действа спазмолитично. Неговото леко успокоително действие се изпозлва при лечението на бронхит, магарешка кашлица и астма. Екстракти от билката се включват в терапията на кожни лезии и като средства за намаляне на телесната маса.

Змийското мляко се прилага външно, под формата на екстракти или използване на секрета му и вътрешно по съответните рецепти. Състояния и заболявания, при които се употребява:

  • при диарии;
  • проблеми в храносмилането;
  • гастрит, язвен колит;
  • астма;
  • жълтеница;
  • заболявания на стомаха - полипоза, язва;
  • жлъчни заболявания - холецистит, панкреатит;
  • нередовна менструация;
  • хемороиди;
  • кожни заболявания;
  • трихофития;
  • мазоли;
  • рани;
  • болезнено уриниране;
  • шум, бучене в ушите;
  • зъбобол;
  • левкемия (в комбинация с бъз и коприва);
  • високо кръвно налягане;
  • миопатии;
  • увреждания на нервната система.

При заболявания на очите, като отлепяне и кървене на ретината, слабо зрение, претоварване на зрението, катаракта, петна по роговицата, се прилага сок от стрито листо или крехка дръжка от растението в близост до очните ъгълчета, при затворено око, като не трябва да попада в самото око.

Змийското мляко се използва и за лечение на различни възпалителни процеси, атопичен дерматит, за бани на цялото тяло, при холелитиаза, запек, гастроентерит, синдром на дразнимото черво, загуба на апетит, стенокардия, атеросклероза, отоци, подагра, остеоартрит, генитални и други брадавици, екзема, обриви, краста.

Употребата на билката в българската народна медицина се свежда до приложението й при следните заболоявания и състояния: глисти, лошо храносмилане, подагра, кожна форма на туберкулоза, коремен тиф, хемороиди, скрофули, с цел регулиране на менструацията.

За лечението на мокри лезии и брадавици се използва пресен сок от нея. Сокът може да се смеси със свинска мас и други билки, като така приготвен се прилага локално при рак на кожата, импетиго, псориазис, лупус еритематозус.

НАЧИН НА ПРИЛОЖЕНИЕ:

Змийското мляко има пикантен и горчив вкус. От него се извличат алкохолни и горещи водни екстракти.

  • запарка - към 300 милилитра вряла вода се добавя 1 супена лъжица от билката. Престоява около 1 час и се пие по 1 супена лъжица, преди хранене, три пъти дневно;
  • тинктура - приема се в доза по 10-15 капки разтворени във вода, 2-3 пъти на ден;
  • сок - пресни надземни части се измиват добре и още влажни се слагат в сокоизстисквачка. Полученият сок се прилага по необходимост външно;
  • вино от змийско мляко - към половин литър бяло вино се добавят 30 грама от билката заедно с корена. Оставя се да престои от 1 до 2 часа. Прецежда се и получената течност се изпива на глътки.

Много са рецептите, по които змийското мляко може да се приготвя като билково лекарство. Всяка една негова употреба трябва да бъде консултирана с лекар или билколечител.

ВНИМАНИЕ!

Прието в по-големи от показаните дози, растението е отровно. Токсичността се намалява значително при сушенето му. Приети големи дози от билката могат да предизвикат сънливост, дразнене на кожата, дразнене на дихателните пътища, кашлица, задух, оцветяване на урината в жълто и язви, усещане за парене в устата, повръщане, гадене. При всеки прием на билката - вътрешно или външно, трябва да се внимава, за да не се стигне до състояния съответно на отравяния или локална алергична реакция.

Да не се прилага директно върху очите. Сокът от стъблото е силно дразнещ.

Змийското мляко е свързано и с няколко случая на клинично проявено увреждане на черния дроб. Хепатотоксичността е рядкост. Известни са няколко случая на тежко такова състояние, но не са документирани фатални изходи или остра чернодробна недостатъчност, налагаща трансплантацията на черен дроб.

Не използвайте змийското мляко по време на бременност, кърмене, страдание от автоимунно заболяване, запушвания на жлъчните пътища (билката увеличава потока на жлъчката) и при наличие на хепатит. Да не се прилага при деца.

Не прилагайте билката, ако приемате хепатотоксични лекарства - тя взаимодейства с тях.

Още по темата:

3.4, 7 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ С РАСТЕНИЕТО

КОМЕНТАРИ КЪМ РАСТЕНИЕТО

РАСТЕНИЕТО Е СВЪРЗАН КЪМ

КатегорияБотаникаЗдравни съветиКлинични пътекиАлтернативна медицинаЛюбопитноЗдравни проблемиХранене при...ЛеченияИсторияСнимкиНовиниЛайфстайлМедицински изследванияСпортЗаведенияДиетиНормативни актовеОрганизацииСоциални грижиИнтервютаСпециалистиНаправления в медицинатаАнкетиРецепти