Целебна раменка

Целебна раменка (Anthyllis vulneraria, Kidney vetch) представлява многогодишно, тревисто, предимно декоративно, красиво цъфтящо растение, с много слабо засегнато медицинско приложение. В различни краища на България тя бива наричана порезика, раменик, желта детелина. Не е защитена от закона за биологичното разнообразие. Името й означава "лечител на рани". Тя е храна за малките ларви на синята пеперуда Aproaerema anthyllidella. Принадлежи към семейство Бобови (Leguminosae, Fabaceae).

Устройство на целебна раменка

Изображение: Hectonichus, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Растението е ниско или средно на височина - от 5 до 60 см. Характерни за него са копринените й листа и пълната цветна глава с много малки цветчета, всяко от които има мъхеста чашка. Цялото растение е покрито с белезникави власинки, с изключение на венчелистчетата му. Стъблото е единично или разклонено, като има полегнал, полуизправен или изправен растеж.

Листата на целебната раменка са сложни съставени от две или повече двойки листенца, перести, голи или с разпръснати власинки по горната повърхност и копринени косъмчета от долната страна. Обикновено се състоят от 3 до 5 листни единици, като тази разположена на върха на петурата е най-едра. Разположени са срещуположно във формацията на листната петура. Листният ръб е цял.

Целебната раменка образува двустранно симетрични цветове, които се състоят от пет венчелистчета и пет чашелистчета. Цветните стъбла се извисяват над цялото растение, като носят главести съцветия, които се състоят от група жълти цветчета. Обхванати са от зелени, власинкови прилистници, със сферична форма. Чашелистчетата са мехурчесто подути и влакнести, а венчелистчетата без власинково покритие, оцветени в жълто, белезникаво, червено-оранжево, понякога пурпурно, с дължина от 10-13 до 18-20 мм. Обикновено са светложълти, понякога с червен връх. Имат 10 тичинки. Цъфтежът на раменката е установен от май до септември месец.

Плодът й е сух, бобовиден, като при узряване не се разтваря. Зреенето на плодовете се извършва от юли до октомври.

Разпространение на целебна раменка

Изображение: Hectonichus, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Растението вирее в Европа, Средиземноморието, Югозападна Азия, Кавказ. Расте до надморска височина от 2900-3000 метра, по все местно. Широко разпространена е у нас. Това растение е спорадично в цяла Европа, от Исландия до Средиземно море, в Мала Азия до Иран, в Северна Африка и в Етиопия. То e натурализирано в Северна Америка. Защитен вид е в цяла Финландия с изключение на Оландските острови. Около пет подвида се срещат на Британските острови, три от които са местни, а другите две са наскоро въведени.

За своето развитие предпочита сухите тревни съобщества и скалисти среди с варовик. Расте свободно върху отцедливи варовикови почви, върху варовикови тревни съобщества, скални разкрития и в близост до морето по керемиди и пясъчни дюни, хълмисти ливади, крайпътни площи, баластни почви, светлочервени борови хребети, чакълести места, речни брегове.

Използваема част на целебна раменка

С медицински цели се употребява надземната част на растението, която се събира по време на цъфтеж.

Лечебни свойства и приложение на целебна раменка

Изображение: Ivar Leidus, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Използва се в традиционната медицина, външно за насърчаване зарастването на рани и вътрешно като слабително средство и при бъбречни заболявания. Информацията за лечебното приложение на целебната раменка е оскъдно. В миналото то е много повече застъпено.

Растението осигурява храна за редица бръмбари и ларви на молци, но най-важното е, че е единствената храна за гъсениците на малката синя пеперуда. Цветовете също осигуряват нектар и цветен прашец за бръмбарите и пчелите.

Заглавно изображение: Ivar Leidus, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons