Мегахранопровод при болестта на Chagas (В57.3ї) МКБ K23.1

Мегахранопровод представлява състояние, което възниква в резултат на нарушената перисталтика на хранопровода, вследствие на което хранопроводът увеличава своите размери. Такова състояние може да се развие при редица заболявания с различна етиология (инфекциозна, неопластична, възпалителна), включително и при ахалазия, миастения гравис и много други.

Мегахранопровод при болестта на Chagas се развива при хронифициране на първичната инфекция (американска трипанозомоза), причинена от Trypanosoma cruzi.

Мегахранопроводът е отпуснат, прекомерно широк и дълъг, безформен. Поради постоянния спазъм на кардията, храната се задържа в него за дълго време. При нормални условия хранопроводът функционира нормално и избутва храната от устната кухина до стомаха.

При мегахранопровод, хранопроводът е разширен и не е в състояние да пренесе храната до стомаха. Храната се задържа в хранопровода, настъпва състояние на регургитация (връщане на храна обратно в устната кухина), аспирация на храната в белите дробове или задържане и разпадане на храната в хранопровода. Дилатацията (разширяването) на хранопровода възниква в резултат на затрудненото преглъщане.

Инфекцията показва определено географско разпределение и по-висока честота в някои райони на Америка, с развитие на спорадични случаи в нашата страна, но ранното разпознаване (анамнеза за посещение на ендемичен район значително подпомага откриването на болестта) и назначаване на ефективна терапия намалява рисковете както от самата инфекция, така и от възможните усложнения вследствие развитието на мегаезофаг.

Характерни симптоми на болестта

Болестта на Chagas или американска трипанозомоза е трансмисивно протозойно заболяване причинено от Trypanosoma cruzi. Американската трипанозомоза е широко разпространена в Централна и Южна Америка. Заболяването протича спорадично, като по-често се явява през топлите месеци на годината. По-често боледуват жителите на социално слабите райони и хора живеещи в лоши хигиенични и битови условия.

По данни на СЗО (Световната Здравна Организация) около осем милиони души страдат от заболяването. Инкубационният период на инфекцията е една до две седмици, а заболяването протича като остро и хронично състояние. Острата фаза се среща по-често при деца.

Острата трипанозомоза може да протече напълно безсимптомно, но по-често на мястото на ухапването се образува малка папула (първичен афект) с лимфангит (възпаление на лимфните пътища) и лимфаденопатия (увеличени лимфни възли). След средно около четири до шест седмици настъпва генерализиране на процеса и се появяват общи симптоми, като главоболие, отпадналост, умора, болки в мускулите и треска, по кожата се появява петнист обрив. Лимфните възли са увеличени, наблюдава се хепатоспленомегалия (увеличени черен дроб и слезка).

Може да се развие менингоенцефалит или сърдечно-съдова декомпенсация и летален изход в сравнително кратки срокове във връзка със системните усложнения. При преживяване на острата фаза след няколко седмици (обикновено между две и три) започва хроничната фаза на инфекцията.

Хроничната фаза се наблюдава по-често у възрастните. Паразитите обикновено засягат сърдечния мускул и гладката мускулатура на храносмилателния тракт. До една трета от пациентите страдат от сърдечни заболявания, а всеки един от десет страда от засягане на храносмилателния тракт (обикновено разширяване и удължаване на хранопровода с развитие мегахранопровод и уголемяване на дебелото черво с развитие на мегаколон).

В тази фаза основните симптоми произлизат от сърдечно-съдовата, храносмилателната и нервната система. Оформя се кардиомиопатия с прояви на тежка сърдечна недостатъчност, а засягането на нервната система може да доведе до развитие на парализи.

Проявите от страна на хранопровода при развитие на мегаезофаг включват най-често нарушения в преглъщането, като първата проява обикновено е дисфагия (затруднения при преглъщане на храни и течности) за твърди храни, като в хода на прогресията на болестта процесът се задълбочава и настъпва дисфагия за меки и кашести храни, включително и за течности.

Дисфагията често се съчетава с одинофагия (болки при преглъщане), което обикновено става причина за намален прием на храни и течности, редукция на теглото в различна степен (при някои от засегнатите се развива най-тежката степен, а именно кахексия), с риск от развитие на малнутриция, тежки дефицити, анемия, дехидратация и свързаните с тях рискове.

