Роля на макроорганизма при инфекциозния процес

Макроорганизмът може да развие два вида защитни механизми, за да повиши своята устойчивост спрямо развитието на инфекциозен процес - резистентност и толерантност. Човешкият организъм е постоянно изложен на микроорганизми присъстващи в околната среда, включително инфекциозни агенти, които са били изхвърлени от заразени индивиди. Контактът с тези микроорганизми може да настъпи през наранена кожна повърхност, лигавицата на дихателните пътища, стомашно-чревната лигавица и други входни врати.

Дали микроорганизмът остава близо до мястото на инвазията или се разпространява към други места и колко тежка е инфекцията, зависи от следните фактори:

• Дали микроорганизмът произвежда токсини, ензими или други вещества;
• Дали развива устойчивост към антимикробни лекарства;
• Дали може да блокира защитните механизми на организма;
• Колко добре функционира имунната система на индивида.

Ролята на макроорганизма в развитието на инфекциозния процес зависи от наличието и функцията на неговата имунна система. Разпространението на патогените често се противодейства с възпалителен отговор. Ако микроорганизъм пресече нормално съществуващите бариери и започне да се реплицира в тъканите на гостоприемника, в повечето случаи той веднага се разпознава от мононуклеарните фагоцити или макрофагите, които се намират в тъканите. Макрофагите зреят непрекъснато от циркулиращите моноцити, които напускат циркулацията, за да мигрират в тъканите на цялото тяло. Те се откриват в особено голям брой в съединителната тъкан, заедно с гастроинтестиналния тракт и белия дроб (където се срещат и в интерстициума и алвеолите). Второто основно семейство фагоцити - неутрофилите или полиморфонуклеарните неутрофилни левкоцити (PMNs или polys)са краткотрайни клетки, които са изобилни в кръвта, но не присъстват в здравите тъкани и двата вида фагоцитни клетки играят ключова роля за вродения имунитет, защото могат да разпознават, поглъщат и унищожават много патогени без помощта на придобития имунен отговор. Индуцираните реакции на вродения имунитет действат в продължение на няколко дни, докато придобитият имунен отговор се задейтва след като патогенните антигени биват доставени на локалната лимфоидна тъкан.

Съществуват няколко механизма за директен антимикробен отговор, които макророганизма отключва при наличие на инфекциозен процес, те включват производство на реактивни кислородни видове, промяна в рН, производство на липиди и освобождаване на широк спектър от антимикробни протеини. Пептидите с капацитет директно да убиват или инхибират растежа на микробите са общо известни като антимикробни пептиди (AMPs). AMPs са първична система за защита срещу инфекция, те проявяват широкоспектърна активност срещу бактерии, гъбички и вируси. Всъщност се смята, че всички форми на живот произвеждат AMPs, така че дори простите единични клетъчни организми могат да получат защитно предимство в своята среда. В човешките тъкани експресията на антимиробни пептиди може да се прояви като част от конститутивната вродена имунна бариера или може да бъде повишена, когато се задейства от реактивните кислородни видове в отговор на нараняване или инфекция.

До колко ефективни ще бъдат защитните механизми на макроорганизма спрямо патогенните микроорганизми зависи и от имунологичния статус на индивида. Имунодефицитните заболявания пречат на тялото да се бори с инфекциозните заболявния. Имунодефицитните нарушения биват вродени и придобити. Имунодефицитът също така намалява имуноконтрола на рака, при който имунната система сканира клетките на тялото и убива неопластичните. Други важни фектори при борбата с инфекции са възрастта на индивида ( както новородените, така и индивидите в напреднала възраст притежват по ограничен имунен арсенал), както и приема на микронутриенти и витаминни добавки.

Мастноразтворимият витамин А или ретинол е от съществено значение за поддържане на здрава кожа, кости, зъби и лигавици и се намира в храни като месо, риба, яйца и млечни продукти. Наред с други функции, кожата и лигавиците също са част от имунната система, тъй като предотвратяват навлизането на патогенните микроорганизми в тялото. Ретинолът играе важна роля в диференциацията на белите кръвни клетки и активирането на Т-лимфоцитите, които са ключови компоненти на имунната система.

Дефицитът на витамин B12 се среща често при пациенти със симптоматични инфекции на Giardia и Enterobius. Това показва, че дефицитът на този витамин може да играе роля в развитието на симптомите. Недостигът на витамин B-12 може да се избегне като се вземат синтетични добавки B-комплекс, които обикновено са безопасни за употреба с минимални странични ефекти. Тя може да се получи и от храни като месо, риба, яйца и млечни продукти.

Витамин С е водоразтворим витамин, който има способността да предпазва клетките на тялото, включително имунните клетки от вредното въздействие на свободните радикали. Тази увеличена продължителност на живота на имунните клетки повишава способността на имунната система да се бори с болестите. Витамин С може значително да намали времето на инфекцията и да подобри резистентността на имунната система.

Мастноразтворимият витамин D може да регулира активността на Т-клетките и други ко-фактори, които са част от клетъчно-медиирания имунен отговор и следователно могат да играят роля в управлението на инфекциите на дихателните пътища, балансираната диета, богата на риба и млечни продукти е добър източник на витамин D. Човешкото тяло може да произвежда значителни количества витамин D, когато тялото е изложено на слънчева светлина. Хората с недостиг на витамин D могат да приемат синтетични добавки с витамин D, но хроничната употреба може да доведе до камъни в бъбреците, повръщане и мускулни болки.