Инфаркт на черния дроб МКБ K76.3

Към групата други болести на черния дроб се включва и изключително рядко описваното в клиничната практика състояние, при което се развива инфаркт на черния дроб. Заболяването показва изключително ниска честота във връзка с някои анатомо-физиологични особености на хепаталния тракт, като може да засегне лица от всички възрастови групи, без различия по отношение на пол, етнос, географски особености. Ранното разпознаване на симптоматиката позволява своевременна медицинска намеса и намаляване на пораженията, ограничаване на усложненията и дългосрочните последици и подобряване на прогнозата.

Етиология, особености и характерни симптоми при чернодробен инфаркт

Ниската честота на заболяването се свързва с някои анатомо-физиологични особености в структурата и кръвоснабдяването на черния дроб, поради което само при определени състояния е налице повишен риск от развитие на чернодробен инфаркт.

Чернодробната артерия доставя една трета от кръвотока за черния дроб и една втора от необходимия кислород. Тя е клон на a. coeliaca. Съдовите заболявания на черния дроб рядко причиняват исхемия и инфаркт на черния дроб, за разлика от други органи (мозък, сърце, бъбреци). Причината е в двойното хепатално кръвоснабдяване. Изключение прави запушването на чернодробната артерия.

Най-честите причини за оклузия на чернодробната артерия (a. hepatica) са ятрогенни, главно по време на операции (резекция или лигиране), вследствие на атеросклероза, емболизация и цитостатично лечение с перфузионен катетър (нараняване на интимата на артерията). По-рядко запушването се дължи на бактериален ендокардит. В 5 до 20 процента след чернодробната трансплантация се установява тромбоза на чернодробната артерия. Исхемичното увреждане (продължителност на исхемията над 60-120 минути) е по-леко от реперфузионното увреждане.

Най-общи причините за инфаркт на черния дроб могат да се класифицират в две големи групи:

• инфаркт в резултат от запушване на чернодробната артерия: развива се при атеросклероза, тромбоза или емболия, аневризма на чернодробната артерия, нодозен полиартериит
• инфаркт без оклузия на чернодробната артерия: състоянието настъпва главно при остри шокови състояния, тежка травма, при състояние на свръхкоагулация, при прееклампсия, еклампсия и следродилен HELLP синдром, като усложнение на анестезия

Клиничната картина често е неспецифична, с развитие на разностранни прояви, настъпващи обикновено в остър порядък (в рамките на минути до часове) и в много редки случаи се развива с по-бавен и плавен ход (в рамките на няколко дни).

При голям процент от пациентите се наблюдава остра болка в областта на корема (в горен десен квадрант или дифузно по цялата коремна стена), гадене, повръщане, жълтеница с характерните за нея промени (промени в цвета на кожата и видимите лигавици, промени в цвета на склерите, промени в урината и фекалните маси), отпадналост, умора, слабост, висока температура.

Клинично изявените случаи най-често се наблюдават след трансплантация, особено при деца. Болните могат да загинат от чернодробна или бъбречна недостатъчност, които се развиват и прогресират с изключително бързи темпове.

Изисква се повишено внимание и продължителен мониторинг на рисковите групи пациенти след извършване на съответните манипулации, проследяване на бременните, адекватни следоперативни грижи и редица други индивидуални фактори, които следва да се проследяват за ранни признаци и своевременна реакция.

Диагностика и лечение при инфаркт на черния дроб

Поставянето на диагнозата и съответно изготвянето на индивидуален терапевтичен план следва да се осъществяват в спешен порядък, като е необходимо повишено внимание за поставяне и потвърждаване на диагнозата, ранно установяване на наличните усложнения, оценка на общото състояние на засегнатите. Това се постига с клинични, лабораторни и образни изследвания от различно естество, някои от които имат по-висока информативна стойност и съответно на тях следва да се обърне повече внимание.

Анамнестичните данни могат да подпомогнат изясняването на етиологията и рисковите фактори, съдействали за развитието на хепаталните увреждания. При физикалния преглед се установяват редица патологични находки и отклонения от нормата в зависимост от тежестта на болестния процес, като невинаги по тежестта на клиничните прояви може да се съди за тежестта на болестните увреждания.

От лабораторните изследвания се установява левкоцитоза (увеличаване броя на левкоцитите), ускорена СУЕ (скорост на утаяване на еритроцитите), повишени аминотрансферази, ниски стойности на протромбиновия индекс. Тромбоза на чернодробната артерия трябва да се подозира при всяко повишаване на аминотрансферазите през първия месец след чернодробна трансплантация.

Диагностика на чернодробна оклузия на артерията се потвърждава чрез доплерова ехография, компютърнотомографска ангиография и магнитнорезонансна ангиография.

Диференциалната диагноза включва различаване от някои идентично протичащи увреждания в черния дроб с инфекциозна, възпалителна, автоимунна или неопластична етиология.

Терапевтичният подход при отделните пациенти се определя строго индивидуално, като е необходимо назначаване на съответните мерки и средства за стабилизиране на състоянието, овладяване на проявите на болестта, лечение на усложненията, редуциране риска от развитие на допълнителни усложнения.

Лечението на инфаркт на черния дроб обикновено е симптоматично до образуване на колатерали или е насочено към причината, довела до развитието на състоянието. В повечето случаи терапията е консервативна, като се използват лекарства от различни фармакологични групи, а само в редки случаи се налага оперативна намеса за отстраняване на наличните причини, водещи до чернодробните увреждания.

Симптоматичната терапия, рехидратация, парентерални вливания, приложение на ензими, при нужда и на обезболяващи, спазмолитици, ензими и други обикновено води до овладяване на проявите, но в много от случаите се налага хоспитализиране на пациентите и строг мониторинг в случай на развитие на остро влошаване и нужда от специализирано лечение.

Прогнозата при инфаркт на черния дроб се определя изключително строго индивидуално, като влияние оказват видът на причините, довели до състоянието, своевременната медицинска намеса и възможностите за терапевтично повлияване.

Заглавно изображение: freepik.com