Често освен нарушенията в преглъщането пациентите съобщават за дискомфорт в субстерналната област, усещане за чуждо тяло или храна, заседнала в участък от хранопровода. При някои от пациентите се описва развитие на ерозивен езофагит (възпаление на хранопровода), което допълнително утежнява протичането на болестта и създава дискомфорт.

Тежестта на симптомите при развитието на мегахранопровод в хода на болестта на Chagas зависи от редица фактори, като сред най-важните са интензивността и степента на инвазията, индивидуалната имунологична реактивност на организма, наличието на усложнения, ранното откриване и назначаване на подходящо лечение.

Усложненията показват голяма вариабилност и често имат системен характер с риск от засягане на сърдечно-съдовата система, централната нервна система, тежки увреждания по хода на гастроинтестиналния тракт и други.

Полезна информация по темата може да откриете в раздел Заболявания (Болест на Chagas (хронична) с увреждане на храносмилателната система).

Диагностика на болестта

Диагнозата мегахранопровод при болестта на Chagas се базира на клиничните и епидемиологичните данни, резултатите от паразитологичните изследвания и специфични изследвания за отделните системи, като се подпомага от имунологични и молекулярно биологични изследвания.

Обикновено за откриването на болестта клиницистите се базират на данните, получени от:

• епидемиологична анамнеза и физикални находки: данните за посещение на ендемичен район и срокът на поява на първите симптоми (обикновено съвпада с инкубационния период на инфекцията) в комбинация с характерните симптоми и физикални находки насочват към инфекциозен процес, като за неговото уточняване са необходими допълнителни изследвания
• лабораторни и паразитологични изследвания: кръвните изследвания могат да покажат наличие на развила се анемия, увреждания на някои органи, характерна констелация за инфекциозен процес, докато паразитологичната диагностика се използва за откриване и/или потвърждаване на конкретния причинител с помощта на микроскопски, молекулярни, имунологични и серологични методики
• образна диагностика: образните методи на изследване са с високо информативно значение за откриване на наличните увреждания и последици в хода на инфекцията. За целта може да се приложи рентгеново изследване (с или без използване на контрастна материя), компютърна томография (особено при съмнения за засягане на други органи освен хранопровода), горна ендоскопия, при нужда и езофагеална манометрия и други изследвания

Диференциалната диагноза налага различаване от други инфекции и други увреждания по хода на хранопровода с възпалителен, автоимунен или неопластичен характер.

Лечение при мегахранопровод при болестта на Chagas

Терапевтичният подход при наличието на развил се мегахранопровод в хода на хроничната американска трипанозомоза се определя индивидуално, като лечението бива етиологично (насочено срещу конкретния причинител на болестта), патогенетично и симптоматично (за облекчаване на проявите, намаляване риска от различни усложнения).

Разработени са ефективни антипротозойни лекарства, като често се назначава терапия с производните на нитрофурана, бензнидазол, нифуртимокс в достатъчно високи дози и достатъчно продължителен лечебен курс за постигане на желаните ефекти.

Заедно с етиологичната терапия се прилага и симптоматично и патогенетично лечение с кардиотоници, антиаритмични медикаменти, антикоагуланти и други. При много от пациентите с тежка дисфагия и одинофагия се назначава парентерално хранене и вливане на разтвори за набавяне на есенциалните нутриенти. При нужда се включват аналгетици (лекарства за обезболяване) и овладяване на другите симптоми на болестта.

Болните се нуждаят и от хирургична корекция на мегахранопровода, която се изразява обикновено в езофагокардиомиектомия с валвулопластика.

Профилактиката на заболяването също е изключително важна, като се подразделя на лична и обществена. Необходимо е рано откриване и етиологично лечение на болните и паразитоносителите, дезинсекция, подобряване на санитарно-хигиенните условия на живот.

В ендемичните райони задължително преди хемотрансфузии донорите на кръв се изследват серологично, бременните жени и новородените деца също се изследват паразитологично и серологично. Етиологична диспансеризация се провежда в продължение на две до три години след лечението, а при клинични показания и до края на живота.

Прогнозата при пациентите с мегахранопровод при болестта на Chagas се определя индивидуално в зависимост от множество фактори, сред най-важните от които са наличието на усложнения, ранното откриване и етиологично лечение на заболяването.

Изображения: CC0 Public Domain