Меланом in situ с други локализации МКБ D03.8

Меланом in situ представлява най-ранният стадий в развитието на кожно злокачествено образувание, наречено меланом, като при ин ситу формата злокачествените клетки са ограничени до епидермиса.

Терминът "in situ" идва от латински и означава "на място", тоест раковите клетки не напускат първоначалното си място на развитие.

Ако злокачественото заболяване навлезе по-дълбоко в кожата, то вече се означава като злокачествен рак, а не като меланом in situ.
При инвазивния меланом злокачествените клетки могат да инвазират (навлязат) и увредят и съседни зони или да се разпространят (метастазират) и към други, отдалечени места на тялото.
Ето защо ранното диагностициране и лечение на меланомите in situ е от изключително значение, за да не се достигне до инвазивен меланом.

Епидемиология

През 2012 година в САЩ са диагностицирани 76 250 души с диагноза меланом, а очакваните тогава смъртни случаи са били 9180.

Меланомът и неговата предшестваща форма — меланом in situ — е петото най-често срещано раково заболяване при мъжете и седмото най-често срещано сред жените.
Средната възраст на възникване на меланом in situ е 62 години за мъже и 54 години за жени, като над 50% от всички хора с меланомни злокачествени образувания са между 20 и 40-годишна възраст.

Меланомите in situ се срещат 1.5 по-често при мъже, отколкото при жени, като бялата раса се засяга много по-често, отколкото чернокожите или латиноамериканците. При последните две групи е налице повишен риск от метастази, диагнозата се поставя в по-напреднал стадий и в по-ранна възраст.
Ниският социално-икономически статус също е свързан с по-висока честота на развитие на меланом.

При меланом in situ с други локализации е налице увреждане на ДНК на клетките в резултат на излагане на ултравиолетови лъчи тип А и В (UV-A/UV- B).
При около 1/3 от пациентите с фамилна анамнеза за меланом са налице и мутации в CDKN2A (cyclin-dependent kinase inhibitor 2A, циклин-зависим киназен инхибитор 2А) гена, а при 50-60% от кожните меланоми се наблюдават мутации и в BRAF (B-Raf proto-oncogene, serine/threonine kinase; BRAF прото-онкоген, серин/треонин киназа) гена.

Рискови фактори

Наследствените характеристики, като:

• брой на невуси (бенки) по тялото;
• пигментация на кожата;
• цвят на косата и очите;

обясняват част от наследствения риск за повишена чувствителност към ултравиолетовите (UV) лъчи и последващо евентуално развитие на меланом in situ с други локализации.

Прекомерното излагане на слънце и последващо изгаряне на кожата са основните рискови фактори за развитието на меланом in situ.

За развитие на меланом in situ с други локализации значение имат и много други рискови фактори, по-важните от които са:

• генетична предразположеност;
• продължително излагане на слънчева светлина;
• анамнеза за тежки слънчеви изгаряния (с поява на мехури — II степен изгаряне) в миналото, особено в детска възраст;
• светла кожа, зелени или сини очи, червена или руса коса, лесна поява на лунички;
• основният прогностичен фактор е повишен брой на бенките — над 50;
• фамилна или лична анамнеза за меланом;
• използването на солариуми, които са източник на изкуствена ултравиолетова светлина;
• промяна в големината, формата и вида на вродени невуси (бенки);
• хронични имуносупресивни състояния — хронична лимфоцитна левкемия, неходжкинов лимфом, СПИН или състояние след прекарана трансплантация;
• място за живеене, което се намира на голяма надморска височина (>700 метра над морското равнище);
• облъчване с йонизираща радиация, свързано с професията;

Патогенеза

Към генетичните причини за възникване на този тип злокачествени заболявания се отнасят високорискови гени, като CDKN2A и CDK4 (Cyclin-dependent kinase 4, циклин-зависима киназа 4), техните общи полиморфни форми или генните варианти, които се характеризират с ниска пенетрантност (вероятност за фенотипната проява на определен ген), например рецепторът за меланокортин-1, както и много други гени, свързани с репарацията (поправката) на ДНК.

Лечение

Златен стандарт при лечението на този вид злокачествени новообразувания е ексцизията.

Повече информация относно хистологията, клиничните особености, диагнозата и лечението при меланоми in situ ще намерите при:

• МКБ D03 Меланом in situ

От основно значение за намаляване на случаите на меланом in situ с други локализации е правилната профилактика, която включва:

• избягване на слънчеви изгаряния, особено в детска възраст;
• използване на слънцезащитен крем, който е със SPF най-малко 15 (SPF — Sun Protection Factor, слънцезащитен фактор) за цялата кожа, изложена на слънчева светлина;
• избягване използването на солариуми — посочени от Световната здравна организация (СЗО) като канцерогенен фактор от клас 1;
• скрининг на високорискови пациенти, особено при пациенти над 50-годишна възраст;
• самодиагностиката играе много голямо значение при превенцията от меланоми ин ситу;

Заглавно изображение: dermnetnz.org