Интрасфинктерен абсцес МКБ K61.4

Към рубриката абсцес на ануса и ректума се включва и развитието на интрасфинктерен абсцес. Състоянието представлява възпалителен процес с развитие на кухина, изпълнен с гной, като крие своите рискове от развитие на различни по вид и тежест усложнения. Ранната консултация със специалист за изясняване на естеството на наличните прояви и диагностициране на заболяването и назначаването на своевременна терапия значително подобряват прогнозата при отделните пациенти.

Интрасфинктерен абсцес: особености, симптоми

Интрасфинктерният абсцес представлява гнойно възпаление на интрасфинктерната област, което води до образуване на абсцесна кухина. Интрасфинктерен абсцес започва при инфекция на аналните тубуларни жлези, която прониква през отвора им в Морганиевите крипти. Тези жлези са разположени между двата сфинктера и секретират слуз. Заболяването се причинява от аеробни и анаеробни бактерии и най-често е налице полимикробна флора.

Някои подлежащи заболявания и определени фактори могат да благоприятстват формирането на абсцеса, като към тази група рискови фактори се включват наличие на имунен дефицит или провеждане на продължително имуносупресиращо лечение (онкологично лечение, продължителна употреба на кортикостероиди и химиотерапевтици), подлежащ дългогодишен захарен диабет, възпалителни заболявания на интестиналния тракт, травми в областта и други.

Интрасфинктерен абсцес е малък абсцес в една или няколко крипти на аналния канал вследствие на застой. Оттам инфекцията прониква в междусфинктерното пространство, след което мигрира в различни направления.

След първоначалното абсцедиране на криптата, инфекцията първоначално попада в междусфинктерното пространство, но рядко остава там локализирана.

Към вътресфинктерните абсцеси спадат формирането на подкожен абсцес, субмукозен абсцес, интрамурален абсцес в зависимост от дълбочината на проникване на възпалително гнойния процес.

Клиничната картина при интрасфинктерен абсцес показва някои особености при отделните пациенти и редица допълнителни и придружаващи прояви в зависимост от общото състояние на засегнатите, наличието на подлежащи заболявания и редица индивидуални фактори.

Най-често пациентите се оплакват от болка в аноректалната област, която повишава своя интензитет при дефекация, както и при физическо натоварване. Налице е силно болезнена подутина около ръба на ануса при повърхностните абсцеси и липса на външни прояви при субмукозните и интрамуралните абсцеси. При много от пациентите са налице дискомфорт, подуване в областта, парене, мравучкане, сърбеж и други локални прояви. Към общите симптоми се включват наличие на фебрилитет (повишение на телесната температура), втрисане, отпадналост, умора, общо неразположение, нарушение на съня и други.

Възможно е обостряне на подлежащи заболявания с автоимунен и инфекциозен характер.

При липса на лечение е възможно развитие на различни по вид и тежест усложнения, като към най-честите се включват разпространение на инфекцията, генерализация на инфекцията с развитие на сепсис, формиране на фистула и други.

Диагностика и лечение при интрасфинктерен абсцес

Поставянето на диагнозата при интрасфинктерен абсцес обикновено се осъществява въз основа на анализа на обработените данни, получени в хода на различните диагностични изследвания.

Интрасфинктерният абсцес се диагностицира най-често въз основа на клиничните данни и инструменталните изследвания. Анамнезата има слабо информативно значение, но може да насочи към наличието на други подлежащи заболявания и фактори, допринесли за развитието на абсцеса, което впоследствие има значение при оптимизацията на терапията и профилактиката за намаляване риска от рецидив на заболяването. Физикалните находки са характерни при подкожния абсцес и оскъдни при другите форми на болестта. Ректоскопията е ценен диагностичен метод.

При трудни за диагностика случаи се използва ендоректалната ехография, компютърна томография и ядрено-магнитен резонанс за изясняване на състоянието, установяване на налични усложнения и други.

Терапевтичният подход при пациентите с доказан интрасфинктерен абсцес се определя строго индивидуално в зависимост от диагностичните находки и особеностите в протичането на болестта при конкретния болен. Обикновено терапията е комплексна и включва комбинация от оперативно лечение и консервативни мерки.

Единствено дефинитивно лечение на абсцесите е хирургичното, включващо инцизия и дренаж (при наличие на усложнения се използват и други оперативни методи). След инцизията е задължителна дигиталната ревизия на гнойната кухина, при което се премахват наличните прегради, странични джобове и рецесуси. Преди оперативната интервенция стартира подходяща антибиотична профилактика с широкоспектърни препарати за покриване на предполагаемата (или изолирана при микробиологично изследване) микробна флора.

Симптоматично се назначават подходящи противовъзпалителни средства, обезболяващи, антисептици за локална обработка и други в зависимост от състоянието на пациентите.

Няма разработена специфична профилактика срещу развитието на състоянието, обикновено се препоръчват общите мерки за превенция и ранно посещение на специалист.

Прогнозата при интрасфинктерен абсцес се определя строго индивидуално, като с важно значение са наличието или липсата на усложнения и ранните, ефективни и пълни лечебни мерки.

Заглавно изображение: CC0 Public Domain