Болест на червата, неуточнена МКБ K63.9

При невъзможност за изясняване, уточняване и категоризиране на интестиналното увреждане към някоя от добре познатите нозологични единици, се касае за болест на червата, неуточнена. Състоянието протича имитирайки редица други интестинални заболявания с инфекциозна, възпалителна, автоимунна или неопластична етиология, поради което е необходимо проследяване на пациентите след провеждане на симптоматична терапия с цел ранна детекция на усложнения.

Болест на червата, неуточнена: особености, симптоми

Болестите на червата се отнасят до тези заболявания, локализирани в интестиналния тракт, включващи тънките черва и дебелото черво. Болест на червата, неуточнена, е диагноза, която се поставя, когато лекаря от първоначалния преглед и клиничната картина разбира, че има чревно заболяване, но не може със сигурност да уточни какво е то. Чести в подобни ситуации диагностичните находки не са категорични, възможно е да има наличие на противоречиви резултати, подвеждащи находки.

Болестният процес може да произлиза от тънките черва (дванадесетопръстник, йеюнум, илеум или от дебелото черво (възходяща, напречна и низходяща част на дебелото черво).

Болестите на червата могат да бъдат засегнати от инфекциозни, възпалителни, автоимунни, травматични, физиологични и други причинители.

Редица фактори се сочат като рискови и създаващи предпоставки за поява на интестинални увреждания, като най-често като такива се описват непълноценното хранене, вредните навици като системна консумация на алкохол и тютюнопушене, заседналият начин на живот, наднорменото тегло и затлъстяването, както и самоволният прием на лекарства без предварителна консултация със специалист.

Някои подлежащи заболявания могат да подпомогнат за развитието на интестиналните увреждания, като такива са например болест на Крон, улцерозен колит, персистиращ дълги години и лошо контролиран захарен диабет, тумори и други.

Клиничното протичане при неуточнена интестинална болест показва изключително големи вариации, като симптомите варират от леки, едва забележими, до тежки, силно влошаващи комфорта на пациента, като могат да имитират редица други чревни увреждания.

Клиничната картина при първоначалния преглед дава общи симптоми на чревните заболявания и това затруднява лекаря за поставяне на точна диагноза.

Най-често описваните симптоми при чревно заболяване включват:

• стомашно-чревни оплаквания: гадене, повръщане, запек или диария (или редуване на запек с диария), болки и дискомфорт в корема, подуване, метеоризъм, липса на апетит и други
• промяна в изхожданията: възможно е наличие на кръв в изпражненията, наличие на слуз и други примеси във фекалните маси, промени в цвета на изпражненията и други
• общи прояви: умора, отпадналост, слабост, главоболие, общо неразположение, редукция на телесното тегло, повишение на телесната температура (най-често при инфекциозна етиология на болестния процес)

Макар често състоянието да показва доброкачествен ход на протичане и бързо повлияване от симптоматично приложените мерки, е налице известен риск от поява на усложнения (тежка хеморагия, инфекция, септично състояние и други).

Диагностика и лечение на състоянието

Поставянето на диагнозата при неуточнена чревна болест се осъществява обикновено по метода на изключването, като за целта се налага извършването на различни по вид лабораторни, образни и инструментални изследвания.

Анамнезата и физикалните находки обикновено са слабо информативни и не могат да насочат към конкретното увреждане. От лабораторните изследвания често се назначават изследване на кръв (в някои случаи се налага и уринен анализ), фекален тест за окултни кръвоизливи, микробиологична диагностика за установяване на инфекциозна етиология на процеса.

Образните изследвания имат по-високо информативно значение, като може да се наложи извършване на ехографско изследване (ултразвукова диагностика), контрастна рентгенография, ендоскопия, компютърна томография, а в редки случаи и ядрено-магнитен резонанс.

По преценка на лекуващия лекар могат да се назначат и други изследвания, като при липса на специфични, конкретни патологични находки се поставя диагнозата неуточнена чревна болест.
Терапевтичният подход при пациентите с поставена диагноза болест на червата, неуточнена, се определя до голяма степен от вида и тежестта на техните оплаквания, както и от общото им здравословно състояние и наличието или липсата на други подлежащи заболявания.

В масовия случай лечението е консервативно, само при единични случаи (в резултат от тежки усложнения, полиморбидно състояние с наличие на редица подлежащи заболявания) се налага оперативна намеса от спешен порядък.

Консервативното лечение включва подходяща лекарствена терапия за симптоматично повлияване на пациента. За целта се прилагат антиеметици (при наличие на гадене), лаксативни средства (при констипация), антидиарийни лекарства (при диария), спазмолитици и подходящи обезболяващи, ензими за подобряване на храносмилането, а при нужда може да се наложи и допълнителен прием на витаминни добавки.

Препоръчват се и корекции в хранителния режим с повишаване приема на пълнозърнести храни, пресни плодове и зеленчуци, а ограничаване консумацията на мазни, тестени, пържени, консервирани и силно преработени храни с прием на достатъчно течности за подобряване на храносмилането.

Допълнително се назначават общи мерки за подобряване на здравословното състояние, включващи ограничаване на вредните навици, корекция на телесното тегло, подобряване на физическата активност, редукция на стреса, контрол и лечение на подлежащите заболявания.

Прогнозата при болест на червата, неуточнена, обикновено е благоприятна с бързо и ефективно облекчение проявите при отделните пациенти в резултат от приложените консервативни терапевтични мерки.

Заглавно изображение: freepik.com