Клинична патология на синдром на лошо чревно всмукване

Малабсорбцията, или още синдром на лошо чревно всмукване, е клиничен термин, който обхваща дефекти, които възникват по време на храносмилането и абсорбцията на хранителни вещества от храната и инфекциите на стомашно-чревния тракт. Усвояването или абсорбцията на един хранителен компонент може да бъде нарушено (например при непоносимост към лактоза, дължаща се на дефицит на лактаза). Когато дифузно разстройство, като цьолиакия или болест на Крон, засяга червата, абсорбцията на почти всички хранителни вещества е нарушена.

Въпреки че могат да бъдат често срещани симптоми като диария и загуба на тегло, специфичните причини за малабсорбция обикновено се установяват въз основа на физиологични оценки. Лечението често зависи от установяването на окончателна етиология на малабсорбцията.

Малабсорбцията има много причини. Някои нарушения на малабсорбцията увреждат абсорбцията на повечето хранителни вещества, витамини и микроелементи. Други са по-селективни. Панкреатичната недостатъчност причинява синдром на лошо чревно всмукване, ако повече от 90% от функцията е загубена. Повишената киселинност в лумена потиска разграждането на липазата и мазнините. Цирозата и холестазата намаляват чернодробния жлъчен синтез или доставянето на жлъчни соли в дванадесетопръстника, причинявайки малабсорбция.

Остри бактериални, вирусни и паразитни инфекции могат да причинят преходна малабсорбция, вероятно в резултат на временно, повърхностно увреждане на вилите и микровилите. Хроничните бактериални инфекции на тънките черва са нечести, с изключение на слепите бримки, системната склероза и дивертикулите. Чревните бактерии могат да изразходват витамин В12 и други хранителни вещества, може би да пречат на ензимните системи и да причинят увреждане на лигавицата.

За да се разберат механизмите на малабсорбцията, е необходимо да се разбере нормалният физиологичен процес на усвояване и абсорбция от страна на чревния тракт.

Като цяло, храносмилането и абсорбцията на хранителни материали могат да бъдат разделени на 3 основни фази: луминални, мукозни и постабсорбционни. Луминалната фаза е фазата, при която хранителните мазнини, протеини и въглехидрати се хидролизират и разтварят чрез секретирани храносмилателни ензими и жлъчка. Мукозната фаза се основава на целостта на четко-граничната мембрана на чревните епителни клетки за транспортиране на усвоените продукти от лумена в клетките. В постабсорбционната фаза, повторно сглобените липиди и други ключови хранителни вещества се транспортират чрез лимфатична и портална циркулация от епителни клетки към други части на тялото.

Разстройството от болестните процеси във всяка от тези фази често води до синдром на лошо чревно всмукване.

Заболяването има две клинични форми:

• Първична малабсорбция - дължи се на първични (обикновено вродени) нарушения в някои ензимни системи, отговорни за абсорбцията или транспорта на отделни вещества през тънкочревната лигавица.
• Вторична малабсорбция - предизвиква се от предходни структурни увреждания на мукозата на тънкото черво, на чиято база възниква вторичен ензимен дефицит.

Ако има нарушение на някоя от многото стъпки, включени в сложния процес на храносмилане и абсорбция на хранителни вещества, може да настъпи чревна малабсорбция. Ако аномалията включва единична стъпка в абсорбционния процес, както при първичен дефицит на лактаза, или ако болестният процес е ограничен до много проксималната тънко черво, може да се появи селективна малабсорбция само на едно хранително вещество. Въпреки това, генерализираната малабсорбция на многобройни хранителни вещества се развива, когато болестният процес е обширен, като по този начин нарушава няколко храносмилателни и абсорбционни процеси, както се случва при цьолиакия с широко засягане на тънките черва.

В зависимост от причината, хистологичните особености на синдром на лошо чревно всмукване варират. Често срещана хистологична находка е вилозна атрофия, която се наблюдава при цьолиакия, вирусен гастроентерит, бактериален растеж, възпалително чревно заболяване, имунодефицитен синдром, лимфом и радиационен ентерит.