Ебола вирус (Ebolavirus)

Родът Ebolavirus е вирусологичен таксон, включен в семейството Filoviridae. Членовете на този род се наричат еболавируси. Шестте известни вирусни вида са наречени с името на района, в който първоначално са идентифицирани:

• Еболавирус Судан;
• Еболавирус Рестън;
• Еболавирус Бомбай;
• Еболавирус Зайре;
• Еболавирус Бундибижио;
• Еболавирус Тай.

Най-новият вид е бил изолиран от анголски прилепи в Сиера Леон - Еболавирус Сиера Леон.

Четири представителя на рода Ebolavirus причиняват хеморагична треска Ебола (EVD) при хора. Вирусът Рестън причинява заболяването също при примати. Еболавирусът от Заир е видът, причиняващ най-висока смъртност от всичкш еболавируси и е отговорен за най-голям брой огнища на заболяването, включително огнището на Заир през 1976 г. и огнището с най-много смъртни случаи през 2014 година. Еболавирусите са описани за първи път през 1976 г. Името Еболавирус е получено от река Ебола в Заир (сега Демократична република Конго).

Структура

Вирусите от род Еболавирус са с диаметър около 80 nm и дължина 970 nm. Те са с цилиндрична, тръбеста форма и съдържат вирусни обвивки и нуклеокапсидни компоненти. Вирусът обикновено се появява в дълга, нишковидна форма, но може да бъде и U-образна, във формата на цифрата 6 или дори кръг. Вирусните частици притежават кодиран гликопротеин (GP), проектиращ се като шипове с дължина 7-10 nm от повърхността на липидния двуслой. Гликопротеините са протеини, които съдържат въглехидратни вериги (гликани), ковалентно прикрепени към техните полипептидни странични вериги, процес известен като гликозилиране. Гликопротеинът GP е отговорен за присъединяването към и навлизането в нови клетки на гостоприемника.

Външната вирусна обвивка на вириона е получена от клетъчната мембрана на гостоприемника, в които са били вкарани GP шпайкове по време на тяхната биосинтеза.

Епидемиология

Плодоядните прилепи от семейство Pteropodidae са естествени гостоприемници на вируса Ебола. Хеморагична треска Ебола се среща главно в Република Конго, Габон, Судан, Кот д'Ивоар и Уганда, но може да възникне и в други африкански страни. Ебола се въвежда в човешката популация чрез близък контакт с кръвта, секретите, органите или други телесни течности на заразени животни като шимпанзета, горили, плодовядни прилепи, маймуни, горски антилопи и диви животни, намерени болни или мъртви или в тропическите гори.

След първичния контакт с вируса, ебола се разпространява чрез предаване от човек на човек при пряк контакт с кръвта, секретите, органите или други телесни течности на заразените хора, както и с повърхности и материали (постелки, дрехи), замърсени с тези течности.
Погребалните церемонии, които включват пряк контакт с тялото на починалия, също могат да допринесат за предаването на Ебола.

Хората остават инфекциозни, докато кръвта им съдържа вируса.

Патогенеза и клинична картина

Вирусът на Ебола е агресивен патоген, който предизвиква хеморагична треска ебола при хора и примати. Обикновено инкубационни период на вирусната инфекция протича в рамките на 14 до 21 дни. Инфекцията първоначално се проявява с неспецифични грипоподобни симптоми като треска, миалгия и общо неразположение. С напредването на инфекцията пациентите показват:

• тежки кръвоизливи и коагулационни аномалии;
• кървене от стомашно-чревния тракт;
• характерен кожен обрив;
• промени в хематологичните показатели, като лимфопения и неутрофилия.

Увреждането на черния дроб, комбинирано с масивна виремия, води до дисеминирана интраваскуларна коагулопатия. Вирусът в крайна сметка заразява микроваскуларните ендотелни клетки и компрометира съдовата цялост. Терминалните стадии на инфекция с вируса Ебола обикновено включват дифузно кървене, а хипотензивният шок е причина за много смъртни случаи.

Вирусът на ебола се размножава в необичайно висок процент, който надвишава възможностите за протеинов синтез на инфектираните клетки и имунната защита на гостоприемника.

Не са определени компонентите на имунната система, които могат да предпазват от инфекция с вируса Ебола.

Микробиологична диагностика

Поради началните и неспецифични симптоми на зоболяването, то трудно са разграничава от други инфекциозни заболявания като малария, тиф и менингит. Потвърждението, че симптомите са причинени от инфекция с вируса Ебола, се извършва чрез следните диагностични методи:

• ензимно-свързан имуносорбентен анализ (ELISA);
• тестове за откриване на антиген;
• серум-неутрализационен тест;
• полимеразна верижна реакция с обратна транскриптаза (RT-PCR);
• електронна микроскопия;
• изолиране на вируса чрез клетъчна култура.

Лечение

Понастоящем няма антивирусно лекарство, лицензирано за лечение на хеморагична треска Ебола при хора. Лекарствата, които са в процес на разработка имат за цел болкиране на възможността на вируса да прови собствени копия.
Обработката кръв от оцелелите, механичното филтриране на кръв от пациенти и разработването на няколко възможни ваксини също се проучват като възможни лечения.